По-пазарен подход за ВЕИ производителите?

В края на януари Съветът на европейските енергийни регулатори (СЕЕР) публикува доклад за бъдещето на механизмите за подпомагане на производството на енергия от възобновяеми източници в Европейския съюз. СЕЕР разглежда различните възможности за подкрепа на производителите, техните плюсове и минуси и представя различни възможности за пазарната им интеграция. Докладът трябва да се разглежда в светлината на новите Насоки за предоставяне на държавна помощ при опазване на околната среда и енергията в рамките на ЕС и продължаващия дебат за нова структура на пазара на енергия, която ефективно интегрира производителите на енергия от възобновяеми източници.

За съжаление интегрирането на механизмите за подпомагане на производители от възобновяеми източници в енергийните пазари на страни от ЕС не се случва с достатъчно бързи темпове поради различни национални обстоятелства, които влияят върху техните решения. В насоките ясно е отбелязано, че за да има пазарна интеграция на ВЕИ сектора, той трябва да бъде поставен при равни условия с конвенционалните (традиционните) енергийни източници като дългосрочната цел е да не зависи от субсидии. Това означава, че потребителите и производителите на ВЕИ енергия трябва да имат достъп до същите пазари и да носят същите пазарни рискове, както стандартните производители/потребители на енергия.

След като има вече изграден енергиен пазар, следва и отношението към отделните пазарни участници да не е дискриминационно. На този фон СЕЕР смята, че схемите за подпомагане на производителите чрез преференциални цени, които позволяват на ВЕИ производителите да участват на пазара като са защитени от дългосрочни ценови рискове,  би осигурило подходяща рамка, която да се използва в редица страни в ЕС. Целта на този вид подпомагане е да сблъска тези производители с краткосрочните пазарни ценови сигнали, като в същото време ги защитава от дългосрочни ценови рискове.

Въпреки че отделните регулаторни органи имат различни функции в отделните страни-членки, те трябва да осигурят подходяща пазарна среда в следните стъпки:

1.       Осигуряване на достъп до електрическата мрежа, на ВЕИ производителите;

2.       Осигуряване на достъп до всички подходящи пазари на електроенергия на недискриминационна база;

3.       Изграждане на подходящи правила при балансиращите групи;

4.       Създаване на краткосрочни балансиращи продукти, отразяващи ВЕИ особеностите (като непостоянно производство и зависимост от съответните метеорологични условия)

В този контекст СЕЕР обръща внимание на факта, че преобладаващите пазарни бариери (например ценова регулация) за развитието на конкурентен енергиен пазар допълнително затрудняват внедряването на ВЕИ.

За да се използват преференциални цени над пазарните (feed-in premia) или дългосрочни договори за изкупуване на енергията с покриване на разходите (feed-in tariffs) за по-малките инсталации, всяка държава трябва да гарантира използването на пазарни механизми, съвместими с вътрешния ѝ енергиен пазар. Като пример за такива механизми се дават зелените сертификати като форма на подкрепа на ВЕИ производството. Тези сертификати служат за доказателство, че е произведена зелена енергия и също така могат да се търгуват на пазара с цел да се докаже, че определена фирма инвестира в зелена енергия.

 От 2017 г. всички държави-членки в СЕЕР ще трябва да определят нивата на оперативна подкрепа за ВЕИ инсталациите чрез търг[1], като това ще трябва да стане за повечето ВЕИ[2] производства. От гледна точка на малките производители съветът предлага да се прилагат квотни системи за подпомагане, но те не трябва да предлагат възможности за свръхкомпенсации с цел да се ограничат възможностите за злоупотреби. Държавите ще могат да определят нива на подкрепа за определени ВЕИ, ако има нужда от диверсифициране на източниците.

Насоките допускат изключения от задължението за тръжни процедури, но има стриктни правила при определяне на подкрепа в тези случаи, като най-важните са:

  • Помощта за единица мощност да не надвишава маржа на печалба за тази технология;
  • В себестойността трябва да се включва нормата на възвращаемост. При изчислението на себестойността на инвестицията не се взимат предвид инвестиционните помощи.
  • Производствените разходи се актуализират редовно, поне веднъж годишно; 
  • Помощта се отпуска докато мощностите са абсолютно амортизирани съгласно счетоводните правила.

Насоките са приложими от 1 юли 2014. Въпреки това, за да се запази правната и инвестиционната сигурност, те няма да се прилагат за вече съществуващите схеми за подпомагане на ВЕИ, които вече са били одобрени от Европейската комисия, освен ако  държавите-членки не променят своите схеми. В този случай съответната държава ще трябва да съобщи за новата схема на ЕК, която ще  я оценява според новите насоки.

 

* Стажант в ИПИ.


[1] Като преходен период за този метод са определени 2015 и 2016 г., като 5% от новите инсталации в този период ще се нуждаят от търг.

[2] Без малките ВЕИ за лична употреба.


Свързани публикации.