Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Плоският данък

Автор: Димитър Чобанов / 03.08.2007
Оцени тази статия:

В края на миналата седмица представители на управляващата коалиция съобщиха, че са одобрили въвеждането на данък върху личните доходи, по който ще се прилага единна ставка – или както е популярен вече – плосък данък. Този данък ще бъде въведен от 1 януари 2008 г. Освен това осигуровките ще бъдат намалени с 3 процентни пункта от 1 октомври 2007 г. Предвижда се повишаване на пенсиите с допълнителни 10% и на бюджетните заплати.

Смисълът на това предложение е, че всеки доход ще се облага с еднакъв процент. Ако един работник има облагаем доход в размер на 250 лв. той ще плаща 10% или 25 лв. Ако облагаемият доход е 1 000 лв., работникът ще плаща също 10% или 100 лв. Следователно не се губи т.нар. справедливост на облагането – този, който има по-висок облагаем доход, плаща повече.

Промяната в случая се отнася до пределната ставка, която представлява облагането на всеки допълнително изработен лев от хората. При пропорционалния данък пределната ставка е еднаква. Следователно независимо дали човек ще изработи 1 лев след 250 лв. или след 1 000 лв. той ще бъде обложен еднакво – от този лев ще трябва да даде на държавата 10 стотинки. При сегашната прогресивна скала по-продуктивните хора на практика биват наказвани за това. Когато те изкарат повече от 200 лв. облагаем доход, той се облага от държавата с 20%, а когато този доход е над 600 лв. ставката е вече 24%. Това означава, че приемането на пропорционалния данък ще увеличи дела от дохода, който остава на разположение на по-продуктивните хора.

Една характерна особеност на пропорционалния данък е, че не трябва да съществуват никакви намаления и облекчения, които да нарушават еднаквото третиране на отделните групи в обществото. Следователно не съществуват необлагаем минимум, семейно подоходно облагане, облекчения при дарение и т.н. Всичко това означава, че данъкът върху личните доходи значително се опростява, администрирането му става по-евтино и в крайна сметка не се прилагат привилегии за едни данъкоплатци спрямо други. Тоест, когато дадена добре организирана група успее да си издейства облекчение, членовете и плащат средно по-ниска ставка, но това става за сметка на всички останали, които трябва да плащат повече. При новата система това вече не би трябвало да се случва.

Естествено е обаче, сегашните носители на такива привилегии да се чувстват ощетени от новата система, тъй като загубата им означава, че те ще трябва да плащат повече – толкова, колкото и останалите. Една десета от облагаемия доход на пръв поглед изглежда относително малко, но някои групи от обществото в момента плащат средно по-ниска ставка благодарение на целенасочени усилия да си издействат облекчение. Пример за ефекта от подобни действия може да се види в следната статия[1] от Бюлетина за ниски данъци на Института за пазарна икономика.

Една група, която ще бъде сериозно засегната от въвеждането на плоския данък, е тази на хората с ниски доходи. Това ще се случи поради премахването на необлагаемия минимум, който до момента беше в размер на 200 лв. Нещо повече – предвидената в Кодекса на труда промяна в отношението работодател-работник на осигурителната вноска от 65:35 на 60:40 ще доведе до допълнителни негативни ефекти за тези хора. Въпреки че общата осигурителна тежест ще се понижи с 3 процентни пункта, вноската от работника (при трета категория труд) ще се повиши от 12.425% на 13%. Резултатите от предложените досега мерки са показани в следващата графика. Първият вариант за облагане през 2008 г. показва облагането на разходите за труд при съответния размер на брутното трудово възнаграждение без промяна в отношението между работник и работодател и при 1 500 лв. максимален осигурителен доход. Вторият вариант е при промяна в отношението и нарастване на максималния осигурителен праг до 2 000 лв. на месец. Разликата между тези два варианта не е голяма по отношение на хората с ниски доходи, като естествено процентът на облагане се запазва еднакъв.

Графика 1: Облагане на труда в проценти според размера на брутното трудово възнаграждение

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

При първия вариант хората с под 400 лв. месечен доход ще получават по-ниски нетни заплати, а при втория тази група се разширява до 450 лв. на месец. И в двата случая голям процент от населението може да усети първоначален негативен ефект от промяната. Решението на управляващите за работещите в бюджетната сфера е да повишат заплатите им, така че да компенсират този ефект. За частния сектор обаче подобен механизъм не съществува. Правителството не би трябвало да се опитва да принуждава работодателите да променят заплатите, без това да е икономически обосновано – тоест този процес зависи от договорите между тях и работниците, които би трябвало да могат да се сключват доброволно и без външен натиск.

Следователно решението трябва да бъде в друга посока. Една възможност е да се понижат осигуровките с по-голям процент, което пряко ще въздейства върху облагането на труда. Това ще се отрази позитивно на всички работещи, което ще означава и повече стимули за тях. Източниците на финансиране за това намаление ще бъдат повишените приходи от данъка върху личните доходи, тъй като базата ще се разшири, нарастването на акцизите, като е възможно и съкращаване на непродуктивни разходи в бюджета чрез реформи в здравеопазването, образованието и държавната администрация.

Като цяло решението за въвеждане на плосък данък показва стремеж за опростяване на данъчното облагане, за постепенно изравняване на третирането на доходите, независимо дали се получават по трудов или друг вид договор. Това обаче се съчетава с други мерки, които биха могли да имат дългосрочни неблагоприятни последици за икономиката, като нарастването на бюджетните заплати и изпреварващия растеж на пенсиите спрямо средния за икономиката. Последните две представляват очевиден предизборен ход, който ще наруши принципите на благоразумна фискална политика. По тази причина управляващите трябва добре да помислят преди да ги предприемат.

 



[1] “А това справедливо ли е?”, достъпна в интернет на адрес: http://ime.bg/bg/articles/a-towa-sprawedliwo-li-e/