Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Платежният баланс през 2005 г.

Автор: Димитър Чобанов / 16.12.2006
Оцени тази статия:

Българската народна банка публикува официално предварителни данни за платежния баланс и външната търговия през 2005 г. Те ни дават възможност за анализ на транзакциите между резидентите на страната и останалия свят, като трябва да се отчете фактът, че в по-късен етап са възможни промени в данните.

Най-интересната тема, свързана с платежния баланс напоследък, е дефицитът по текущата сметка. Той достига 3163 млн. евро, което е повишение с над 90% спрямо предходната година, а спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) е 14.9% или повишение с около 6.4 процентни пункта. Това развитие се дължи на значителното нарастване в парично изражение на вноса на стоки и услуги (с 24.2%) спрямо това на износа (14.9%). Реализирането на по-голям внос е, от една страна, поради нарасналите доходи на българските граждани и фирми, а от друга – поради нарастването на външната задлъжнялост. Няколко фактора действат в тази посока: по-високите цени на горивата и суровините на международните пазари и голямата зависимост на българската икономика от тези ресурси. Делът на енергийните ресурси във външната търговия се увеличава с 3.5 процентни пункта спрямо 2004 г., а на тях също така се дължи около 1/3 от нарастването на общия внос на стоки. Около 22.3% от нарастването е заради суровините и материалите, 31.4% на инвестиционните стоки, а заради потребителските – 11.9%. Следователно вносът на потребителски стоки не би могъл да се разглежда като заплаха за състоянието на платежния баланс, както се опитват да докажат някои експерти. Още повече, че делът му в общия внос се запазва на относително постоянно ниво от около 15%.

Вносът на инвестиционни стоки значително се повишава (с около 960 млн. евро), като тук се обхваща автомобилният пазар, който реализира доста висок растеж през годината (над 40% по предварителни данни). Освен това възникват възражения, че голяма част от внесените инвестиционни стоки не се използват за производството на стоки за износ. Износът обаче, не трябва да е цел сам по себе си. Той е полезен за дадена фирма, когато тя може да реализира своята продукция на по-висока цена в чужбина отколкото в страната. Не по-малко важен е вътрешният пазар, тъй като нарасналата конкурентоспособност на местния пазар означава и по-малка нужда от вносни стоки. Освен това по-ефикасното производство предполага по-ниски цени или по-добро качество, от което в крайна сметка печелят и потребителите.

За дефицита по текущата сметка допринасят и услугите, чието нетно салдо се понижава с 26.4%. Това се дължи до голяма степен на статията други услуги, която обхваща всички услуги без транспорт и туризъм. Тук също трябва да се отбележи по-високият растеж в парично изражение на вноса (15.8%) спрямо износа (6.7%) на услугите.

Останалите статии от текущата сметка - доход и текущи трансфери участват пряко при определянето на местния брутен разполагаем доход. Промяната в нетния доход е относително малка (3.8%), но прави впечатление, че темпът на нарастване на входящите текущи трансфери се запазва на около 6%. Приходите от европейските фондове, които нарастват всяка година, се отразяват именно в тази статия, но за първи път се реализира намаление на входящите трансфери от българските емигранти в чужбина. Тези пари осигуряват по-големи възможности за потребление и инвестиции, така че подобно развитие може да не се отрази благоприятно на икономиката. От друга страна отчитането им не е толкова лесно за централната банка, което предполага, че част от тях не влизат в статистиката. Все пак през последната година не се случи някаква съществена промяна по отношение на регулирането на тези потоци, така че не бихме могли да допуснем, че е нараснал делът на неотчитаните средства.

