Подозрителността към предприемачеството (Прилагането на закона за ограничаване на административното регулиране на местно равнище)

Философските нагласи на стопанското законодателство
Законът за ограничаване на административното регулиране и административнияконтрол върху стопанската дейност е доста различен като виждане от останалототърговско (в частта му за т.нар. охранително производство) и особено отдругото стопанско право.

По начало цялата система на лицензиране на сега действащите в Българиястопански дейности, тяхното инспектиране от държавни и квази-държавни органи,регистрацията на фирми (в съда) и на търговки обекти и производствени помещения(в общините) е продукт на законодателство от края на 80- и началото на 90-тегодини. Основните разпоредби на това законодателство произтичат от комунистическотосхващане, че частната собственост и бизнесът са престъпление. Разбира се,няма директното кримининализиране. Просто негласно се предполага, че бизнесменитеса винаги във вреда и на обществото (на „другите”), и на самите себе си.

На контролните органи фактически е вменено задължението да разглеждатвсяка частна инициатива като потенциално криминална и е предоставено правотода я преценяват като такава. Основната идея на различни закони е, че „другите”могат да бъдат защитени от лошите частници само от държавата, а не от решаванетона спорове между носители на права и интереси.
Внимателният прочит на политическите изказвания на тема бизнес и анализътна вестникарската реч показва, че битуващата представа за основния мотивна стопанска дейност е да се плащат данъци и да се създават работни места.

В действителност това няма нищо общо с движещите сили на предприемачеството.В неговата основа е идеята да се предложи на другите нещо, което те ценяти са готови да заплатят. Регистрацията на фирми и стопански дейности сеизвършва, за да има по-лесен достъп до кредити и по-ниски разходи за дейности сделки. Данъците и работните места не са нищо повече от страничен продуктна предприемаческата идея.

Единственият български закон, в който тази нагласа е прокарана повечеили по-малко последователно е законът за ограничаване на административноторегулиране на стопанската дейност. По замисъл той премахва и възможносттаместни органи на самоуправление да въвеждат разрешителни (лицензионни) ирегистрационни режими по свое усмотрение. Такъв е недвусмисленият текстна член 4, алинея 1. Какво се случва обаче на местно равнище след приеманетона закона? По всичко изглежда, че действията на централната и местната администрацияпродължават да се основават на общата подозрителност към предприемачеството.Многократно сме разкривали това в законодателството и действията на централнитевласти. Тук ще се спрем на прилагането на закона на местно равнище.

„Разрешаване” на търговски „обекти”
Би могло да се очаква, че традицията кметствата да регулират търговскитедейности и обекти на своята територия би следвало до отпадне след приеманетона закона. На практика обаче т.нар. регистрация на „търговски обект” и пр.се извършват като вид разрешение. Raison d’etre на тази практика са неяснитеизисквания на регламентите за защита на потребителите, устройство на териториите,защита от шумово замърсяване, отговорността за вреди и пр.

От април т.г. в Националното сдружение на общините действа консултантскагрупа с мандат да анализира закона и да предложи на общините план за действиепо неговото прилагане.

В повечето (а може би и във всички) големи общини местното законодателствопредвижда абсолютна дискреция при регистрацията на „търговски обекти”. Тяпротиворечи на закона за ограничаване на административното регулиране, номоже по принцип да се приложи по отношение на всяко заявление за регистриранена магазин или производствена площ. В рамките на различни публични обсъжданиячленовете на Асоциацията на служителите, работещи в търговските отдели наобщините изказват мнение, че фирмите следва задължително да регистриратв общините своите производствени помещения, офиси и магазини и настояваттова да бъде процедура, допълваща съдебната регистрация на фирмите и едноличнитетърговци.

През януари т.г. общинският съвет на София обсъжда възможността за промянав наредбата на провеждане на стопанска дейност. Чл. 4, ал. 2 на тази наредбаказва, че: търговският обект не функционира „докато кметът не отговори намолбата” (курсивът е наш). Преобладаващото мнение (формално решение не евзето) от това обсъждане е да не се променя тази процедура.

София обикновено е пример за правното уреждане на различни проблеми отработата на общините в страната. Аналогични разпоредби изглежда има в наредбитена всички основни градове в страната. Кметовете най-често казват, че нямапрактика да не се регистрират търговски обекти. И това е така. Проблемътобаче е, че възможността да се приложи абсолютно усмотрение е винаги налице.Ако е приложена към някого, най-вероятно потърпевшият (потърпевшата) неса потърсили съдебна защита.

