Плоският данък и данъчният дебат в Европа

Въпреки, че в Източна Европа плоският данък е нещо често срещано, за много хора в Европа, особено в западната част на континента, плоският данък е все още ерес. Икономическите проблеми в много страни, обаче, принуждават правителствата да разглеждат все по-често плоският данък като възможна и изпробвана опция за ускоряване на стопанското развитие.

Плоският данък не е просто средство за ускоряване на икономическото развитие, а и въпрос на морал. Отричането на плоския данък има своите корени в Комунистическия манифест на Карл Маркс. След като вече е кристално ясно, че комунизмът е напълно погрешна идеология, която няма нищо общо с действителността, нейните възражения срещу плоския данък имат все по-малка сила и влияние.

В същото време, плоският данък е само част от обсъжданите данъчни реформи. От Естония и Русия до Испания, Италия и Австрия данъчните ставки се намаляват или това се очаква да стане скоро. Желанието да се насърчи предприемачеството, инвестициите, труда и икономическият просперитет карат увеличаващ се брой правителства да намаляват фискалните пречки, спъващи стопанството.

В този процес, допълнителна роля играе позитивният пример на страните с ниско данъчно облагане. Ирландия, която от страна с изключително високо данъчно облагане и голяма бедност се превърна в страна с ниски данъци и високо благосъстояние, е често цитиран пример за успешна икономическа политика. Двете най-богати страни в Европейския съюз са нискоданъчните Люксембург и Ирландия. В същото време, сред страните с най-висок икономически растеж на първите места отново се нареждат поддръжници на ниските данъци като балтийските страни.

Няколко от страните с високи данъци, като Франция и Германия, се опитват да наложат идеята, че намалението на данъците е “дъмпинг” и нелоялна конкуренция, опитвайки се да снемат от себе си отговорността за провеждане на сериозни икономически реформи в двете стагниращи икономики. Местните икономисти, обаче, включително академичният съвет към немското федерално министерство на финансите твърдят точно обратното – вместо старите членки на ЕС да се опитват да спрат източноевропейските страни, те трябва по-скоро да последват техния пример, включително като въведат плосък данък.

На същата позиция е и европейският комисар по вътрешния пазар Чарли Макгрийви – който от своя опит като министър на финансите на Ирландия познава много добре важността на данъчната конкуренция и ниските данъци за ускоряване икономическото развитие. Според него данъчната конкуренция е изключително важна, доколкото тя води до по-конкурентни равнища на данъчно облагане – което е от своя страна е задължително за увеличаване просперитета в Европа.

Независимо от критичността на Франция към намалението на данъците в Източна Европа, намалението на данъчните ставки с една трета беше едно от основните предизборни обещания на самия френски президент Жак Ширак и неговата управляваща партия. Може би ако това обещание беше спазено, в момента Франция щеше да има една доста по-динамична икономика, подобна на източноевропейските и щеше да избегне рекордните нива на безработица.

Бавно и постепенно дебатът за намаление на данъците и плоският данък навлезе във всички центрове на политиката в Европа. През последните 1-2 години само в пресата, излизаща /или преведена/ на английски език има над 5600 статии за плоския данък. Едно бързо търсене в Гугъл връща над един милион резултата. Като се има предвид че преди 10 години почти никой не беше чувал за плоския данък, успехът е зашеметяващ.


Свързани публикации.