30-09-2008

Плосък данък – първи резултати

От началото на 2008 година е в сила плосък данък от 10% за облагане на доходите, който замени предишната система с няколко различни ставки – между 20 и 24% в зависимост от дохода. Въвеждането на плосък данък от 10% върху доходите беше втора стъпка в тази посока след въвеждане на 10% данък върху печалбите от началото на 2007 година. До момента са постигнати две от целите на предложената през 2004 данъчна реформа, в която беше заложено намаление на всички преки данъци до 10% (оригиналното предложение от 2004 година – което е публикувано в първия брой на този бюлетин – включва 10% ставка за данъка върху доходите, данъка върху печалбата и осигурителните вноски).

Ефектите от намалението на данъка върху печалбата до 10% вече многократно са обсъждани:

висок ръст на инвестициите, който беше отчетен още през първите тримесечия след въвеждането му (през 2007 в икономиката са инвестирани рекордните 20.7 милиарда лева)
висок ръст на приходите в бюджета от този данък (приходите от корпоративния данък през 2007 са с половин милиард лева повече отколкото през 2006 г. въпреки по-ниската ставка)
висока динамика на икономиката (през третото тримесечие на 2007 г. за пръв път беше отбелязан двуцифрен реален ръст на неземеделската част на икономиката)
тези позитивни тенденции се запазват и през 2008 година

Какви са ефектите от плоския данък от 10% върху доходите?

Когато се прави оценка на данъка върху доходите, трябва да се има предвид, че при облагането на доходите ситуацията е по-сложна отколкото при облагане на печалбите. Освен с данък от 10% доходите се облагат и с осигурителни вноски от почти 34%. С други думи, общата данъчно-осигурителна тежест върху труда е все още много висока, няколко пъти по-висока отколкото е тежестта върху печалбите. Казано по друг начин, докато реформата при облагането на печалбите е с голяма степен на завършеност, при облагането на доходите има голяма промяна, но все още не е постигната целта за ниско облагане.

Независимо че данъчно-осигурително бреме все още остава високо, вече се наблюдават позитивни ефекти от въвеждането на плосък данък от 10%. Тук трябва да посочим, че в края на 2007 г. беше намалено и осигурителното бреме с 3 процентни пункта, т.е. има известно намаление и на осигурителната тежест.

Бюджетните приходи от облагане на труда се увеличават. За първите седем месеца на годината приходите от облагане на труда (с данък и осигуровки) се увеличават с над 370 милиона лева спрямо миналата година. Това се случва въпреки официалната прогноза в държавния бюджет, че приходите от осигуровки ще намалеят и въпреки прогнозите, че приходите от данъка върху доходите ще намалеят. Нито едно от двете не се случи.

Ръст на приходите има и при самия данък върху доходите, както следва:

19.4% ръст на бюджетните приходи от облагане на наетите на трудов договор; тук ефектът на плоския данък се очертава най-рано, защото данъкът се събира на месечна база
6.8% ръст на приходите от облагане на доходите по извънтрудови отношения; трябва да имаме предвид, че облагането на много от тези доходи става след подаване на данъчна декларация, т.е. реалният ефект от първата година от въвеждането на плосък данък ще се отчете едва през май 2009 г. когато се подават данъчни декларации за 2008 г.
приходите от данъка върху патентите са намалели в републиканския бюджет – това се дължи на факта, че данъкът е прехвърлен към общините и в републиканския бюджет постъпват само изостанали плащания от предишни години; няма данни от общините за изпълнението на патентния данък, но така или иначе този данък е фиксирана сума и няма връзка с въвеждането на плосък данък от 10%.

Увеличава се заетостта и доходите. През второто тримесечие на 2008 броят на заетите достига рекордните 3.37 милиона души. Средната работна заплата се е увеличила с 25% според последните данни на статистиката за заплащането. С подобни темпове се увеличава и декларираният среден осигурителен доход, което в известна степен може да се обясни и с леко намаление на стимулите за укриване на доходи.

Намаляване на пределното данъчно-осигурително бреме. Хората от средната класа в България през 2007 година плащаха почти 45% като данъци и осигуровки за всеки лев увеличение на дохода им, през 2008 този процент е намалял до 35%. Въпреки че бремето остава високо, намалението е значително. От всяко увеличение на дохода по-голяма част остава за съответния работник, служител или предприемач. Съответно, стимулите за повече труд, предприемчивост и повишаване на квалификацията се увеличават.

Ускоряване на икономическата активност. За първото полугодие на 2008 година икономическият растеж достигна рекордно високото ниво от 7.1%, какъвто не е постиган за този период на годината (като изключим възстановяването след кризата от 1996-1997 когато ръстът беше малко по-висок). Още по-забележително е, че по-високият икономически растеж се случва в момент когато в европейската икономика като цяло се забелязва спад на темповете на растеж и дори рецесия в някои страни членки.

Като цяло, още през първите месеци от въвеждането на плосък данък от 10% има позитивни резултати – както за държавния бюджет, така и за отделния данъкоплатец и икономиката като цяло. Тези ефекти ще продължат да се проявяват и през следващите месеци и години, както се случва и с намалението на данъка върху печалбите до 10%. Позитивните резултати от намалението на два от преките данъка до 10% са добра база за намаление и на осигурителните вноски до 10%. Ако това се случи, ефектите ще бъдат дори по-високи, тъй като осигуровките в момента са един от най-големите стимули за наличие на сивата икономика и са най-голяма тежест върху трудовите доходи.