Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Плоският данък е отличникът на бюджета

Автор: Петър Ганев / 08.05.2009
Оцени тази статия:
 

През последните седмици притесненията около бюджета бяха много. Говореше се за спад в приходите, придружен от сериозен ръст на разходите и съответно опасност от появата на дефицит. Всички тези твърдения обаче се базираха на данни с които широката публика не разполагаше и трудно можеха да се правят някакви оценки. Ето, че наскоро бяха публикувани данните за изпълнението на бюджета през месец март, което ни дава голяма част от информацията с която е разполагал финансовия министър тогава когато е споделил притесненията си, че бюджетът е „издънен" (в-к Дневник).

Това, което се вижда от данните до голяма степен потвърждава опасенията ни, а именно разходите отново нарастват, а в същото време има свиване на приходната част. Всъщност, сериозният ръст на разходите не е изненада, тъй като правителствените харчове бележат нови и нови рекорди с всяка изминала година, но за сметка на това, свиването на приходите е нещо, което не се беше случвало през последните години. Големите правителствени харчове, особено във времена на криза, е тема която многократно сме обсъждали, за това нека сега погледнем само към приходната част и проблемите, които са възникнали там. Приходите от всички данъци ли са в посока на долу или има такива, които държат ниво?!

Приходите от данъци (всички заедно) в републиканския бюджет за първите три месеца на 2009 г. са почти 3,8 млрд. лв., докато за същия период на 2009 г. са били 4,1 млрд. лв. Дори само тези данни са достатъчни, за да си изградим най-обща представа за измеренията на проблема. Тук е важно да отбележим, че всякакви оценки следва на бъдат правени именно по този начин - сравнявайки това, което се случва в момента с предишни периоди. Подходът, при който се гледа до каква степен са изпълнени планираните от правителството приходи, може да има много подвеждащ характер, тъй като той до голяма степен зависи от сметките и очакванията на правителството, които често няма нищо общо с реалността. Така например, ако очакванията за приходите от даден данък са твърде оптимистични, то дори и приходите от този данък да постигнат сериозен ръст, те могат да бъдат определени като неуспех - не заради самите тях, а заради неоправданите очаквания на правителството.

Прегледът на данъчните приходи за първите три месеца на 2008 и 2009 г. ни показва нещо много интересно - единствено приходите от ниския плосък данък продължават да нарастват, докато всички останали данъци изостават спрямо предходната година. Приходите от ДДС, акцизи и корпоративен данък са в посока на долу, като само при ДДС примерно този спад се равнява на 245 млн. лв. до момента. Точно на обратния полюс са приходите от подоходни данъци. Само при тях за първите три месеца се наблюдава ръст в размер на 56 млн. лв. По-долу са представени приходите от подоходни данъци за първите три месеца през последните пет години, които дават много точна представа за случващото се.

Източник: Министерство на финансите, ИПИ

Дълги години идеята за десет процентен плосък данък беше определяна като невъзможна и дори налудничава. Основният аргумент беше, че този нисък данък ще доведе до сериозен спад на приходите в бюджета, нещо което обаче беше опровергано още през 2008 г. Сега това се вижда още по-ясно. Дори кризата не успява да „компенсира" положителните ефекти от плоския данък и приходите продължават да нарастват. Това трябва да послужи като урок на всички, които проповядваха срещу десятъка и които сега правят същото с предложенията за намаляване на осигурителната тежест - отново биваме сплашвани със спад на приходите и отварянето на дупки в бюджета. Хубаво е да се каже, че и при подоходните данъци и при осигуровките, на практика се облага труда на хората, което до голяма степен сближава двата вида облагане и ги прави взаимозависими. Ако стимулите от рязкото понижаване на данък общ доход изиграха своята ключова роля, защо да не го направят и при осигуровките?!