Платежният баланс през първите девет месеца на годината

През седмицата Българската народна банка оповести предварителни данниза платежния баланс за периода януари – септември 2004 г. Окончателнитерезултати ще станат известни най-рано през следващата година, но засегаще използваме наличните за анализ на ситуацията относно транзакциитемежду местни и чуждестранни резиденти.

В нашия обзор на платежния баланс поставяме на първо място движениетопо финансовата сметка, тъй като в нея се отразява притокът на капиталив страната. Тези капитали са източник на средствата, които след товасе използват за финансиране на покупки на стоки и услуги от чужбинаи следователно при излишък по финансовата сметка, какъвто се наблюдавав данните за България, може да се очаква дефицит по текущата. Този дефиците съпроводен с внос на инвестиционни стоки, които се използват в производствотои водят до подобрена конкурентоспособност на местните фирми. Тя се отразявакакто по отношение на търгуемите стоки, при които фирмите имат възможностпо-успешно да реализират продукцията си, така и при нетъргуемите, коитостават по-качествени. Разбира се, има някои отрасли, в които конкурентоспособносттане се повишава, но като цяло положителната тенденция е налице.

При изготвянето на данните за финансовата сметка през третото тримесечиена 2004 г. има промяна, която компенсира салдото по капиталовата сметкапрез предходния период. Тогава, за първи път от 1996 г. имаше значителнодвижение по тази сметка. За целта е създадена подстатия “Сливания ипридобивания” на статията “Преки инвестиции”. Тези промени бяха наложениот сделката по придобиването на компания от телекомуникационния сектори представят разликата между пазарната цена на компанията и основнияи капитал по балансова стойност, а от преките инвестиции в странатаса извадени включените досега потоци.

Като цяло положителното салдо по финансовата сметка нараства до 1226.3млн. евро или с около 11% спрямо същия период на предходната година.Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), които се разглеждат като единот основните и най-дългосрочни източници на капитали в страната, същонарастват до 1079.9 млн. евро. Тези инвестиции допринасят най-вече запо-добра конкурентна позиция на фирмите, в които са извършени. Единот най-съществените проблеми на българската икономика е недостатъчноторавнище на капитали и следователно има голяма необходимост от вносаим от чужбина.

Делът на привлечените средства чрез дялов капитал достига 553.3 млн.евро, което е повишение с над 310 млн. евро спрямо 2003 г. като над210 млн. евро от разликата се дължат на по-високите приходи от приватизация– основно поради продажбата на БТК. Все пак, ако изключим приходитеот тази сделка, тъй като преминаването на собствеността на БТК към чуждестраннилица само по себе си не е пряка инвестиция, а само приход на средстваза държавата, тогава равнището на ПЧИ ще бъде по-ниско от това презсъщия период на 2003 г. Това би могло да е неблагоприятен знак за отношениетона чуждестранните инвеститори към средата за бизнес в България. От другастрана, размерът на ПЧИ без приходите от приватизация е 836.8 млн. евро,което показва достатъчна способност на икономиката да привлече чуждестранникапитали и след като приватизацията приключи.

Запазва се тенденцията за значително нарастване на другите инвестиции- пасиви, които обхващат по-краткосрочни източници на финансиране. Техниятразмер се увеличава с 1565.9 млн. евро, като най-съществен дял иматтърговските кредити от нефинансовия сектор в размер на 984 млн. еврои получените кредити от търговските банки –249.8 млн. евро. Това нарастванепоказва, че мерките на БНБ по отношение на кредитирането не могат даимат желания ефект, тъй като просто получаването на кредитите може дабъде пренасочено от местни резиденти към чуждестранни. По този начинспособността на централната банка да им въздейства ще стане по-малкаи въпреки че ръстът на кредитите от търговските банки може да се понижи,то общият му темп може да остане непроменен и предполагаемият риск заикономиката да се запази, като просто се прехвърли извън банковата система.

Причината за притока на капитали в настоящия период е лихвеният диференциалмежду България и Европейския съюз. Политиката на ниски лихвени процентина Европейската централна банка насочва инвеститорите към страни, къдетобиха могли да постигнат по-добра възвращаемост при относително умеренриск. Такава икономика се явява българската. Притокът на капитали щепродължи докато възвращаемостта в България се изравни със световната,следствие от по-високото им равнище и намаляващата пределна производителност.

Следващият показател, който е съществен за стабилността на българскатаикономика и по-конкретно на валутния борд, е изменението на валутнитерезерви на БНБ. За периода януари – септември 2004 г. те нарастват с901.6 млн. евро, което отново потвърждава доверието в този режим и необходимосттаот поддържането му в непроменен вид.

Положителните последствия от валутния борд се отразяват и при текущатасметка на платежния баланс. За разглеждания период намалява дефицитътпо нея както в относително изражение – спрямо прогнозирания БВП, такаи в абсолютно. Размерът му достига 568 млн. евро спрямо 741.2 млн. европрез 2003 г. и е 2.9% от очаквания от властите БВП. Този факт поставяпод съмнение прогнозите за голям дефицит по текущата сметка от околоили над 8% от БВП. Разбира се, традиционно в края на годината той нараствавследствие от празниците и предимно от нарастващите разходи на правителствотовъв вид на коледни добавки към заплатите на бюджетните служители и пенсиите,както и за други проекти. През тази година парите, с които разполагатуправляващите са повече поради голямото преизпълнение на приходите инатрупания временен излишък в бюджета. Тези фактори естествено ще доведатдо по-голямо търсене на вносни стоки и услуги и съответно до по-високдефицит по текущата сметка спрямо текущите данни, само че в размер по-нисъкот очаквания.

По-ниският дефицит по текущата сметка се наблюдава въпреки наличиетона неблагоприятни международни фактори като високите цени на петрола.Тенденцията на нарастване на износа е трайна, но все пак темпът на растежвсе още не е достигнал относителното нарастване на вноса – съответно16 и 18% за деветмесечието. Приносът за по-ниския дефицит е съответноот услугите, където нетното салдо се увеличава с 214.2 млн. евро, текущитетрансфери – нарастване с 204.6 млн. евро и нетния доход от чужбина –по-слабо негативен с около 120.5 млн. евро. По отношение на текущитетрансфери можем да кажем, че те представляват един стабилен париченпоток, предимно във вид на парични преводи от емигранти към техни близкив страната, които са около 78% от общите за страната.

Като обобщение на казаното дотук можем да кажем, че е налице стабилности положителни тенденции в развитието на отношенията между резидентии нерезиденти за България, отразени в платежния баланс.