Платежният баланс за деветмесечието

През седмицата БНБ публикува данни за платежния баланс през третототримесечие. Продължава тенденцията за нарастване на дефицита по текущатасметка и по изчисления на ИПИ той е около 8.2% от БВП на верижна база– от четвъртото тримесечие на 2002 до третото тримесечие на 2003 г.включително. Тези данни превишават предварителните прогнози на Министерствотона финансите и според някои институции като МВФ са основание за безпокойство.

Салдото по текущата сметка представлява сума от нетния износ на стокии услуги (разликата между износа и вноса), нетния доход и нетните текущитрансфери. За периода януари – септември дефицитът достига 1518.7 млн.лв., което е най-високата стойност за този период от въвеждането навалутния борд досега. Промяната се дължи основно на намалението в нетнияизнос на стоки и нефакторни услуги с 956.5 млн. лв. спрямо миналатагодина и в нетния доход с 357.7 млн. лв., а нетните текущи трансферинарастват с 66.6 млн. лв. спрямо същия период на 2002 г.

Обяснението на състоянието на текущата сметка трябва да потърсим въвфинансовата. Причината за това е следната: финансовата сметка представляваизточникът на финансиране на покупките на българските резиденти. Зада купи определена стока или за да ползва услуга, човек трябва да притежаванякакви средства. Тези средства могат да бъдат негови собствени, акотой или тя имат спестявания, или чужди – чрез заем. Както ИПИ вече писа(за справка бр. 144 на Прегледа на стопанската политика) спестяваниятана българите намаляват като абсолютна сума и като дял от БВП до около8% през последната година. Следователно като източник на спестяванияостават чуждестранните резиденти, което се отразява във финансоватасметка. От друга страна поради експанзионистичната парична политика,провеждана от Европейската централна банка, лихвените проценти в Еврозонатарязко се понижиха, което доведе до преориентиране на инвестициите набългарските банки от чужбина към местния пазар. В резултат на това сеповишиха и кредитите за граждани и фирми и съответно те започнаха дапотребяват и инвестират повече. Това естествено води и до по-голямотърсене на стоки и услуги, произведени както в България, така и в чужбина.

Нарастването на финансовата сметка се дължи до голяма степен на увеличениетона нетните инвестиции в България до равнище от 1489.9 млн. лв. за деветтемесеца на 2003 г., което почти се равнява на дефицита по текущата сметка(98%). Този факт безспорно е положителен, тъй като това е най-високоторавнище на чуждите инвестиции в България за първите девет месеца насъответната година. Това увеличение се случва въпреки голямото забавянена сделките за БТК и Булгартабак, което е индикатор за способносттана икономиката да привлича средства извън приватизацията и съответноза стабилността и.

Друг фактор, който показва положителното развитие на външния секторе нарастването на валутните резерви на БНБ. Това е един от индикаторите,който се свързва със устойчивостта на валутния борд и е следствие отнарасналите потоци по финансовата сметка.

Като заключение можем да кажем, че нарастването на дефицита по текущатасметка не е повод за притеснение, то просто е резултат от предпочитаниятана българите да потребяват чуждестранни стоки и услуги.

Таблица 1: Платежен баланс през първите девет месеца (млн. лв.)

Източник:БНБ.

*Забележка:Нарастването на резервите на БНБ е отбелязано с отрицателен знак, анамаляването с положителен.