По-ниското данъчно бреме води до по-предвидим политически живот

Всяка политическа партия се стреми от деня на встъпване във властта да проведе такъв вид политика, която на първо време да и осигури преизбиране. Това е един вид естествена реакция на организацията да продължи своето значимо участие в политическия живот на страната, но същевременно и шанс да оползотвори обикновено рядката възможност на едно поколение да се домогне до властта. Логично е при такъв залог властоимащите често да изневеряват на идеологията на партията си или да си поставят прекалено краткосрочни цели, изпълними единствено с популистки действия. Целта оправдава средствата, нали.

Ето защо най-логично партиите би трябвало да инвестират своите лични средства в научни изследвания и да правят проучвания сред населението за начините, по които могат да задържат всякакъв вид власт. Това е поне един градус по-горещ приоритет от това, дали провеждана политика ще бъде успешна – справка, закон за оценка на въздействието на политиките и регулациите, който беше приет обидно късно. Ние искаме да спестим от тези средства на сегашните наши управляващи (или поне да им спестим част от пропуснатите ползи от демотивацията на населението при това високо данъчно бреме), като приложим аргументи за взаимовръзката между данъчната политика и техния шанс за (пре)избиране. Така де, какво са някакви си 15 минути слава срещу 5 години във властта?

Според информация на USA Today, на последните президентски избори в САЩ се наблюдава силна позитивна взаимовръзка между високите акцизи над бензиновите продукти в отделните щати и дадените гласове за загубилия Кери. Той печели в 10 от 12-те щата с най-високи акцизи, а победителят Буш – в 12 от 14-те с най-ниски. Общите стойности показват, че усредненото ниво на акцизи в 19-те щата, където е победила Демократическата партия, е 29 цента за галон, а в 31-те щата на Републиканците тази стойност е 22 цента.

Полша не успя да въведе плосък данък заради сложната политическа ситуация в страната, което пък от своя страна забавя по-нататъшните реформи и оставя политическото бъдеще пред страната неясно. Най-високата ставка над личния доход е 40%, а при корпоративния данък най-високата стойност е 19%. Според индекса на Американската фондация Херитидж за икономическа свобода, показателят за фискална свобода (т.е. ниво на данъчно облагане) се позиционира като по-лош от световните средни нива, но е сравним с западноевропейските социални демокрации. Братята Качински се отдават на див популизъм с високите приходи от данъци и сеят социални програми с помощта на нарастващ бюджетен дефицит и публичен дълг. Последният публичен гаф на полското правителство е свързан с ограничение на личната свобода с разследването за наличие на хомосексуализъм в детския сериал Teletubbies.

Също политически нестабилна е ситуацията в Унгария, където реформите се забавиха и показателите за бизнес средата се влошиха осезаемо. Според Херитидж данъчното бреме е почти толкова тежко като в Полша, въпреки че най-високата ставка над доходите там е 38%, а тази над данък печалба – 16%. Управлението на унгарския премиер Ференц Гюрчани олицетворява златното правило на политиката, което споменахме и по-горе, а именно популистки обещания в името на крайната цел. Социалистическата партия се вижда в безизходица, защото въпреки високите приходи от данъци, страната развива също толкова висок бюджетен дефицит. Управляващите едва успяха да успокоят хората, излезли по улиците да се бунтуват, и да се задържат на върха на политическата вихрушка поне засега.

Интересно и абсолютно наложително е да се отбележи защо високите данъци не позволяват на държавата да функционира според очакванията на избирателите. Почти е сигурно, че ако опозицията в Унгария и Полша предложи прилична алтернатива на следващите избори, управляващите едва ли могат да се надяват на преизбиране със същия успех като на изборите, извели ги до властта. Високите приходи от данъци разглезват държавния апарат, който придобива все повече средства и възможности да се меси в икономиката, да налага административен контрол и да спъва ползите от един напълно свободен пазар. Фигуративно казано, пътят на увеличаване или запазване нивото на данъците е път по надолнището, първо, защото колкото повече харчиш чужди пари, толкова повече ти се услажда и второ, защото услугата, която предлагаш, се влошава заради все по-малката държавна мотивация да се предлага качествен продукт. Изисква се силна политическа воля, за да се отрежат една по една главите на страшния и пръхтящ държавен змей – такава воля, която все още не е култивирана в бившите социалистически страни, а само подразнена от социалните практики на запад от тях. Балтийските републики са изключение от тази тенденция.

Естония е най-сладкият пример, който най-често използваме като пример за разумна икономическа политика, въпреки че Латвия и Литва са не по-малко последователни и иновативни в условията на Европейския общ пазар. Наскоро бяха проведени парламентарни избори в Естония, които позволиха за пореден път да се формира стабилна коалиция, която да продължи решителните реформи. Има защо избирателите да са доволни и въпреки че партиите, излъчващи премиерите, се редуват на почти всички избори, те продължават да водят последователна политика. При Естония показателят за фискална свобода е осезателно над средния за света, защото данъкът върху личните доходи и данъкът върху печалбата са с единна ставка от 23% и правителството е запланувало да ги намали до 20% през 2009. Няма данък върху реинвестираната печалба, митата са напълно отпаднали, а акцизните нива са едни от най-ниските в Европейския съюз[i].

Според Херитидж България има малко по-висока фискална свобода от Естония, но преразпределението през нашия бюджет е по-голямо. Реформите в момента буксуват на едно място и ежедневно виждаме как пропазарни решения като децентрализация на здравната каса и висшето образование се отхвърлят с лека ръка. Правителството предпочита да си играе на както те приблизително се изразяват – социална политика в стабилна макроикономическа среда. Ако обаче намали данъците, коалицията ще си направи услуга, защото ще редуцира изкушенията за корупционни практики и съответно, ще свие базата за евентуални караници между партиите за пари. При наличието на по-ниски приходи в бюджета, държавата ще трябва да абдикира от някои свои ненужни намеси в икономиката и да ги предостави на по-ефективния частен сектор. Административният апарат ще се принуди да работи по-ефективно заради по-малкия щат, което ще доведе и до по-бързото завършване на проекта за електронно правителство. Толкова много други "по-"-та могат да бъдат дадени като примери за ефективна макроикономическа среда, озаптена от по-ниските данъци, но каква ще е ползата в крайна сметка ако няма визионери, които да използват най-стабилния начин за задържане на власт.

[i] Можем ли да преборим акцизите? https://ime.bg/bg/articles/movem-li-da-preborim-akcizite/