Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Плоският данък ли е най-големият проблем на българската икономика?

Автор: Десислава Николова / 26.09.2014
Оцени тази статия:

Ако човек следи предизборните дебати по медиите, би останал с впечатлението, че плоският данък върху доходите е може би най-големият въпрос, който трябва да се реши след изборите. Дали да се запази, да има ли необлагаем минимум и колко точно да бъде той, да се въведе ли известна прогресивност за доходи над определен размер, да се накажат ли „богатите” с по-високи данъци и т.н. Представителите на всички партии без изключение влизат в тази дискусия с плам и ентусиазъм, без да скъпят време и думи, за да ни убедят в своето гледище.

Това, което статистиката до момента показва за пропорционалния (известен още като плосък) данък върху доходите, е, че той работи успешно вече повече от шест  години: генерира постоянен ръст на приходите от този данък в бюджета и стимулира хората да работят повече и да декларират доходите си. За разлика от редица други държавни политики и системи, които не работят или оцеляват на „изкуствено дишане” от държавата – пенсионна система, здравеопазване, образование, вътрешен ред, съдебна система и правораздаване, енергийна политика, административно обслужване, и т.н., и т.н.

Но въпросът за провала в тези държавни системи и спешната нужда от реформи удобно не се повдига в предизборните дебати или ако това става, не се навлиза в дълбочина и не се дискутират конкретни предложения за промяна. Плоският данък е къде-къде по-удобна за дебат тема. Аргументите на противниците на пропорционалния данък нямат нищо общо с числата и икономическата теория и се въртят единствено около някакво субективно усещане за справедливост – според тях е по-справедливо да се изземе колкото се може повече от т.нар. „богати”, за да може те да се накажат за високите си доходи. Никой, обаче, не отчита простата икономическа връзка[1], че по-високите данъци означават повече сива икономика, защото т.нар. богати винаги ще намерят начин да заобиколят плащането им. И обратно - ниските данъци стимулират излизането на светло.

Точно това се видя ясно след въвеждането на пропорционалния 10%-тен данък върху доходите от 2008 г., точно преди кризата. Въпреки огромната загуба на работни места (близо половин милион между 2009 и 2012 г.), данъкът върху доходите на физическите лица по трудови договори беше единственият данък, приходите от който не спряха да растат през най-тежките години за икономиката и бюджета.

Източник: Министерство на финансите

От графиката се вижда ясно, че на фона на резкия спад на общите данъчни приходи в републиканския бюджет през 2009 г., приходите от данъка върху доходите на физическите лица продължават да растат – и това, въпреки загубата на над 100 000 работни места само през 2009 година. Единственото обяснение зад разминаването между динамиката в данъчните приходи от данъка върху доходите и тази в броя на работещите е изсветляване на икономиката и то – точно при трудовите доходи.

Трябва да се има предвид, че данъците върху доходите на физическите лица включват освен 10%-ната ставка за доходи по трудови правоотношения, също така и патентен данък (който е с други ставки) и данъци върху доходите от авторски, творчески и др. дейности, при които реално данъкът е по-нисък заради приспадане на различен процент признати разходи. Предвид това, за да се провери как работи и доколко е ефективен пропорционалният данък върху доходите, най-удачно би било да се разглеждат само приходите от данъка върху доходите по трудови правоотношения. Приходите от този данък растат във всички години от 2008 до 2013 г. – дори и през 2010 г., когато общите приходите от данъците върху доходите на физическите лица намаляват леко със 17 млн. лева. Тази положителна тенденция продължава и през 2014 г., като за първите седем месеца приходите от данъка върху доходите по трудови отношения достигат 1,19 млрд. лева спрямо 1,04 млрд. лева година по-рано, т.е. нарастват с около 153 млн. лева.

Толкова за плоския данък – удобната „дъвка” в предизборните дебати, която позволява да се бяга от наистина проблемните и трудни теми. Не би било лошо следващият път, когато някой се захване да се „бори” срещу този данък, да има предвид числата по-горе. Хубаво би било да обясни също така как точно ще компенсира общо взето сигурната загуба на приходи в бюджета, ако отново въведем прогресивна скала на облагане. Защото такава неминуемо ще последва заради повечето сива икономика, отлива на инвеститори и по-големия разход на данъчната администрация по събирането на данъка.

 


[1] Открита и описана от Артър Лафер с неговата Крива на Лафер, но доказана нееднократно след него с емпирични данни.