Плоският данък във … Франция


Започналата в България предизборна кампания, която започва да концентрира вниманието на обществото, както и отхвърлената от френските граждани европейска конституция вероятно са причината да пропуснем едно забележително събитие, което се проведе във френската столица. В Париж, в залата на историческата “ Maison de la Chimie ”, близо до френския парламент, се състоя конференция за плоския данък.

На пръв поглед изглежда учудващо, че точно във Франция, известна със своя егалитаризъм, се обсъжда в положителна светлина плоският данък. Плоският данък предполага всички данъкоплатци да плащат един и същ /нисък/ процент от доходите си като данък и по тази причина е далеч от социалистическата идея за отнемане на много по-голям дял от доходите на “богатите”. От друга страна, обаче, Франция е дала на света много големи либерални мислители като Бастиа, Монтескьо, Сей и в този смисъл конференцията за плоския данък е точно на мястото си в центъра на Париж.

Дебатът за плоския данък, макар и по-невидим от обсъждането на европейската конституция, има потенциал да произведе много по-значими резултати за развитието на европейската икономика отколкото ратификацията /или отхвърлянето/ на европейската конституция. Защото единната ставка по данъка върху доходите увеличава стимулите за труд, предприемачество, спестяване и инвестиции и по този начин ускорява темповете на икономическо развитие.

Новата конституция не може да влезе в сила докато не се приеме от всички страни-членки на Европейския съюз и дори тогава трудно ще произведе някакъв значим ефект. Следователно отхвърлянето й във Франция може да означава края на конституцията в този й вид, независимо, че тя вече беше ратифицирана от няколко европейски страни. Плоският данък, от своя страна, влиза в сила във всяка страна, която го приеме, независимо от това дали другите страни са го приели. И нещо повече – когато няколко страни приемат плосък данък съседните обикновено следват техния пример.

Плоският данък започна своя път в Европа през 1994 година с приемането си от Естония. След това беше въведен в Литва, Латвия, Русия, Украйна, Словакия, Сърбия, Грузия, Румъния. Управляващите и опозицията в Полша се надпреварват кой ще предложи по-ниска ставка за въвеждането на плосък данък там. Чешката опозиция също смята плоския данък за една от основните икономически политики, които трябва да се предприемат, за да се ускори развитието на страната. Академичният съвет на немското министерство на финансите също препоръча плосък данък като начин за излизане от рецесията в страната.

В приветствието си към конференцията за плоския данък във Франция двукратният премиер на Естония Март Лаар описа резултатите от въвеждането на плоския данък в страната: ускоряване създаването на нови работни места, намаляване на сивата икономика и данъчните измами, увеличаване на приходите в бюджета. Ефектът е по-конкурентна икономика и повече благосъстояние. Затова не е учудващо, че присъстващите над 300 души на конференцията аплодираха бурно приветствието на бившия естонски премиер.

Обсъждането и приемането на плосък данък не е само европейски процес, той тече и зад океана, в САЩ. И в момента в повечето щати на САЩ данъкът върху доходите е плосък. Това, обаче, не е всичко. Както сподели Вероник де Ружи от Американския институт по предприемачеството въвеждането на плосък данък е предпочитаната данъчна реформа от много членове на президентската комисия за фискална реформа. Друга обсъждана в САЩ възможност е премахване на данъка върху доходите и замяната му с ДДС.

От началото на 2005 година плосък данък беше въведен и в Румъния – в страната делът от дохода, който се плаща като данък от хората и фирмите, е 16%. По думите на ковчежника на Министерството на финансите на Румъния Драгос Неаксу резултатите от реформата вече започват да се усещат. През първите месеци на 2005 година икономиката е създала двойно повече работни места отколкото през същия период на 2004 година. Повишава се събираемостта на данъчните приходи и се увеличават приходите в бюджета въпреки рязкото намаление на преките данъци. В същото време намалява броят на данъкоплатците, които се опитват да укриват реалните си доходи от данъчните власти – при ставка от 16% това става в голяма степен безсмислено.

На конференцията изнесе реч професор Виктория Кързън Прайс, която е президент на обществото Монт Пелерин и която стана известна с предложението си за премахване на данъка върху печалбата /подкрепено официално от Милен Велчев преди няколко месеца/. Според професор Прайс плоският данък е глътка свеж въздух за хората, създаващи богатство и работни места. Неслучайно страните, въвели плосък данък, се радват на завиден икономически растеж през последните няколко години. А икономическият растеж е единственият начин за забогатяване на гражданите на една страна.

Как обаче плоският данък се справя с аргумента за справедливостта? Не е ли по-справедливо хората с по-високи доходи да плащат по-голям процент от доходите си като данъци? Отговорът е категорично не. Нека да си представим двама човека, които си приличат по всичко, освен по едно – първият работи 3 дни седмично, а вторият работи 5 дни седмично. Съвсем естествено, вторият получава по-висока заплата, защото работи повече.

Ако хората с по-високи доходи се облагат с по-висока данъчна ставка, това означава да обложим този, който работи повече, с по-висока данъчна ставка. Вреден ли е трудът, че трябва да го обезкуражаваме с по-високо данъчно облагане? С този въпрос професорът от университета в Торино Енрико Колумбато илюстрира несъстоятелността на тезата за справедливостта на прогресивното облагане. И наистина – всеки български гражданин може съвсем ясно да установи, че от година на година доходът му се облага с нарастваща ставка въпреки ежегодните широко рекламирани “данъчни намаления”.

В България от няколко години има ежегодни бюджетни излишъци, които дават възможност за значително намаление на данъчното бреме и за въвеждане на плосък данък от 10% за всички преки данъци /данък печалба, данък върху доходите, осигурителни вноски/. Една такава данъчна реформа би намалила данъчното бреме поне наполовина за всички данъкоплатци и би могла да осигури много по-високи и стабилни нива на икономически растеж. Намалението на данъците, освен това, е и силно подкрепяно от мнозинството от българските граждани, според представително изследване, поръчано от Института за пазарна икономика.

По всичко изглежда, че е само въпрос на време кога България ще намали значително данъчното бреме чрез въвеждане на плосък данък. Опитът на другите страни, въвели плосък данък, показва, че колкото по-рано стане това, толкова по-добре. Следователно вместо да се върви бавно и дълги години към намаление на данъците по-добре това да стане веднага. Условията са подходящи, ефектът ще е позитивен. Няма нужда да чакаме и Франция да ни изпревари с въвеждането на плосък данък.

 

––––––––––––

*Статията е публикувана за първи път във вестник Дневник на 31 май 2005 г. в рубриката на ИПИ Видимото и невидимото

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).


Свързани публикации.