Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

По случай Никулден

16.12.2006
Оцени тази статия:
Петър Андонов ( П.А): Вестник “Пари” отбелязва на първа страница, че България ще се нареди на трето място по увеличаване на кредитите в региона до 2008 г. с 21% ръст средно на година. Това са прогнозите на икономическия отдел на Банка Аустриа Кредитанщалт. Отбелязва се и че депозитите ще растат с 15 на сто. Бихте ли разтълкували какво означава една такава тенденция за развитието на икономиката до 2008 г.

Левон Хампарцумян (Л.Х.): Това означава само едно – че българският банков пазар ще има пространство за растеж в сравнение с по-развитите централноевропейски или западноевропейски икономики и банкови системи. Това ще доведе в следващите години и до много сериозна конкуренция, ще изисква сериозни усилия на банките на пазара, които биха искали да завоюват стратегически позиции, тъй като след определен брой години пазарът ще стигне точката на насищане, от която темповете на растеж по естествен начин ще се намалят.

П.А.: Ще продължи ли процесът на консолидация в банковия сектор. Каква е Вашата прогноза?

Л.Х.: Мисля, че ще виждаме и още консолидации на пазара, което не изключва и съществуването на по-малки и разумно управлявани институти. Ключът за успеха на една по-малка банка е да не се прави на по-голяма от това, което е.

П.А.: Проблемните кредити стигнаха 400 милиона лева или половин милиард лева за година. Това са заглавия от днешната преса.

Граждани и фирми не са обслужвали редовно кредити на банките за близо 435 милиона лева в периода юни 2004 – юни 2005 г. и това е ръст от внушителните 55%. Това сочат данните на централната банка. Най-бързо е влошаването при заемите на гражданите. За една година при потребителските заеми ръстът е със 158%, при ипотечните – с над 256% . Според експертите на БНБ банките ще се сблъскват все повече с проблеми при обслужване на класифицираните си потребителски и ипотечни кредити. Какъв тип проблеми виждате в това?

Л.Х.: Мисля, че това са естествени развития на пазара. Разбира се, те трябва да бъдат много внимателно наблюдавани и анализирани както на ниво отделни банки, така и на ниво централна банка, което се и случва. Естествено е да се очаква в потребителското кредитиране по-висок процент нередовни кредити. Някои от тях се дължат на чисто технически причини, което в определен смисъл не е сериозно влошаване. Какъв е обаче процентът на истински влошените спрямо такива “технически” влошени, днес ние не знаем. Процеса трябва да се следи. Далече сме все още от опасни или кризисни нива на нередовни кредити. Предприемат се мерки за усъвършенстване на системите за управление на риска.

Има инициативи, които са чисто комерсиални, но са много полезни от типа на кредитното бюро, което Експириън-Скорекс прави и което де факто започва да пише кредитна история на кредитополучателите. С течение на времето натрупването на данни в тази кредитна история ще позволи “добрите” да бъдат възнаграждавани с лесен и бърз и достъп до кредит, а “лошите” да бъдат наказвани или с по-скъп кредит, или с предотвратяване на достъпа им до кредитни продукти от всякакъв вид и във всякакви институции, които участват в тази система. Това е нещо, което в развитите икономики съществува. За мен това е един от факторите, който дисциплинира пазара и позволява по-сериозно развитие на гъвкави продукти за кредитиране на потребителите. И тъй като притесненията на всички не са за това, че хората взимат кредити и си ги плащат, а за това, че биха взели кредити и не биха си ги платили поради злонамереност, или защото обстоятелствата не им позволяват, мисля, че всеки един инструмент, който позволява по-добро управление на риска, е добре дошъл. И все пак, работа на индивидуалните институции ще бъде да не поемат по-голям риск, отколкото биха могли да управляват.

П.А.: Отново по данни на БНБ кредитите за фирми, макар и да доминират в банковите портфейли, за сега създават най-малко проблеми за банките.

Лесно ли е за дадена фирма, компания да вземе кредит? Много често предприемачите се оплакват, че няма достатъчно гъвкавост в банките, че е трудно да се вземе кредит за начален бизнес. Бих дал и пример. Вчера ( 30 ноември 2005 г. ) в студиото гостува председателят на Асоциацията на хранителната и питейна индустрия в България – Димитър Зоров. Той каза, че за млекопреработвателните компании е трудно да вземат кредит, за да могат да развият своята суровинна база...

