Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

По-високи глоби за нарушения по пътищата

Автор: Димитър Чобанов / 09.01.2007
Оцени тази статия:

През седмицата стана ясно, че правителството е гласувало промени в Закона за движение по пътищата, според които глобите за нарушения ще нараснат значително. Целта на подобни мерки е да се ограничи броят на пътнотранспортните произшествия и на отрицателните последици от тях. Те могат да се изразяват в загуба на човешки живот, тежки увреждания на здравето, инвалидност, унищожено имущество и т.н. Следователно предотвратяването на тези инциденти би било полезно за отделните хора и за обществото като цяло, но остава да се намери решение на проблема как да се направи това по най-ефективния начин.

Изглежда членовете на правителството са се насочили към варианта с повишаването на глобите при извършване на нарушения, което би трябвало да окаже дисциплиниращ ефект най-вече върху шофьорите, тъй като тези глоби са насочени основно към тях. Това е логично предвид статистическите показатели - според данните на КАТ за транспортните произшествия в София през 2005 г. над 97% от тях са предизвикани от нарушения на водача, при което са причинени над 82% от смъртните случаи. Освен това (според същите данни) техническите неизправности и недостатъците на пътищата са причина за по-малко от 0.4% от произшествията и не са довели до човешки жертви. Ако се допусне, че тези данни са коректни, това означава, че единствено чисто човешкият фактор е първостепенната причина за пътните инциденти и е естествено да се правят опити за въздействие именно върху него.

По-високите глоби биха могли да подействат в положителна посока, тъй като паричните стимули или наказания безспорно са едни от най-важните за хората. По-голямата глоба би трябвало да накара шофьорите да се замислят дали да нарушат някое от правилата за движение, тъй като икономическите последици за тях биха могли да бъдат сериозни.

Извършването на нарушение и наказанието за него са две отделни неща и връзката между тях би трябвало да се осъществява с участието на държавните органи, които са определени да контролират спазването на правилата за движение. При извършването на своята дейност те имат различни инструменти за въздействие освен налагането на парични глоби. Такива са отнемането на точки, на свидетелството за управление, спиране от движение на моторно превозно средство и др. При констатирането на нарушенията обаче, съществено влияние оказва субективният фактор. До голяма степен от служителите на КАТ са тези, които решават дали дадено действие е нарушение или не, особено когато липсват други свидетели освен водача. В подобни ситуации и за двете страни възникват стимули за избягване на наказанието. Тези стимули стават по-големи, когато размерът на паричното наказание се увеличава. Тоест мерките, предвидени в законопроекта, допълнително ще насърчат корупцията сред служителите на КАТ. Вероятните ефекти ще се изразяват или в по-голям размер на подкупите, или поне в нарастване на броя им. Следователно желаният ефект може да не бъде постигнат или размерът му да бъде значително по-малък от очаквания.

Следователно основният проблем не се отнася толкова до размера на наказанията, колкото до действителното им изпълнение. За тази цел е необходимо да се ограничи възможността за субективно въздействие върху този процес. Развитието на техниката позволява използването на съвременни средства за наблюдение и записване на евентуалните нарушения с точна информация за датата, часа и регистрационния номер на превозното средство, които да са задължителни за всички служители на КАТ при тяхната работа. След като нарушението е надлежно документирано получените доказателства могат да се използват и за налагането на съответното наказание. В това отношение би спомогнало и наличието на национална база от данни с нарушенията на всички водачи. Разбира се, предприемането на тези мерки също не би било достатъчно за премахването на корупцията в системата, но значително би ограничило възможностите за реализирането и.

Като цяло повишението на глобите няма да допринесе съществено за подобряване на ситуацията по пътищата в страната. То ще увеличи стимулите за предлагане и искане на подкупи, но няма да повлияе на решенията на шофьорите или пешеходците дали да нарушат правилата за движение. Промените трябва да бъдат насочени към повишаване на ефективността при прилагане на закона, които действително биха имали положителен резултат.