По-лесен или по-труден достъп на пазара на здравно осигуряване?
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
Между първо и второ четене на законопроектите за изменение на закона за здравното осигуряване се обсъждат няколко промени, които биха променили средата за извършване на тази дейност. Дебатът е в общата дискусия „за“ и „против“ държавната намеса; по-специално, тази седмица стана отново въпрос за изискванията за минимален собствен капитал на здравноосигурителните дружества.
1/ Предложението е при започване на дейността границата да е 500 хил. лв., а за четири години да се увеличи на 2 млн. лв. В досегашния текст минималният капитал бе 2 млн. лв. Промените ще улеснят достъпа на пазара. Нищо не пречи обаче да се намали по принцип изискването за минимален капитал. Основният аргумент в защита на по-висок собствен капитал е „защита на осигурените“. „Опасността“ се разбира като риск собствениците да откраднат вноските на осигурените, и да закрият дружеството; в този сценарий, колкото повече е собствения капитал, толкова повече ще загубят самите собственици, и това ще намали стимулите им за измама.
2/ Възможен вариант е да се създаде изискване за увеличаване на капитала пропорционално на нарастване на осигурителните приходи. Така фондове, които имат стратегия да набират малко клиенти, ще поддържат по-нисък минимален капитал, а големите (масовите) постепенно ще повишават капитала си.
3/ Не е зле да припомним, че здравното осигуряване не е спестовна дейност, каквато правят пенсионните фондове и банките. При последните естеството на дейността е да натрупват спестените средства (вноски или депозити) за дълъг период от време. Ако потребителят направи „грешен“ избор на пенсионен фонд или банка, т.е. управлявани (умишлено или случайно) във негова вреда, той ще осъзнае грешката след 20 или 30 години. Размерът на загубата може да е значителен, а по биологични причини може да не остане време за втори или трети избор. Не е така със здравното осигуряване, което де факто е вид застраховка срещу риск от заболяване. Тъй като човек се разболява регулярно, за нещастие по-често от веднъж на 20 или 30 години, той относително бързо може да прецени дали фондът покрива лечението. Размерът на загубата е ограничен – първото или второто неплатено лечение, или по-друг начин казано – неколкомесечните вноски.
4/ Улесняването на достъпа до пазара на здравно осигуряване би имало средносрочен ефект върху бизнес-средата. Конкуренцията между фондовете вероятно ще покаже какво обслужване може да се получи при съответен размер вноска, а това ще разкрие неефективността на работата на монополната задължителна здравна каса. Това ще даде повод за цялостно преосмисляне и дебат върху системата на задължително осигуряване, която налага значими – 6% от разходите за труд – разходи за предприемачите.
