Бюлетин за ниски данъци ISSN 1313 - 0544

Плоският данък в Румъния

Автор: Петър Ганев / 29.03.2007
Оцени тази статия:

Напълно естествено е опозицията в Букурещ да критикува властта и да интерпретира данните по начин, който е неприятен за правителството. Всъщност, това е разбираемо за всяка една демокрация. Също така е разбираем и фактът, че западните политици са силно притеснени от увеличаващата се конкурентноспособност на източно-европейските икономики, за което данъчната реформа има основен принос. Това е причината за критиките на старите страни-членки на ЕС към румънското правителство за една от малкото му смели стъпки в правилната посока."[1]

Данъчната реформа в Румъния (2005 г.) има две основни измерения:

  • Данък върху личните доходи: замяна на прогресивна данъчна ставка (18-40%) с плосък данък от 16%;
  • Корпоративен данък: намаляване на плоската данъчна ставка от 25% на 16%.

Това чувствително намаляване на данъчните ставки се оказа успешен ход на румънското правителство. Основните притеснения относно всяка данъчна реформа са свързани с ефекта върху приходите в бюджета. В конкретния случай данните показват, че въвеждането на плосък данък в Румъния повишава тези приходи. В годината на реформата (2005 г.) приходите от данъците в бюджета нарастват като абсолютна стойност и се запазват на същото ниво като процент от БВП (29,8%). Освобождаването на повече средства на разположение на икономическите агенти и изсветляването на икономиката (като резултат от ниския плосък данък) дават една солидна основа за по-нататъшно повишаване на приходите в бюджета. Това се доказва и с данните за 2006 г., когато тези приходи нарастват и като абсолютна стойност и като процент от БВП (30,8%).

БВП и правителствени приходи в Румъния

От горната таблица се вижда и че в годината на реформата (2005) Румъния бележи рекорден ръст на БВП, който продължава и пред 2006 г. Това развитие на румънската икономика и създаването на благоприятен климат за чужди инвестиции явно не се харесва на представителите на западните икономики. Еврократите многократно изтъкват, че нямат никакво желание да запълват с европейски пари пролуките в държавните приходи на Румъния, причинени от данъчната реформа. Въпреки, че данните от таблицата показват пълната неоснователност на подобни твърдения, препоръките и укорите от ЕС не спират.

Всъщност, проблеми с реформата в данъчната система наистина има, но те са различни от посочените от ЕС и не се крият в редуцирането на данъчните ставки.. Плоският данък трябва да бъде абсолютно независим към произхода и размера на дохода. Това означава да няма никакви преференциални групи в обществото. Тази ставка трябва да бъде еднаква за всички и да няма никакви ‘вратички' в данъчната система. Оказва се обаче, че в Румъния реформата не е достатъчно радикална в това отношение. От една страна съществува преференциален данъчен режим за микро-предприятията, които успяват да избегнат плащането на данъци. От друга страна, селското стопанство и самите фермери почти не биват облагани. Въпреки, че наистина много фермери са бедни, това не означава че 30-35% от румънското население трябва да бъде оставено извън данъчната база и да не бъде таксувано. Изследване на SAR (Румънско академично общество) показва, че ако плоският данък беше въведен при по-голяма данъчна база, което означава всички икономически агенти да бъдат поставени при равни условия, приходите за бюджета са щели да достигнат 33% от БВП. От таблицата се вижда, че приходите от прогресивните ставки през последните 10 години не са достигали толкова голям процент от БВП.

Изследване на ЕЦБ[2] показва, че най-динамичните и успешни страни са тези с ограничена държавна намеса в икономиката и ефективни публични разходи. Авторите правят извод, че оптималното ниво на публични разходи е между 30-35% от БВП. Ако Румъния довърши данъчната си реформа ще стабилизира своите приходи около 33%, което е напълно достатъчно за нуждите на бюджета. Ирландия събира точно 33% от БВП-то си, което често служи за пример и в Румъния и в България.


 


[1] "The Truth About The Flat Tax", SAR Policy Brief No.18

[2] "Public sector efficiency: Evidence for the new EU members and emerging markets", Working paper series No.581, ECB