Л.Х.: Бих разделил този въпрос на няколко компонента. Много добре си спомняте, че преди 5-6 години Международният валутен фонд и предприемачите обвиняваха банките, че си държат активите в чужбина, кредитират чужди икономики и не дават пари тук. В момента сме в ситуация, в която има борба, да не кажа война, но много сериозна конкуренция между банките за добрите корпоративни клиенти – големи, малки, средни, всякакви. Тези, които днес нямат достъп до кредит означава, че трудно могат да докажат на банките, че бизнесът им е състоятелен, добре управляван. Там има някакъв проблем: или те крият данъци, или не са достатъчно добре структурирани, или вече имат толкова задължения към акционерите си... Причините могат да бъдат много, но тези, които днес нямат достъп до кредит означава, че не могат да представят своето досие, своя случай пред банката по подходящ начин. Много малка е вероятността, че това е някакъв много добър бизнес, някакъв бисер, зарит в калта, който банките не могат да разберат. Защото, ако една банка не го разбере, друга ще го разбере. Тези, които днес нямат достъп до кредит, при тази конкуренция между банките, при този ръст на пазара, трябва да се сърдят на себе си и да помислят какво трябва да направят, за да ги харесат банките. Защото банките днес са много по-склонни да кредитират, отколкото преди няколко години и затова БНБ им слага тавани и мерки, с които ги ограничава. Така, че това не е валиден аргумент. Що се отнася до това, че лошите кредити в корпоративния сегмент са относително ниски, това до голяма степен е така заради по-добрите процедури и методи на управление на риска при банките, но също и поради това, че ние вече осма година имаме растяща икономика. В един момент, ако този ръст се забави или тенденцията се обърне, и в корпоративния сегмент ще видим влошаване на кредитите. Именно за това всички се молим нещата да са добре управлявани и да нямаме резки промени в макросредата.

П.А.: Какъв е ефектът от мерките, които централната банка предприе спрямо кредитната експанзия? Имам предвид както мерките, предприети през месец април, така и най-последните. Дали могат доведат до ограничаване на икономическия растеж или пък подпомагат банките по-добре да управляват риска и проблемните си заеми.

Л.Х.: Мисля, че нямаме чист експеримент, защото не знаем каква щеше да бъде системата без тези мерки. От тази гледна точка те са довели, при всички случаи, до желания директен ефект, което е ограничаване на кредитната експанзия в даден размер. Оттам нататък дали тези мерки вършат работа за ограничаване на дефицита по външно-търговските плащания или по текущата сметка, това вече е въпрос, по който специалистите могат да спорят и да се опитат да намерят зависимости. Моето лично мнение е, че може би тази зависимост не е много ясно изразена. Но, това е, което БНБ решава да прави. Нашата работа като регулирани, като субекти на тази регулация, е да изпълняваме регулациите. Пак казвам, в тях има и голяма доза здрав смисъл и разум. Оттук нататък, може би догодина, трябва да се следи развитието на икономиката и евентуално при данни, които биха показали подобрение на средата, да се мисли за разхлабване или отмяна на тези ограничителни мерки – напълно или в някаква степен.

П.А.: Наближава Никулден - празника на банкерите. Вие сте председател и на Асоциацията на търговските банки. Вероятно ще има някаква равносметка как банковият сектор се е развивал през тази година и какви насоки се очертават за неговото развитие през следващата година.

Л.Х.: Мисля, че това ще бъде една добра година за банките независимо от ограничения и т.н. Пак казвам, ръстът, който системата бележи при една устойчива система или по-зряла система, би бил забележителен. Догодина, както гледам, в състоянието на икономиката, в състоянието на банковия сектор също ще видим един сериозен ръст. Това, което ще става все по-важно за състезанието между банките, това ще бъде предлагането на качествена услуга. Под качество тук се разбира целият набор от компоненти, който кара един потребител да смята, че стоката или услугата, която ползва, е качествена. Това са цената, стабилността на института, бързината, разнообразието на продуктите, бързината също на отклик или личния контакт с банкера и т.н. Тук, в края на краищата ще видим една подобряваща се среда от гледна точка на качеството, което даваме на потребителите.

П.А.: Това означава, че се очертава догодина потребителите, вашите клиенти, да спечелят от едно състезание на полето на качеството и на разнообразието на услугите.

Л.Х.: Мисля, че те ще спечелят от това и ще стават все по-взискателни към банките, които им предлагат продукти. Знаете, че до преди десет години беше голям късмет да оставиш парите си в една банка и след шест месеца те още да са там. Днес, слава Богу, това е забравено. Имаме къде-къде по-стабилен и добре развиващ се сектор, добре регулиран и т.н.

Съзнанието на хората вече ще бъде насочено към избора на банка, така, както избират квартал, в който да живеят – по възможност, училище за децата, марка на колата, стил на обличане, така по същия начин да пристъпват към избора на банка, което никак не е маловажно. Ще трябва да прилагат съответните критерии за качество и успех и хората ще трябва да внимават коя институция избират.

 

 

----------------------------------

* Левон Хампарцумян - главен изпълнителен директор на Булбанк и председател на УС, председател и на Асоциацията на търговските банки. Освен това той е и член на управителния съвет на ИПИ. Интервюто е проведено на 1 декември 2005 г. в предаването Бизнеспул. Възгледите и мненията на ИПИ не обвързват становищата на г-н Хампарцумян и институциите, с които той е ангажиран.