Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

По-високи местни данъци?

Автор: Петър Ганев / 04.12.2015
Оцени тази статия:

През тази седмица дискусиите около бюджета донякъде неочаквано се фокусираха и върху общинските налози и възможностите за повече приходи на местно ниво. Първо премиерът заговори за по-високи общински данъци, а после кметове побързаха да реагират - повечето увериха, че няма да пипат данъците, но има и такива, които изглежда ще се пробват (например в община Пазарджик). Тази тема звучи малко странно, особено подхваната от правителството, след като самото то напълно съзнателно уби всякакви надежди за по-голяма финансова самостоятелност на общините само преди няколко месеца. През септември тази година, само в рамките на една седмица, правителството взе готовата идея за насочване на 1/5 от приходите от подоходни данъци към общините, обърна я нагоре с краката –и предложи общините да налагат нови 2% подоходен данък по тяхно усмотрение (над 10% плосък данък), тоест реално покачване на данъчната тежест и я затвори окончателно като неработеща идея (виж тук). Дебатът за децентрализацията беше нарочно изроден като дебат за по-високи данъци и съответно - бързо приключен.

Идеята, че общините просто могат да вдигнат местните налози и да решат проблемите си е на практика неадекватна спрямо структурата на местните бюджети. Какви данъци да вдигат общините, като централната власт е концентрирала почти цялата данъчна политика при себе си? Данъчните приходи на централното правителство са над 30 пъти повече спрямо данъчните приходи на общините (виж графиката). Местните данъчни приходи отговарят за около 15% от всички приходи в общинските бюджети, а последните са тотално доминирани от трансферите от централния бюджет (виж повече по темата тук).

Графика: Данъчни приходи - централно правителство и местни бюджети (млн. лв.)

 

Източник: Министерство на финансите

На практика, под местни данъци, които носят някакъв смислен приход, следва да разбираме облагането на имуществото (сгради и превозни средства) и на сделките с него (възмездно придобиване). Възможностите за генериране на повече приходи от подобно облагане са силно ограничени и в общия случай се равняват на чисто изтръскване на джобовете на гражданите. Тоест това е облагане, което не зависи от това дали някой инвестира и печели, дали има работа и какви са заплатите, дали потреблението расте. Единствено облагането при възмездното придобиване на имущество има някаква връзка с икономическите процеси, но то подлежи и в най-голяма степен на избягване или неплащане в реални размери. При тази структура на местните данъци едва ли можем да очакваме някакво сериозно активизиране на приходите - първо, защото самите общини не искат да вдигат налозите и второ, защото дори и да го направят, едва ли ще съберат това, което номинално се очаква.

Сравнението между данъчните приходи на централното правителство и тези на местните власти не показва дали едни се справят добре, а други зле в налагането на данъци. Тя е директен и неизбежен резултат от структурата на данъчната политика у нас. Промяна може да дойде само ако се вземе част от прихода на държавата и се постави върху почти незабележимия приход на общините - това е промяна в структурата, а не покачване на данъчната тежест. 

 

Проектът „Активно гражданство и добро управление в борба с бедността” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Страница на проекта: www.bednostbg.info   

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България. 

http://www.ngogrants.bg/