По-високи познавателни умения за по-висок растеж

В новата стратегия „Европа 2020”, Европейският съвет определя рамката, чрез която Съюзът ще мобилизира всички свои инструменти и политики за осигуряване на повече „работни места и интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“. Образованието заема централно място в тази стратегия като една от петте цели, чието изпълнение ще се следи под лупа от Брюксел. Скорошно икономическо изследване (виж тук) представя количествените разходи, от гледна точка на пропуснат бъдещ БВП, който държавите в ЕС и ЕС като цяло понасят заради ниските образователни постижения на учениците. Погледнато от друга перспектива, тези оценки за разходите разкриват значителния потенциал за растеж, който ЕС би могъл да реализира с провеждането на успешни образователни реформи.

Последствията от подобряването на познавателните способности на страните се виждат най-добре от резултатите на трите сценария, които симулират постигането на различни цели. Първите два сценария възпроизвеждат симулативните сценарии на ОИСР извършени през миналата година, а третият сценарий симулира достигането на специфичен показател на Европейската комисия.

 

Сценарий I: Повишаване на средното представяне на учениците с 25 PISA точки

Това е цел, която няколко страни от ЕС доказаха, че е постижима за изпълнение. Например Полша подобри представянето си с 29 точки между двете изследвания на PISA през 2000 и 2006 г.

Въпреки че това е неособено амбициозен сценарий за реформа, тя има значително въздействие за страните от ЕС. При този сценарий се приема, че всяка страна подобрява с 25 точки представянето си спрямо резултата от PISA 2006. Според изчисленията на авторите, през 2042 г. БВП ще е с над 3 процента по-висок отколкото би бил без подобренията в човешкия капитал. Влиянието нараства до 5.5% подобрение на БВП през 2050 г. и 14.2% през 2070 г. До края на очаквания живот през 2090 г. за човек, роден през 2010 г. (когато стартират образователните реформи), БВП на глава от населението се очаква да бъде около 25 процента над това, което би се получило ако образователната система остане същата, т.е. без подобрения.

След като всички хора на пазара на труда са получили новото, подобрено образование (през 2070 г.), годишният растеж би бил с 0.43 процентни пункта по-висок. Това означава, че всяка страна която изпълни целта на сценарий 1, ще постигне комулативно въздействие върху икономиката в годините до 2090 г., равняващо се на 268% от БВП за 2010 г. Дисконтираните стойности на всички бъдещи парични потоци до 2090 г. за всички страни от ЕС означава, че „печалбата” за целия ЕС възлиза на 32 трилиона евро в сегашна стойност. От тях 4 трилиона евро се падат на 10-те нови страни членки на ЕС. Конкретно за България авторите изчисляват, че ползите за страната са в размер на 189 млрд. евро.

 

Сценарий II: Всяка страна членка от ЕС достига средното ниво на Финландия  

Може би най-амбициозната реформа ще бъде усилието на отделните страни да достигнат резултата на първенеца в PISA 2006 – Финландия, която имаше средно равнище от 556 точки. Това очевидно е голям ход, може би нереалистичен, за някои от зле представящите се страни като България, Кипър, и Румъния, които ще трябва да подобрят средния си резултат с повече от 125 точки.

При този сценарий, крайната печалба като процент от БВП се различава в различните страни в зависимост от това доколко изостават спрямо Финландия и съответно колко напред трябва да се придвижат. Усилието за България се изразява в преместване напред в класацията с 132.1 точки спрямо първенеца Финландия.

В рамките на целия ЕС, настоящата стойност на тази образователна реформа възлиза на 87 трилиона евро, или повече от 7 пъти сегашния БВП на ЕС. Общият ефект от това усилие за България се оценява на 1,345 трилиона евро, което е нарастване на БВП с 1,908% спрямо БВП за 2010 г.

 

Сценарий III: Постигане на общоевропейския критерий за намаляване на учениците с ниски постижения в основни знания

Третият сценарий е свързан с изпълнението на качествената цел определена от ЕС в лисабонските цели за образование и обучение, а именно: „До 2020 г. процентът на 15-годишните, с ниски постижения по четене, математика и природни науки да бъде по-малко от 15%”. В практически аспект, Комисията приема съответните нива на грамотност за съвпадащи с ниво 1 или по-ниско на PISA 2006, което означава за математика резултат 420.1, а за природни науки 409.5. 

Общата печалба в сегашна стойност при изпълнение на този сценарий възлиза на 21 трилиона евро или 177% от БВП на ЕС за 2010 г. За България реформата ще означава положителни дисконтирани парични потоци в размер на 758 млрд. евро, което е 1,075% от БВП за 2010 г.  

 

Образователните реформи очевидно са трудни за изпълнение, но както показват резултатите от трите симулации наградите са повече от големи. За да се възползват от предимствата обаче, образователната политика трябва да постави ясен акцент върху резултатите от обучението. Все още обаче фокусът продължава да бъде върху постигането на количествени цели. В стратегия „Европа 2020” образователните цели са изцяло количествени и е малко вероятно изпълнявайки ги да повлияем съществено на икономическия растеж в дългосрочен план. Тяхното изпълнение дори може да доведе до значителни вреди, тъй като отвлича вниманието от усилията за подобряване на познавателните умения и качеството на човешкия капитал.

 

 


Свързани публикации.