Платежният баланс за октомври: нов спад в резервните активи на БНБ на фона на положителна текуща сметка

През седмицата БНБ публикува актуални данни за платежния баланс на България за януари – октомври 2010 г. На пръв поглед прави впечатление продължаващото влошаване на финансовата сметка (-920.2 млн. евро), докато текущата и капиталовата сметка остават положителни – съответно 348.3 млн. евро и 133 млн. евро. Всъщност през тази година ставаме свидетели как две основни статии от платежния баланс – текуща и финансова сметка – разменят обичайните си роли на влошаващ и подобряващ фактор за платежната позиция на страната (виж графиката). След пика от 2007 г., когато ножицата между двете сметки бе най-широка, започна бързото им изравняване, катализатор за което бе началото на финансовата криза. Всичко това идва да покаже колко динамично се променят макропоказателите на малки отворени икономики като българската, когато са изложени на значителен стрес от външни и вътрешни фактори. В случая, финансовата криза коригира едно дълго съществувало макроикономическо неравновесие между националните спестявания и инвестиции, което обаче не носеше негативи за икономиката.

 

Графика: Динамика на текущата и финансовата сметка на платежния баланс (% от БВП)

Източник: БНБ

 

Традиционно през последните месеци на годината текущата сметка отбелязва дефицити и настоящата 2010 г. едва ли ще е изключение. Данните показват, че през октомври текущата сметка е с дефицит от 111.3 млн. евро, който намалява с близо 50% спрямо октомври 2009 г. (дефицит от 210.2 млн. евро). Все още обаче, натрупаният от началото на 2010 г. излишък по сметката не е стопен (348.3 млн. евро). И обяснението за това не трябва да търсим в някаква генерална промяна на тенденциите, които наблюдавахме в отделните подстатии от последните години. Промени се единствено степента на тяхното въздействие върху нетния резултат на текущата сметка. Все още продължаваме да внасяме повече отколкото изнасяме – търговското салдо към края на октомври 2010 г. е отрицателно в размер на 1658.3 млн. евро (4,6% от БВП). Все още от статия “Доход” продължава да изтича повече капитал отколкото получаваме от инвестициите си навън – нетното салдо за януари – октомври 2010 г. е отрицателно в размер на 1183.4 млн. евро (3,3% от БВП). Специално статия “Доход” е може би най-малко вероятно да промени резултата си в обозримо бъдеще, като имаме предвид мащаба на чуждестранните инвестиции, които постъпиха в страната през последните години. Неслучайно от началото на 2006 г. всеки месец салдото по статията е дефицит. От друга страна, текущите трансфери и услугите винаги са допринасяли за подобряване на текущата сметка и оттам на платежния баланс като цяло.

Всъщност отслабването на вноса, съпроводено със засилване на износа и по-високите постъпления от текущи трансфери и услуги, направиха възможно през 2010 г. текущата сметка да отчете излишък. Предстои разбира се, да видим дали това представяне ще се задържи и през оставащите два месеца на 2010 г. Ако успеем, вероятно ще бъдем една от малкото държави, редуцирали напълно дефицит от над 25% от БВП за период от само три години. Развитията от последните години обаче подсказват за малка вероятност текущата сметка да остане на плюс. Основание за това предположение ни дава фактът, че салдото по услугите обичайно става отрицателно през последните два месеца на годината. Статията през тази година има значителен принос за положителното представяне на текущата сметка. За десетте месеца на 2010 г. нейното салдо е излишък от 1899.9 млн. евро или ръст от 42% спрямо същия период на миналата година. Над 90% от този излишък е осигурен от постъпленията свързани с пътуванията.

В статия “Пътувания” пък значителен дял се пада на туризма, който в България проявява сезонен характер. По данни на НСИ, за десетте месеца на 2010 г. общият брой на чуждестранните граждани посетили България с цел почивка и екскурзия е малко над 4 млн. души, което е с 11% повече спрямо същия период на миналата година. Очевидно има основание да се смята, че туризмът през тази година постигна много добър резултат. Разбира се, за това представяне вероятно “помогна” и влошената обстановка в съседна Гърция. Стачките и напрежението в страната парализираха редица сектори и пренасочиха част от туристите, които традиционно почиват там към нашите курорти. Ето всъщност това е още един пример как синдикалният натиск често води вместо до разрешаване, към задълбочаване на проблемите в икономиката с пряк (в случая негативен) ефект върху доходите на хората.

Нетните капиталови трансфери, които сектор “Държавно управление” получава от фондовете на ЕС предопределят почти изцяло случващото се в Капиталовата сметка на платежния баланс. За януари – октомври 2010 г. сметката е положителна, в размер на 133 млн. евро (спад от 66% спрямо същия период на 2009 г.).

Нека погледнем и случващото се във финансовата сметка. Както вече стана ясно нетното салдо на сметката за периода януари – октомври 2010 г. е дефицит от 920.2 млн. евро, т.е. налице е над 2.7 млрд. евро влошаване спрямо резултата за същия период на 2009 г. Отношение към негативното развитие има тройното намаление в преките чуждестранни инвестиции, които са постъпили в страната за периода януари – октомври 2010 г. спрямо същия период на 2009 г. Само за месец октомври пък нетният резултат на преките инвестиции е отрицателен (-42.9 млн. евро), което ще рече изтегляне на инвестиции. Изглежда чуждите инвеститори са станали доста предпазливи при осъществяване на бизнес плановете си в страната, като за това едва ли е виновна само финансовата криза. След като в България вече директно се прибягва до национализация, регулативната тежест продължава да се увеличава, а осигуровките нарастват (противно на обещанията), разбираме защо поведението на инвеститорите е такова.

И така стигаме до главните “виновници” за влошаването на финансовата сметка, а оттам и на платежната позиция на страната за периода януари – октомври 2010 г. Това са изтичанията на капитал по статия “Портфейлни инвестиции” (нетен резултат -506,9 млн. евро) и най-вече от “Други инвестиции” (-1104,7 млн. евро). Последното е продиктувано от значимо погасяване на заеми – малко над 1 млрд. евро. Това не е толкова лошо, защото води до намаление на брутния външен дълг, който обаче все още остава висок – около 100% от БВП.

В заключение общият баланс  за януари – октомври 2010 г. е отрицателен (-692.6 млн. евро), което автоматично води до същото по размер намаление на валутните резерви на БНБ. С тях засега може да се покрие равностойността на внос на “Стоки и нефакторни услуги” за 7,5 месеца, което е своеобразен буфер срещу евентуални външни и вътрешни шокове. Спадът на резервите активи обаче говори за отслабване на външната устойчивост на страната и води до намаление на паричната маса в обръщение. Това от своя страна би трябвало да оскъпи парите и доведе до спад в инфлацията. Последното обаче не се потвърждава в практиката – инфлацията от началото на годината продължава да расте и към ноември достига 4.1%.

Необходимо е да насочим вниманието и към друг проблем. Вече е ясно, че бюджетът през тази година ще излезе на значителен дефицит, а това най-вероятно ще се случи и с текущата сметка на платежния баланс. Точно двойните дефицити (по бюджета и текущата сметка) са опасни за стабилността на една икономика и трябва задължително да се избягват – това отново поставя фокуса върху фискалната политика на страната.


Свързани публикации.