Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

По-малко чиновници в повече структури похарчиха почти 27 млрд. лева през 2010*

Автор: Светла Костадинова / 29.07.2011
Оцени тази статия:

Безспорно докладът за състоянието на администрацията през 2010 година е една от най-подробните публикации по темата. Четивото е интересно дори и за неспециалисти, тъй като съдържа полезни, любопитни и уникални данни.

Голямата новина от доклада е, че щатната численост в последните три години намалява – от над 91 хил. души през 2008 до около 77 хил. души през 2010. Тук обаче трябва да направим уговорката, която и авторите на доклада постоянно повтарят, че в бройката не се включват заетите в системата на МВР (около 58 хил. души през 2010). Населението намалява, намалява и администрацията, която го обслужва – в това няма нищо изненадващо.

И докато това се случва, се наблюдава и друга, доста нелогична тенденция. Броят на административните структури расте, т.е. все по-малко чиновници, но в повече структури. Сред причините са както процесът на децентрализация, т.е. чиновникът да е по-близо до гражданите и бизнеса, така и постоянният процес на увеличаване на правомощията и регулациите, който спомага за множенето на структурите.

През 2010 година 487 структури декларират, че предоставят административни услуги, т.е. над 80% от администрацията е заета с контролиране, регистриране, проверка, разрешаване, лицензиране, удостоверяване и т.н. на живота и бизнеса в България. През 2010 г. администрациите предоставят и администрират общо 2 004 услуги и регулаторни режими и затова са предоставили общо 7 155 889 услуги.

Правейки това обаче администрацията все още не счита за необходимо да говори помежду си. Само 27% от структурите посочват, че прилагат междуведомствено съгласуване, което е крайно тревожно, отчитайки увеличението на административните структури от 2007 насам.

В доклада има редица други любопитни факти за парите за телефони, интернет, външни експерти, начин на оценяване на качеството на работа, компютрите, електронното правителство и др. подобни.

Има обаче един раздел, който липсва в доклада – този за разходите, които прави администрацията. Без подобен паралел, данните за намалените чиновници и увеличените им заплати стоят във въздуха.

 

Разходите на администрацията

 

Колко пари са необходими за съществуването на чиновниците?

През 2004 за „общи държавни служби” бюджетът е отделил 1,12 млрд. лева или 7,3% от всички бюджетни разходи, докато през 2010 похарчените пари за съществуването на администрацията са 1,67 млрд. лева (6,2% от всички разходи).

Другата гледна точка е каква част от произведеното в икономиката отива за съществуването на чиновниците. За 2004 това е 2,8% от БВП, докато през 2010 парите са 2,4% от БВП.

Дали са малко или много парите за съществуване на държавните служби зависи от гледната точка. Със сигурност, обаче, парите за администрацията следват стриктно бизнес цикъла, когато икономиката е в подем. В периода на криза действително има намаление на разходите за съществуването на администрацията, но то не може да компенсира колосалните невидими за чиновниците разходи, които не се отчитат в бюджета – времето на бизнеса да работи с чиновниците, разходите на гражданите да спазват всички правила, които биват измисляни и постоянно.

 

Колко пари се харчат през държавния бюджет?

Всъщност, най-важният въпрос, който човек си задава, изчитайки доклада за администрацията, е как нейното състояние се отразява на нашия живот. Има редица констатации, които карат човек да настръхне, като например (списъкът не е изчерпателен):

 

Недобра организация

  • 28,9% от администрациите нямат система за документооборот
  • 35,5% от администрациите нямат система за управление на база данни

Изморени чиновници или прекомерни възможности за отпуск/злоупотреба с почивките

  • 82,8% от реално заетите имат неизползван отпуск в размер на 2 166 699 дни

Неамбициозни чиновници

  • 50% от атестираните държавни служители получават оценка 3 - „като цяло изпълняват работата на нивото на изискванията за длъжността, но не ги надминават”.

 

При такава картина е трудно  да си представим, че парите, които държавата изземва чрез данъци и такси ще бъдат похарчени по най-добрия начин. Дори и да приемем, че намеренията на администрацията са да направи живота ни по-лесен и по-добър, то просто не можем да повярваме, че точно тази администрация може да постигне това. Затова и данните за общото преразпределение през бюджета (иззетите пари от данъкоплатците и похарчени от администрацията за публичните политики) звучат стряскащо.

През 2010 администрацията похарчи почти 27 млрд. лева или 38% от всичко, произведено в икономиката. За сравнение, преразпределението през 2004 е 15 млрд. лева (39,1%) и тук трябва да поясним, че цифрите на включват европейските пари.

Разбира се, повечето средства се връщат у данъкоплатците под формата на пенсии, здравни услуги, стипендии, заплати за учители, лекари, полицаи и т.н., но въпросът е дали сме доволни от работата на администрацията и тя ли трябва да взема решенията за повечето въпроси в живота ни. Едва ли много хора ще отговорят утвърдително, което означава само едно – процесите от последните 3 години са в добра посока, но все още сме далеч от ефективна, малка, добре платена, мотивираща и знаеща какво прави администрация.

Лудост е да вярваме, че тази администрация, с този начин на работа и организация може да действа ефективно.

Глупост би било да се надяваме, че повече пари за тази администрация ще помогнат на работата й.

Наивност би било да мислим, че чиновниците могат да решават кое е най-добре за всяка отделна фирма и за всеки работещ/пенсионер/ученик.

Най-доброто, което може да се направи, е да намалим намесата на администрацията в живота ни, което всъщност е логичният невидим извод от доклада за състоянието на администрацията за 2010.

 

* Съкратена версия на статията е публикувана във в. 24 часа на 23 юли 2011 със заглавие „Изморени и неамбициозни, а въртят 27 млрд. лв.”