Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

По-голям фискален резерв – по-малко проблеми

Автор: Калоян Стайков / 22.02.2013
Оцени тази статия:

През последната седмица страстите взеха превес над разума и се изговориха много неистини. Подвеждащата реторика обхвана голям спектър от теми, като се започна от това, че ЕРП-тата подават енергия до крайните потребители с по-ниско напрежение, което увеличава консумацията на ток, а оттам и сметките им, и се стигне до заплаха за финансовата стабилност на страната поради ниското ниво на фискалния резерв.

За разлика от финансовите министри на предходните правителства, Симеон Дянков работи в условия на икономическа криза и анемично възстановяване на икономиката, което в известна степен може да обясни водената от него политика на сравнително ниски нива на фискалния резерв* (ФР). Нивото на ФР към края на януари 2013 г. едва ли може да се обясни с някакви предизборни или апокалиптични сценарии, тъй като той е бил и на по-ниско ниво през миналата година. Ако отчетем факта, че през януари 2013 г. беше изплатена главницата по една от емисиите глобални облигации – 1,6 млрд. лв., то намалението на ФР в началото на тази година е три пъти по-малко в сравнение със същия период на 2012 г. Не трябва и да се забравя, че през тази година беше променен и режимът за авансово внасяне на корпоративен данък – фирми с оборот до 300 хил. лв. са освободени от него, а такива с оборот до 1 млн. лв. ще го внасят на всеки три месеца, което означава по-ниски постъпления в сравнение със същия период на миналата година. По-доброто представяне обаче е с цената на забавените земеделски субсидии.

Фискален резерв по сметки в БНБ, млн. лв.


31.1.2013

31.1.2012 г.

Фискален резерв

3 870

3 405

Промяна спрямо декември на предходната година

-1941,37

-953,779

Източник: БНБ

През февруари картината е много сходна – балансът на фискалния резерв през 2013 г. е значително по-добър в сравнение с предходната година. В нито една седмица на т.г. той не пада под 3 млрд. лв., докато през втората седмица на февруари 2012 г. той достига 2,6 млрд. лв. Тогава Министерството на финансите беше силно критикувано, че използва целеви средства, като тези в Сребърния фонд и фондовете "Радиоактивни отпадъци" и "Козлодуй", за текущи нужди. Тази критика от страна на граждански организации и медии може да е възпряла управляващите да направят подобно нещо и през тази година.

Разигралата се сцена със земеделските субсидии може да се разгледа по два начина. От една страна управляващите се държат по-разумно и не използват целеви средства за текущи нужди. Това в голяма степен може да се отдаде на обществения натиск при подобни действия през 2012 г., което показва не само заинтересованост, но и информираност. От друга страна поведението на правителството е изключително неразумно, при положение, че са поели ангажимент за изплащане на субсидиите до края на януари. Подготвянето за този разход в никакъв случай не беше непосилно на фона на значително по-доброто изпълнение на бюджета през 2012 г. и знанието, че тези средства се възстановяват в кратък срок от Европейската комисия. Те са един вид гарантирани. По-същия начин, по който управляващите набраха средства за изплащането на глобалните облигации, можеха да осигурят ресурс и за това плащане.

На фона на ежедневните трудности около финансирането на текущите разходи, като че ли на заден план остана един по-важен аргумент – тези проблеми можеха да бъдат избегнати, ако във фискалния резерв имаше достатъчно средства за подсигуряване на дългови плащания и подпомагане на ликвидни проблеми. Вместо управляващите да обясняват как трябва да се затягат коланите и въпреки това всяка година да увеличават публичните разходи, трябваше просто да изпълнят обещанието си – балансиран бюджет. В края на 2010 г. фискалният резерв (включително средствата в търговските банки) е 6 млрд. лв., и то на фона на касов дефицит от 4% от БВП. В следващите две години трябваше да бъдат положени усилия за балансиране на бюджета. Ако това се беше случило, можеше да се спести несигурността, истерията и допълнителните разходи около емисията на нови глобални облигации, както и напрежението около текущите разходи. След изплащането на 1,6 млрд. лв. по външните облигации резервът щеше да е 4,4 млрд. лв., което спокойно да осигури ликвидни средства, които да облекчат авансовото изплащане на европейски средства и съфинансирането им.

Трябва да се изведат поуки от подобни събития от последните две години. Една от тях е, че воденето на политика на нисък фискален резерв създава сериозни рискове. За да бъдат избегнати, е нужно изхарчените средства през последните години да бъдат попълнени, а това означава намаляване на публичните разходи и подобряване на ефективността им.

 

 

*В случая като фискален резерв се разглеждат само задълженията към правителството по сметки в БНБ. Целият фискален резерв се състои от сборът на тези сметки и депозити на правителството в търговски банки, за които обаче информация има само веднъж месечно.