Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

По-добра практика в бюджетна комисия

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

На вчерашното заседание на комисията по бюджет и финанси на второ четене бяха разгледани глави първа и втора от проекто-закона за счетоводството. На заседанието бяха поканени и присъстваха представители на т.нар. заинтересовани страни, а именно БТПП, БСК, Съюза на счетоводителите (СС), Асоциацията на счетоводните къщи в България (АСКБ), Съюза на българските експерт-счетоводители, Асоциация на българските застрахователи (АБЗ), БНБ, АТБ, НСИ, ГДА, както и представители на голямата петорка (Ърнст и Янг - Афа; Прайс Уотърхаус - Купърс; Делойт и Туш; Кей Пи Ем Джи и Артур Арденсен). По мнение на старите служители към бюджетната комисия, това е един от най-демократично гледаните проекто-закони в парламента. Проекта са получили 21 организации, като повечето от тях са изпратили свои становища и конкретни предложения.

Коментар:1/ Прави впечатление коренната промяна в стила на работа на бюджетната комисия. На заседанията вече не само се канят професионалисти от сферата на регулираната материя, но и се взимат под внимание техните мнения и предложения. Духа на вечна комфронтация и безсмислени политически спорове между сини и червени сякаш е изчезнал, което дава възможност на комисията да работи спокойно и пълноценно;

2/ Наблюдава се засилена активност на бизнеса и бизнес организациите в законотворческия процес. Разбира се, всеки дърпа чергата към себе си, но това вече става открито, а не чрез индивидуални срещи с народни представители. Докато по данни на ИПИ през 2000 година официални становища до НС са изпращали едва 5 неправителствени или браншови организации, то само на вчерашната бюджетна комисия бяха представени предложения и становища от повече от 12 такива организации;

3/ Промените, които се предлагат от Големите пет целят да бъдат разграничени целите на счетоводството от целите на данъчната и статистическата администрация. ИПИ също поддържа мнението, че целта на счетоводния отчет е да дава информация за управленски, а не данъчни и статистически цели;

4/ Както обикновено, представителите на БТПП и БСК влязоха в спор, този път за правото по закон да получават информация от предприятията, чиито счетоводни отчети подлежат на одиторска заверка. Според БТПП тази информация е необходима с цел правенето на анализ на икономиката и тя трябва да се съсредоточи в една организация за да може анализа да бъде върху съществена извадка. Разбира се БТПП, като най-голяма работодателска организация, желае тя да е тази, която ще притежава монополното право да събира и анализира информацията, но от БСК възразиха, че и те също имат нужда от данни за целите на анализа. До окончателно решение така и не се стигна и решаването на спора се отложи за следващото заседание на комисията;

5/ Сериозен дебат предизвика предложението, отправено от страна на големите пет да се премахне единния национален сметкоплан. Според тях това е въпрос на вътрешно фирмено управление и счетоводна техника. Така или иначе след влизането в сила на международните счетоводни стандарти Националния сметкоплан ще отпадне. НСИ протестира с аргумента, че това щяло да внесе голямо объркване и невъзможност за набиране на статистическа информация за нуждите на икономическата статистика в страната. Според нас това изказване говори само за факта, че в НСИ май си нямат на идея какво всъщност събират. Националният сметкоплан и счетоводните сметки нямат нищо общо с отчетите, които се подават в НСИ. Във формулярите на НСИ, например, е записано "разходи за материали", а не "обороти по сметка 601", както и "справка за дълготрайните активи", а не "описание на дебитните и кредитните обороти по сметките от групи 20 и 24". Следователно няма никакво значение за НСИ дали номерата на сметките са едни и същи за цялата страна или различни. В крайна сметка спора бе разрешен от депутат Калъчев, според, който така или иначе повече от 40% от българската икономика работи в сянка и не се отчита от националната статистика, следователно нейните аргументи за изкривяване на икономическата информация изобщо нямат значение;

5/ По предложение на Големите пет, БТПП и ГДА използвания в предприятията софтуер вече трябва да бъде с интерфейс на български език. Първоначалният текст заложен в проекто-закона претърпя редакция, защото оригиналната му формулировка пораждаше задължение за всички предприятия да използват софтуер;

6/ В реквизитите на първичните счетоводни документи вече присъства като възможност и електронния подпис. От КЦКФБ бяха отишли още по-далеч с предложението ако се предвижда съществуването на електронен печат и той да се включи в списъка, но това естествено не бе прието. Според член на комисията по тази логика трябва и електронен отпечатък от палеца да бъде включен за всеки случай.

Неразрешен остана въпроса за доказателствената сила на документите. За сега такава сила има само хартиения носител на документа, като открит остана въпроса какво ще се прави в случаите с електронното банкиране или покупката в Интернет, където такъв носител не съществува?

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!