Развитието по финансовата сметка е особено важно, тъй като показва най-съществените източници на финансиране на дефицита по текущата. Тук се наблюдава запазване на положителното салдо (промяна от 2% спрямо 2004 г.), но спад като относителен дял от очаквания БВП (от 13.6% през 2004 г. на 12.7% през 2005 г.). Една от причините за това е в предприетите през миналата година операции по изплащане на външен държавен дълг, с които правителството погаси напълно т.нар. Брейди-облигации. Това беше сигнал за международните инвеститори, че държавата използва вече единствено пазарни методи за финансиране и понижи значително размера на външния и дълг. В резултат от това отново беше повишен кредитният рейтинг на българските ценни книжа. По-добрият кредитен рейтинг на държавата допринася и за подобряването на този показател в частния сектор и улесняването на кредитите за него.

Друг фактор, който съществено допринесе за нарастването на брутния дълг, беше политиката на Българската народна банка за ограничаване темпа на растеж на кредитите. Това наложи част от кредитите да се сключат с банките-майки в чужбина и директно повлия на външната задлъжнялост.

Като негативно развитие може да се отбележи намаляването на преките чуждестранни инвестиции в България с около 402 млн. евро спрямо 2004 г. (спад с около 2.9 процентни пункта спрямо БВП). БНБ не отчита приходи от приватизация през 2005 г., докато през 2004 г. те са били 936.3 млн. евро. Тоест, ако разгледаме показателя ПЧИ без приватизацията, нарастването им е значително – 39.8% в парично изражение (1.9 процентни пункта спрямо БВП). Този показател е съществен, тъй като показва способността на икономиката да привлича инвестиции, дори когато приватизацията не се случва. Все пак данните за нулеви приходи от приватизация вероятно ще бъдат коригирани по-късно, тъй като други източници на информация по въпроса отчитат такива през 2005 г.

Намаляването на отчитаните ПЧИ и нарастването на краткосрочната задлъжнялост на частния сектор означават, че икономиката се финансира с по-неустойчив ресурс, който може да бъде изтеглен от страната относително по-бързо. Това би могло да предизвика неблагоприятни последици за българските фирми и граждани. По тази причина трябва да бъдат предприети мерки, които да направят средата за бизнес по-привлекателна и да насочат по-дългосрочен капитал към нея. Начинът за това е чрез понижаване на данъчното облагане, намаляването на пречките пред бизнеса, подобряването защитата на правото на собственост и, като цяло, разширяване на стопанската свобода. Само така може наистина да се стимулира натрупването на капитал, да се повишат производството и конкурентоспособността на фирмите, което е предпоставка и за увеличаване на износа.

Таблица 1: Избрани показатели от платежния баланс(млн. евро)
 20012002200320042005
А. Текуща сметка-1101.6-925.5-1630.2-1648.2-3163
Б. Капиталова сметка-0.1-0.1-0.2-0.1-1
В. Финансова сметка757.11842.72325.12644.92697.1
 Преки инвестиции в България903.49801850.52278.21876
Г. Грешки и пропуски769.8-200.1-64.4402.91016.6
Д. Резерви и друго финансиране* -425.3-717.1-630.3-1399.6-549.7
*Забележка:Отрицателният знак означава нарастване на резервите
Източник: БНБ 
 
Таблица 2: Структура на износа
 20012002200320042005
Потребителски стоки33.5%35.2%36.6%32.9%28.9%
Суровини и материали40.8%41.8%41.4%43.6%42.9%
Инвестиционни стоки12.2%13.2%13.7%13.5%15.3%
Енергийни ресурси13.4%9.7%8.3%10.1%12.9%
ОБЩО ИЗНОС /FOB/100.0%100.0%100.0%100.0%100.0%
Източник: БНБ исобствени изчисления 
 
Таблица 3: Структура на вноса
 20012002200320042005
Потребителски стоки14.0%14.9%15.4%16.3%15.4%
Суровини и материали38.5%38.8%40.1%39.6%36.0%
Инвестиционни стоки25.1%25.1%25.7%26.6%27.6%
Енергийни ресурси22.4%19.9%17.6%16.7%20.2%
Друг внос0.0%1.3%1.3%0.8%0.9%
ОБЩО ВНОС /CIF/100.0%100.0%100.0%100.0%