Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Плодовете на хитростта

Автор: Иван Брегов / 28.09.2018
Оцени тази статия:

Споровете за дефиниция на доброто държавно управление могат да скарат философите от различни школи. Процедуралистите ще заложат на правилата, есенциалистите ще отрекат правилата и ще настояват върху неизменните качества, важни за характера и поведението на човека. Проверката на тези твърдения намери проявление в номинацията и предстоящ избор на конституционен съдия от квотата на Народното събрание. За период от 2 седмици парламентарно представените партии трябваше да издигнат своите кандидати. При възможността да имаме множество номинирани и реално състезание за проверка на изискуемите по закон „високи професионални и нравствени качества” се стигна до единствен кандидат в лицето на върховния съдия Красимир Влахов, подкрепен от ГЕРБ и т.нар. патриоти.

Скучно, но важно

Ключов елемент на доброто управление е контролът над властимащите, който да не допуска развала на институциите. От една страна този контрол би следвало да бъде по модела „власт властта да възпира”. Така Народното събрание следва да държи отговорни министрите за провежданите политики чрез парламентарния контрол. При подозрение за незаконосъобразност управленските актове и действия на държавната администрация следва да бъдат атакувани от гражданите пред административните съдилища. А законите, гласувани от Народното събрание, при съмнение за противоречието им на Конституцията се подлагат на конституционен контрол именно пред Конституционния съд.

В настоящите условия на политическо подчинение на съдебната власт важността на Конституционния съд неизменно нараства. В последната година сме свидетели на критично ниското качество на законите, гласувани от Народното събрание, като често пъти към некомпетентността се добавя и откритият лобизъм. Това е съпроводено от мащабното им атакуване пред КС както от президента, така и от Върховния касационен съд. В тази среда Конституционният съд все по-изразително приема статута на горна камара на Народното събрание и реален инструмент за възпиране на вредни или лобистки политики. Затова не само принципно, но и практически важно е кой влиза там.

Политическият тарикатлък

В изборите, в които партиите трябва да избират състава на важни за правосъдието и законността органи, политиката и правото си дават най-явна среща. Миналата година това бе гласуването за членове на Висшия съдебен съвет. Тази година това е изборът за съдия в Конституционния съд. Догодина ще се обновява съставът на Инспектората към Висшия съдебен съвет, който проверява работата на съдиите, прокурорите и следователите.

Наблюдавайки работата на 44-то Народно събрание, можем да откроим закони, политики и избори, в които управляващи и опозиция са твърда и непоклатима коалиция, без опозиционна гледна точка. На този фон в процедурата по избор на конституционен съдия, освен останалата единствена кандидатура на Влахов, от БСП имаха готовност да излъчат в надпреварата Янаки Стоилов. В последния момент лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви, че Стоилов се отказва заради предварително ясния избор на мнозинството. На следващия ден Цветан Цветанов препотвърди тезата си, че ГЕРБ са се спрели на „действително достойна професионална кандидатура”. Разиграното от Цветанов и Нинова можеше и да изглежда приемливо за доверие поведение, само ако не помним как преди година именно БСП остави на ГЕРБ да определи кои нейни кандидати да попълнят състава на ВСС. Меко казано, тогава Нинова „продаде” изборния мач. И единственото вярно в ситуацията е това, че Янаки Стоилов не пожела да бъде употребен. А за пред неинформираната среда БСП са заели принципна опозиционна позиция, убедени в силата на демократитичните правила, а ГЕРБ са направили поредния решителен управленски ход. Всъщност и двата лагера симулират демокрация.

Кой е победителят и има ли такъв?

Част от предишните номинации за конституционни съдии, излъчвани от ГЕРБ, бяха съпроводени от откровени скандали. Изискването на закона за високи нравствени качества бе разбрано от ГЕРБ като да бъде избрана през 2012 г. Виолета Марковска. Стигна се дотам президентът Росен Плевнелиев да откаже да завърши процедурата по встъпването ѝ в длъжност, с което и да бламира кандидатурата ѝ. Затова номинацията на Влахов е безспорна победа, сравнена с предишните „успехи” на управляващите. Определено този път професионализмът е водещ; дали е така с нравствеността е спорно предвид ускореното кариерно развитие на съдията, често пъти в разрез с утвърдените правила (виж тук).

Конституционен правен безпорядък

Ако се питате защо гласовете само на управляващите са достатъчни, за да бъде избран номиниран от тях конституционен съдия, логичен отговор няма. Но нелогичният такъв се съдържа в Конституцията на Република България. С изменението ѝ от 2006 г. бе въведено квалифицирано мнозинство за избор на инспектори в Инспектората към ВСС. С изменението от 2015 г. квалифицирано мнозинство е изискуемо и за попълването състава на ВСС. Защо за най-важния от този вид органи като Конституционния съд е достатъчно обикновено мнозинство можем да питаме политиците.

И тук възниква въпросът достигнало ли е българското общество до това да търси отговор и отговорност на политиците и да иска добри писани правила? Определено към настоящия момент дори и действащата конституция, при всичките ѝ несъвършенства, стои като  харизаната дреха, защото не почива на изстрадан и възприет за отправна точка исторически опит и осъзната необходимост от обществото. Остава и такъв Конституционен съд да я защитава.