Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Подкрепа за продажбата на ВМЗ

Автор: Михаил Андреев / 18.03.2011
Оцени тази статия:

Стратегията за приватизация на ВМЗ-Сопот получи одобрението на депутатите от икономическата комисия в парламента на заседанието от 16 март. Документът предвижда продажбата на всички 118 млн. акции от капитала на дружеството, всяка с номинал от 1 лв. Някои от основните цели на бъдещата продажба са насочени към запазването и разширяване на дейността на дружеството, повишаване на конкурентоспособността, както и привличане на инвестиции. Освен това ВМЗ трябва да запази ролята си на основен работодател в района на град Сопот. Дружеството трябва да запази, както предмета си на дейност за срок от 5 години, така и броя на заетите (около 3,400 души) за 3 години. Разбира се поставянето на такива ограничения няма как да не влязат в противоречие първите цели. Освен това, наличието на строги ограничения по отношение на дейността и персонала е логично да доведе до по-ниска от очакваната стойност на получените оферти. Впрочем, правителството цели да постигне „висока” цена, каквото и да означава това.

Намерението, което прозира, а не се споменава, е стремежът за бърза продажба с основа цел да се финансира растящия бюджетен дефицит на страната. Най-малко два са доводите в подкрепа на тази теза:

  • Разпределението на тежестта при оценката на офертите - цена (60% тежест), инвестиции (30% тежест) и работни места (10% тежест). Така формираната структура означава, че правителството разчита най-вече да получи „свежи” пари от сделката, докато дългосрочните ангажименти са оставени на втори план.
  • Провеждането на едностепенен търг – според вносителите така ще се избегне потенциалната възможност за възникване и решаване на съдебни спорове, между две фази на търга. Това по оценка на Агенцията по приватизация може да забави процеса с до 9 месеца.

Стратегията не дава отговор на въпроса защо ВМЗ не е обявено в несъстоятелност до сега, при положение че продължава да трупа дългове. Капиталът на дружеството е 118 млн. лв. а размерът на задълженията към февруари 2011 е над 133 млн. лв. От тях 60 млн. лв. са публичните задължения, които купувачът трябва да погаси веднага след подписване на приватизационния договор. Още едно изискване - 1.5 млн. лв. ще трябва да се изплатят на работниците и служителите. Останалите задължения на ВМЗ към частни субекти за над 70 млн. лв. не са приоритет.

Имайки предвид стратегическия отрасъл, в които попада ВМЗ, са заложени множество критерии за допускане на инвеститорите. Някои от основните изисквания към купувачите са имат:

  • същия предмет на дейност – в буквален смисъл това означава че новият собственик трябва да е специализиран не само в производство на специализирана продукция, а и в гражданска. Част от продуктовата листа на БВЗ включва безкрайно любопитни изделия като мелнички за кафе и черен пипер, отварачки за консерви, домакинска преса, плодоизтисквачки и др.;
  • удостоверение за индустриална сигурност;
  • приходи от продажби на продукция за последните три финансови години - минимум 120 млн. лв.

Правителството на ГЕРБ не е първото, което се опитва да приватизира закъсалото дружество. Първият неуспешен опит е направен през 2002 г. През 2005 г. също е приета стратегия за приватизация, която така и не получава одобрение от парламента. Интересен факт, е че голяма част от параметрите в тази от 2005 и сегашната си приличат. Според предишния документ инвеститорът трябва да е отчел приходи от продажби минимум 50 млн. евро (98 млн. лв.), да притежава удостоверение за индустриална сигурност, както и да запази предмета на дейността на ВМЗ. Критериите за оценка са били следните: цена (70% тежест), инвестиции (15% тежест) и работни места (15% тежест).

При изготвяне на стратегия 2005 дълговете на дружеството са били около 86 млн. лв. или с 47 млн. лв. по-малко от сегашните (2011). Ако дружеството продължи да функционира по този начин и дълговете продължат да нарастват със същия темп, нищо чудно скоро да отчете задлъжнялост от 200 млн. лв. Трябва ясно да се знае, че трупането на огромни публични задължения от страна на държавни дружества е проблем на всички данъкоплатци, които по един или друг ще бъдат заставени от държавата на „компенсират” липсата. Държавните предприятия трябва да бъдат продадени час по-скоро, като това трябва да става с цел предотвратяване на източване и бюджетни субсидии.

 

***

Статията е част от кампанията на ИПИ "Разходите на българската държава"