Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

По-ниски данъчни ставки за всички, не само за земеделците

Автор: Адриана Младенова / 16.12.2006
Оцени тази статия:
Законът за акцизите, приет в края на миналата година, предвижда намалени ставки на акцизите по горивата, използвани в селското стопанство. Те ще се облагат с 50 лева на 1 000 литра вместо ставката от 430 лева. Въпреки че новите акцизи трябваше да се въведат от 1 юли тази година, от държавната администрация срещат трудности при практическото реализиране на идеята и са склонни да отложат прилагането на разпоредбите до началото на 2007 година.

При диференцирани ставки на данъците неминуемо възникват проблеми с администрирането на данъчната система, което значи повече разходи, загуба на време и по-ниска ефективност и прозрачност при събирането на приходите от данъци. Една от възможностите в конкретния случай е да се маркират горивата с намалени ставки и да се продават в лицензирани данъчни складове, но явно все още няма готовност и изграден капацитет в страната затова. Самите земеделски производители са поискали да се възстановяват разходите от по-високите косвени данъци чрез субсидии от ДФ “Земеделие”. Но за целта е нужно да се приеме наредба, която предвижда на базата на какви показатели ще се дават субсидиите и как ще се изчисляват. При всички положения при този вариант възможностите за злоупотреби и манипулиране на данните, подаване на невярна информация за обработваните култури и използваните количества горива, се увеличава.

Какъв ще бъде ефектът от намаляване на ставките на горивата за земеделски нужди? Ако се абстрахираме от емоциите и от субективните оценки затова коя група от обществото “заслужава” данъчни облекчения, последиците от предвидените в закона данъчни привилегии са ясни и недвусмислени.

В резултат на диференцираните ставки и въвеждането на по-ниски акцизи за горивата за селското стопанство:

  • Ще се появи сив пазар на гориво, предназначено за земеделие;
  • Ще се увеличат злоупотребите с дадената привилегия - ще се появят рентиери, които не създават добавена стойност в икономиката, но печелят чрез преразпределяне на средства и възползване от дадено положение;
  • Ще се увеличат бюрократичните разходи по прилагане на закона и мониторинга, ще нарасне данъчната администрация, което означава повече средства и разходи за издръжката й;
  • Ще се променят икономическите стимули на пазара на обработваема земя, на земеделска продукция, на акцизни стоки;
  • Ще се намали себестойността на селскостопанската продукция, но това само по себе си не кореспондира с по-висока печалба от производството в дългосрочен период. В краткосрочен период ще се появи дисбаланс между търсене и предлагане, докато се уравновесят пазарните сили.

Като правило, което отговаря на общите положения на селскостопанската политика в ЕС, земеделските производители в страната получават редица привилегии, като възможност за приспадане на част от данък печалба при наличието на определени обстоятелства, различни субсидии и помощи за отглеждането на земеделски култури и производството на селскостопански продукти, възможност за получаване на помощи и безвъзмездни средства по предприсъединителните програми на ЕС. Въпреки това, ситуацията в сектора се влошава. От макроикономическа гледна точка селското стопанство е секторът, който има отрицателен реален растеж през 2005 г. и приносът му към реалния растеж на брутната добавена стойност (БДС) през миналата година също е негативен (-0.9%) /графика 1/.

В същото време заетостта в сектора селско и горско стопанство в страната е една от най-високите в Европа. Докато в ЕС заетостта в земеделието е средно около 3-4%, то в България заетостта в сектора е около 9%, като процентът варира в зависимост от сезона. Това е сигнал, че в страната има относително голям брой земеделски производители и стопанства, които са малки и неефективни и разчитат по-скоро на субсидии, държавна подкрепа и различни форми на облекчения и преференции, за да оцелеят, а не на конкурентни предимства на пазара. Това затруднява комасацията на земята и окрупняването на фермите, което дефакто ощетява тези земеделски производители, които се опитват да модернизират стопанствата си и да инвестират в нови технологии. Част от хората виждат земята като средство за препитание, без дългосрочна перспектива за развитие и модернизиране.

Разбира се, аргументите досега не трябва да се разглеждат като защита на високи косвени данъци, а напротив – данъчното бреме трябва да се намалява. Но това трябва да става за всички групи и сектори в икономиката, за да не се появява изкривяване на информацията и дирижирано увеличаване на икономическата активност в сектори, в които е необходимо увеличение на производителността на труда и намаляване на заетостта за сметка на инвестиране в капитал и технологии. Избирателното намаление на акцизите за определени групи производители влияе върху относителните цени в икономиката, а от там и върху макроикономически индикатори като безработица, инфлация, съвкупен продукт, цена на капитала. Сивият сектор също се увеличава, а от това губят всички предприемачи, които са “на светло” и разчитат на собствени предприемачески умения и конкурентни предимства.

Графика 1

Източник: НСИ