По-прости и ясни фискални правила

Дискусиите от последната година за въвеждането на т. нар. фискален борд доведоха до проект на „Пакт за финансова стабилност”, изготвен от Министерство на финансите и представен от Симеон Дянков (виж тук). Пактът предвижда фискални правила, които да не могат да бъдат прескочени с обикновено мнозинство в парламента – най-вероятно със записването им в Конституцията.

Правилата обхващат традиционните области – дефицит, дълг, разходи и приходи. Идеята е добра, но в случая детайлите са важни:

  • Да се ограничи преразпределението (разбирай разходите) на държавата до 37% от БВП – тук обаче не се включват вноската в бюджета на ЕС, както и разходите за сметка на помощта от ЕС. Това означава, че националното съфинансиране по европейските програми не попада в бюджетното правило. Това автоматично прибавя 2-3 процентни пункта към тези 37%, като през следващите години с нарастване на усвояването ще растат и разходите за сметка на помощта от ЕС (тоест националното съфинансиране). С други думи, така разписано правилото, то позволява консолидирани държавни разходи над 40-те процента (от БВП), която граница съществуваше като неписано правило до момента.
  • Да се гарантира бюджетна позиция и недопускането на дефицит над 3% от БВП – определянето на бюджетната позиция в случая зависи и от размера на консолидирания публичен дълг. Това правило не е просто разписано, като бюджетното салдо се определя на базата на сметки върху прогнозирания реален ръст на БВП. Така в основата на това правило ще попадне една прогноза, която може да се размине с реалността по много причини – не само несигурност и трудно прогнозиране, но и чисто политическа намеса.
  • Преките данъци да се променят с мнозинство от две трети от всички народни представители – тук очевидно се визират 10-те процента корпоративен и подоходен данък. Въпреки това, кои данъци се класифицират като преки си остава отворен въпрос. Например данък дивидент и данъкът на едноличните търговци също влизат в тази категория – всяка година се дискутира тяхното евентуално намаление. На практика и имуществените данъци влизат в категорията преки данъци, въпреки че са разписани като местни.

Дебатът по тези предложения тепърва предстои, но на първо четене могат да се направят няколко коментара:

  • Правилото за разходите на държавата трябва да обхване всички държавни разходи, включително вноската към ЕС и националното съфинансиране. Процентът може да бъде дискутиран, но фокусът трябва да попадне върху консолидираните държавни разходи без никакви изключения;
  • Да се разпише отделно правило за дълга – към момента дългът се дискутира в правилата, но не е изведен в отделна точка и затова не е ясно формулиран. Хубаво е да се разпише отделно, като се визира консолидираният публичен дълг и държавно гарантираният дълг;
  • Да се разпише по опростено правило за бюджетното салдо – например не се допуска дефицит или дефицит над 3% от БВП и точка. Може да се предвидят изключения, които да се гласуват с мнозинство от две трети от всички народни представители и да бъдат задължително коригирани в последваща година – така се дава гъвкавост при извънредни обстоятелства, като се запазва простотата на правилото;
  • Да се дефинира правилото за данъците, като не остане никакво място за съмнението кои данъци попадат в правилото и кои не. Въвеждането на нови данъци също може да бъде адресирано – да се случва с мнозинство от две трети от всички народни представители. Въпросът с местните данъци е важен и трябва да се дискутира – тук има специфични моменти в процеса на децентрализация и трябва да се действа внимателно;
  • Може да се мисли за въвеждане на правило относно допълнителните харчове на държавата, в т.ч. на излишъци в края на годината – например да се решава с мнозинство от две трети от всички народни представители и единствено след представяне на ясни разчети.

През следващите седмиците ИПИ ще продължи да дискутира темата и ще представи официално становище по темата.

 


Свързани публикации.