Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

По-добро регулиране за по-висок растеж

Автор: Красимир Петкашев / 26.11.2010
Оцени тази статия:

Под този надслов премина организираната във вторник дискусия на Световна банка и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за тежестта на регулативните режими в България. Обсъдени бяха изводите от три изследвания, изготвени неотдавна в рамките на продължаващата икономическа и секторна работа на Световна банка в областта на регулаторната реформа (докладите на български език може да изтеглите от тук).

В обобщен вид изследването “Административни и регулаторни бариери пред бизнеса” (Том II) разглежда общата регулаторна тежест за фирмите в сравнение с други съизмерими държави-членки на ЕС; “Последваща оценка на въздействието на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност” (Том III) прави оценка на начина, по който законът се прилага, определя и изследва въздействията на закона и представя препоръки за изменения в него; “Реформиране на режима на държавните такси” (Том IV) изследва начина, по който реформите на структурата на държавните такси биха могли да намалят регулаторната тежест за фирмите.

В докладите се извежда тезата, че „интелигентно” регулиране ще намали регулаторното бреме за фирмите, заради опростяването и оптимизирането на процедури и режими. Правителството също ще извлече ползи от една подобрена регулаторна среда, тъй като ще се изискват по-малко ресурси и време за администриране на регулирането.

ИПИ подкрепя изцяло препоръките на Световна банка за намаляване на регулаторната и административната тежест за фирмите, развиващи стопанска дейност в България, а именно:

  • Необходимо е правителството да разработи и приеме обща политика, както и вътрешни указания, с ясни критерии за определянето на държавните такси и за повишаване на прозрачността;
  • Следва да бъде въведено задължително използване на Оценка на въздействието на регулациите (ОВПР) на ключови нормативни актове за определяне на разходите върху всички заинтересовани страни (виж страницата на ИПИ за ОВПР);
  • Необходимо е да бъде създаден електронен Административен регистър за правилата и регулациите, за да се повишат ефективността, предсказуемостта и прозрачността;
  • Необходимо е да се подобрят условията за правене на бизнес на общинско ниво.

Не по-малко ценни са и напътствията, които Европейската комисия представи в СъобщениетоИнтелигентното регулиране в ЕС” (виж тук). В него се определят действията за постигане на регулиране от възможно най-високо качество при пълно спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност. В същото време Комисията обръща внимание, че действията на ниво ЕС няма да бъдат достатъчни за изпълняване на целите за интелигентно регулиране. „Умната” регулация трябва да се прилага също на национално ниво, тъй като в определени ключови области като търговско право, данъчно облагане и социална защита, водеща поначало е националната законодателна инициатива.

Принос в обсъжданията и усилията за постигане на по-добро регулиране в България има и Институтът за пазарна икономика. Тук се включва и методологическата помощ, която ИПИ оказва за популяризиране и налагане на Оценка на въздействието (ОВ). Надяваме се, че изготвените от нас “Ръководство за извършване на оценка на въздействието в България” (виж тук) и “Наръчник за изготвяне на оценка на въздействието на законодателството на местно ниво и примерни анализи (виж тук)” не са останали непрочетени в шкафчетата на администрацията, а ефективно подпомагат звената, занимаващи се с разработването на нови регулации и политики в България. Между впрочем в неотдавнашен специален доклад на Европейската сметна палата „Оценките на въздействието в институциите на ЕС: разработва ли се политиката по-добре благодарение на тях?“ (виж тук) се отбелязва, че тази система, чийто обхват е несравним с този на сега действащите, се счита за добра практика в ЕС и подпомага вземането на решения в институциите на ЕС. В доклада се потвърждава заключението, че системата носи реална полза за тези, които вземат решенията в ЕС, че ефективно допринася за повишаването на качеството на законодателните предложения и че е сред най-добрите практики на международно равнище с прозрачността си и с интегрирания си подход.

Към всичко това, трябва да се прибави и предложението принципа „мълчанието е съгласие” да се прилага при регистрационните режими за бизнеса. Това предложение е залегнало в промените в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, подготвени от министерството на икономиката. Повече за принципа „мълчанието е съгласие” виж тук