Разногласията между местни и централни и между самите централнивласти
Съществуват около петнадесет общински регламенти, свързани с разрешителнии лицензионни режими, произтичащи от законодателството на централните власти.Те произтичат пряко или непряко от законите за: тютюна, устройството натериториите, туризма, ползването и защитата на земеделските земи, винотои спиртните напитки, защитата на потребителите, регистрирането и контролана селскостопанския инвентар и т.н.

Събирайки свидетелства за прилагането на закона, попаднахме на кореспонденциямежду три общини и министерствата на финансите и икономиката по повод променитев закона за виното и спиртните напитки. Тази кореспонденция е парадигматичнапо отношение на възможните разногласия между различните учреждения и власти,прилагащи закона за ограничаване на административния контрол върху стопанскатадейност.

Накъсо, става дума за типичен данъчен регламент – местно събираните таксиза търговия с вино и спиртни напитки. Аналогични са и проблемите, коитовъзникват или биха се появили, при събиране на такси за търговия с тютюневиизделия и при изпълнение на всички установявани централно, но администриранина местно равнище такси и изисквания по изброените по-горе закони. За тезислучаи обаче не разполагаме с документални свидетелства.

Промяната в закона за виното от началото на тази година бе с намерениеда се приложи законът за ограничаване на административния контрол върхустопанската дейност. Преустановено бе действието на старата разпоредба начл 40, ал. 6 от закона за виното, която служеше като основа за наредба наМинистерския съвет за начина, по който се събират таксите за търговия свино и алкохолни изделия. Но промяната не създаде нова процедура и не посочисрокове, в които такава да бъде разработена и приложена. Не бе даден и срок,според който да се нагодят бюджетите, което е съществен проблем за общините,където тези такси са важен източник на доходи.

Следва да напомним, че законът за ограничаване на административния контролвърху стопанската дейност изисква предварителен анализ на тези ефекти. Ирониятав промяната на закона за виното е, че тя прилага чл. 4, ал. 1, но не и чл.3 от другия закон.

На местно равнище положението е следното:
– търговците, които са планирали да търгуват с алкохол, са платили на местнитебюджети „лицензионна такса” за тази търговия или предварително, а някоии за до три години напред (преди промяната в закона);
– други, които са започнали след тази дата, всъщност попадат в режим нанеплащане на въпросната такса;
– бюджетната процедура е приключила преди промяната в закона за виното иобщините са предвидили съответните приходи за 2004 г.

Министерството на икономиката, в отговор на запитване от общини, как дасе разбира законът и как да се постъпи в създалата се ситуация съветва питащитеда се обърнат към парламента за тълкуване. В друго писмо обаче, се казва,че промяната в закона всъщност „мълчаливо е прекратила” действието на съответниярегламент на Министерския съвет, че „основанието за събиране на годишнитетакси за изпълнение на лицензите …” вече не съществува, но и че „волятана законодателите е била да регулират международната търговия на вино испиртни напитки”, а не вътрешната такава.

Тълкуването на министъра на финансите е точно обратното по повод финансовитезадължения на търговците и във видимо несъответствие със закона за ограничаванена административния контрол върху стопанската дейност (в определяне на основаниятаза регистрационни режими). Той казва, че:
– „лицензионният режим е бил заменен с регистрационен”;
– „събирането на такси не е свързано с издаването на лиценз, а с упражняванетона определена дейност”;
– Министерският съвет работи върху нова уредба на тази материя;
– Се препоръчва регистрация на търговците с вино и спортни напитки;
– Таксите, събрани преди 31 януари 2004 г. не подлежат на връщане.

Какво показват тези случаи?
Въпросната такса е извън акцизите върху спиртните напитки, но тя си е данък.Съответните търговци са третирани най-вече като платци на този данък, ане като субекти на права, които произтичат от новия закон и неговото прилагане.

Защото не е направен предварителен анализ на въздействието на променитев закона на виното – който между другото е задължение на финансовото министерство– за общините се създават бюджетни проблеми, а търговците се оказват третираниот закона по различен начин.

На общинско равнище не съществува разбиране на това що е регистрация исъществува желание да се запази някакъв повод да се решава по целесъобразност.

Централните власти не съобразяват процедурите, предписвани от други законис изискванията за закона за ограничаване на административното регулиране.Те не изпълняват и своите преки задължения по този закон. С това те отварятвратата за произвол на местно равнище, който може да се появява по различниповоди – от защита на потребителите до преброяване на селскостопанскататехника и инвентар.

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).


Свързани публикации.