Платежният баланс през 2007 г.
Наскоро Българската народна банка оповести предварителните данни за платежния баланс на страната, които показват най-общо развитието на външния сектор през миналата 2007 г. Продължава нарастването на положителното салдо по финансовата сметка, което допринася за по-високо общо търсене и оттам за повишаване на отрицателното салдо по текущата сметка.
Позитивното развитие на финансовата сметка се обуславя от няколко основни фактора, като подобряването на средата за бизнес в страната, свързано с промените в преките данъци (данък печалба от началото на 2007 г. е 10%), членството в Европейския съюз и законодателните промени за хармонизиране на законодателството, относителната стабилност на икономиката и очакванията за по-нататъшни реформи. По този начин се намалява рискът за инвеститорите и се увеличава сигурността им, че ще успеят да реализират съответстваща доходност. Салдото по финансовата сметка през миналата година е почти 9.4 млрд. евро, което води до положителен общ баланс от над 3.1 млрд. евро.
През 2007 г. се достига рекордно високо ниво на преките чуждестранни инвестиции в страната от 5 687 млн. евро (19.9% от очаквания БВП), като продължава нарастването на този показател и в абсолютно, и в относително изражение. Нарастването спрямо 2006 г. е с над 30% и това се случва въпреки неблагоприятната световна конюнктура. Кризата на ипотечните пазари доведе до загуби на множество участници и намалена ликвидност. Това обаче не повлия толкова силно върху инвестициите в България, тъй като те са с по-дългосрочен характер. Отново най-голям дял заемат недвижимите имоти, като достигат почти 30% от инвестициите в страната.
Привлечените портфейлни инвестиции намаляват с 442 млн. евро, като основната причина за това е погасяването на глобални облигации, които са част от публичния дълг, както и някои операции на местни компании от частния сектор. Следователно това развитие не може да се разглежда като спад на доверието в българската икономика. Освен това входящите други инвестиции, които се изразяват в увеличение на задълженията на други сектори извън финансовия и на получените депозити на нерезиденти, нарастват с над 4.6 млрд. евро, което също е признак за доверие.
Частният дълг продължава да се повишава и това може да доведе до невъзможност за обслужване или погасяване, което да се отрази неблагоприятно върху фирмите, които са получили кредити, и от там върху населението в страната. Нещо повече, дълговите показатели се следят редовно от международните рейтингови агенции и от анализатори, които ги интерпретират като нарастващ риск за стабилността на икономиката.
Отрицателното салдо по текущата сметка продължава да нараства през 2007 г. и достига 6 175 млн. евро (21.6% от очаквания БВП). Повишените капиталови потоци към страната и засилената кредитна активност на търговските банки водят до нарастване на паричната маса над възможностите за производство на стоки и услуги. По този начин се увеличават разполагаемите средства за хората и съответно съвкупното търсене, което не е породено от по-високо предлагане. В резултат от това нарастват цените, заплатите и вносът. Освен това българската икономика е бедна на природни ресурси, докато структурата на произвежданите стоки за износ изисква използването им. Следователно нарастването на износа обуславя и по-високия внос. Като цяло растежът на вноса на стоки достига 18.5%, докато този на износа – 11.7%. Значително по-високата база обаче води до разширяване на дефицита по търговското салдо с над 1.85 млрд. евро (дефицитът е 25.9% от очаквания БВП).
Салдото по услугите нараства леко с 4.3%, като приносът на растежа е най-вече на туризма, докато повишените цени на горивата на международните пазари въздействат неблагоприятно върху цените на получените транспортни услуги.
Понижение с почти 225 млн. евро се наблюдава при статията нетен доход от чужбина. Предварителният характер на данните не позволява конкретен анализ на това развитие, но обяснението за това може да се търси в нарасналите чуждестранни инвестиции през последните години, като получената доходност за вложителите се отчита именно в тази статия.
Текущите трансфери също отбелязват понижение спрямо 2006 г. (с над 310 млн. евро). По тази статия се отразяват предоставените средства от фондовете на Европейския съюз, които възлизат на 232 млн. евро, както и плащанията към европейския бюджет от 304.3 млн. евро. По този начин се потвърждава прогнозата, че през 2007 г. България е нетен вносител в бюджета на ЕС.
Нетните частни трансфери се понижават със 111 млн. евро, което води и намаляване на относителния им дял в БВП. Причините за това могат да се търсят в намалените постъпления поради обединяването на семейства зад граница и отпадането на необходимостта от изпращане на средства, повишените доходи в страната, както и неотчитането им в официалната статистика.
Въпреки бързия растеж на дефицита по текущата сметка общият платежен баланс е положителен и нараства със 77% спрямо 2006 г., като валутните резерви на БНБ се увеличават с над 2.9 млрд. евро. Следователно покритието на задълженията на валутния борд с активи в евро остава напълно достатъчно, за да се гарантира стабилността му. Въпреки неблагоприятната обстановка на международните пазари този паричен режим продължава да функционира нормално, като налага по-строга дисциплина на търговските банки в страната поради ограничената функция на кредитор от последна инстанция. В подобни периоди благоразумната политика е основен фактор за запазване на финансовата стабилност, като тя е отговорност на отделните банки и на вложителите в тях. Упражняването на банков надзор от един централен орган не означава, че не могат да се допускат грешки или че те ще бъдат своевременно поправени. Гарантирането на влоговете също не е достатъчен инструмент за защита. По тази причина вложителите в банките трябва да бъдат внимателни и да не насърчават рисковото поведение от страна на банковия мениджмънт.
Платежният баланс е основен статистически документ за развитието на икономиката, но важността му не трябва да се надценява. Разглеждането само на част от показателите в него, като текущата сметка или търговското салдо, представлява твърде ограничен подход и дава възможност за не съвсем коректни интерпретации на случващото се в страната. В случая много важно е качеството на данните, което все още може да бъде подобрено.
Като цяло развитието на платежния баланс подсказва за възможни рискове пред българската икономика, които се съчетават с неблагоприятна обстановка на международните пазари. При тези обстоятелства е необходимо правителството и централната банка да провеждат благоразумна политика, която да се съчетава с по-голяма предпазливост в частния сектор.
