Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Планово стопанство в действие

Автор: Адриана Младенова / 16.12.2006
Оцени тази статия:
да стабилизира пазарите чрез постигане на баланс между търсене и предлагане;
  • да осигури по-добър жизнен стандарт на фермерите;
  • да подобри конкурентноспособността на млечните продукти на международните пазари;
  • да стимулира консумацията на мляко и млечни продукти в рамките на Общността.
  •  Последиците от млечните квоти или няколко основни урока по икономикаПо пътя на икономическата логика, нито едно от изброените цели не би могла да се постигне чрез интервенцията. Баланс между търсене и предлагане се постига единствено тогава, когато има свободна конкуренция, няма пречки за навлизане на пазара и цената се определя свободно между договарящите се страни. Когато има свръхпроизводство, предлагането на стоката или услугата се намалява, защото цената пада и този механизъм действа автоматично, не е нужно външна сила да координира действията на отделните икономически субекти. Но изглежда, че според управляващите в ЕС, фермерите са единствените икономически субекти, които не се влияят от пазарните принципи и не могат сами да взимат решение за дейността си на базата индикатори като потребление и цена. Но в такъв случай и интервенцията не може да им помогне, защото ценовият таван или квота на количеството произведена стока неминуемо водят до дисбаланс между пазарното търсене и предлагане. Една от причините за наличието на квоти са субсидиите за земеделските производители в ЕС. Помощите дават стимули дори на някои неефективни стопанства да произвеждат ниско интензивно и трудоемко животновъдство. Чрез квотния принцип се прави опит да се регулира този аспект и страничен ефект от субсидирането. Т.е. една интервенция и потъпкване на пазарните принципи – субсидиите – води до други регулации и интервенции от страна на държавата. В резултат на провежданата ОСП, зависимостта на фермерите от държавната политика става все по-голяма и в центъра на тяхното производство вече не са клиентите и желанието да се задоволят до максимална степен предпочитанията им, а бюрократите, с техните искания и претенции.Ясно е, че, когато има квоти и произведеното мляко се ограничава, цената му ще бъде над равновесната пазарна цена. В този случай не можем да говорим за конкурентоспособност на млечните продукти в международен план, а за липса на конкурентоспособност. Европейските фермери нямат стимулите на несубсидираните и нерегулираните си колеги от САЩ, Австралия или Нова Зеландия да търсят начини за намаляване на себестойността на суровината и да въвеждат иновации. Как квотите стимулират консумацията на мляко и млечни продукти в рамките на Европейската общност не е ясно. След като цената на млякото и млечните продукти се завишава изкуствено, консумацията и потреблението естествено е по-ниска от тази, която би била при свободен пазар. Навярно става въпрос за тези стопанства, които се отказват от квотите и заявяват, че ще консумират млякото за собствено производство. В България според данни на министерство на земеделието 13 хил. стопанства са се отказали от получаването на квоти. Ако приемем, че в тези стопанства има средно по 1.5 крави, най-малко 30 хиляди тона сурово мляко ще трябва да се използват за собствено производство, като производителите нямат право да ги продават директно за консумация. Така ще се увеличи значително тяхното потребление на мляко, но и то няма да компенсира намаленото потребление на национално ниво.Стойността, при която се изкупува млякото в Европа, не може да се нарече пазарна цена, защото не отразява предпочитанията на икономическите субекти – нито на продавачите, нито на купувачите. За да може една агенция да определя колко и какво ще се произвежда през годината, тя трябва да претендира, че познава по-добре от хората техните собствени предпочитания към момента и съответно как ще се променят предпочитанията им през годините. Квотният принцип се базира на историческа информация. Производителите декларират какво са произвеждали през предходната година и по този начин се определят количествата им за бъдещите години. Това абсолютно противоречи с пазарното поведение. На свободния пазар предприемачите са успешни, когато съумяват да предвидят и прогнозират относително вярно бъдещите събития и да уловят пазарните тенденции. Животновъдството е динамичен сектор, защото продуктивността на животните варира в големи граници в зависимост от породата и начина им на хранене и отглеждане, а и стадата имат свойството да се разрастват поради естествения им прираст. Поради заложените квоти, животновъдите или ще трябва да се откажат от възможността да купуват високопроизводителни животни (като например внасят породи крави от Холандия и Дания), или ще трябва да отглеждат по-малко животни, само и само за да се “впишат” в опредените им количества. Търговията на квоти ще помогне на част от едрите производители да си закупят правото да произвеждат повече мляко, но това допълнително ще оскъпи себестойността на суровината. С други думи, квотите забавят и възпрепятстват развитието на животновъдството и на млекопреработвателния бранш.

    Правилата, по които действат квотите, предполагат ограничаването на свободата на договаряне и намаляване на конкуренцията между преработвателите за суровина. Всеки един млекопроизводител ще може да сключи договор само с един единствен прекупвач за една година, с което се нарушават грубо неговите права да избира на кого да продава продукцията си. Ако даден преработвател предлага добри условия за изкупуване на мляко, но, да речем, няма нужния капацитет да изкупува цялото количество мляко от дадено стопанство, земеделският производител няма да може да сключи договор дори за част от произвежданото количество мляко. Така дори се потъпква едно от основно правила в бизнеса,а именно - диферсификацията на риска.

    За да действат квотите, трябва да има силен контрол, защото в противен случай естествените сили на пазара биха създали други условия и организация на пазара или поне биха били динамична система, която се променя в зависимост от средата. За тази цел Разплащателната агенция към Министерство на земеделието ще контролира производителите дали изпълняват индивидуалните си квоти, ще налага и ще събира глобите. Наличието на глоби при “свръхпроизводство” от индивидуално стопанство ще доведат до създаването на сив пазар, а нуждата от неговото институционализиране ще създаде допълнително корупция.Всички тези разсъждения не могат да намерят макар и частично правдоподобен отговор на въпроса как е възможно в условията на привидна свобода и пазарна икономика, производителите да се налага да купуват легално или нелегално правото да произвеждат мляко за пазара?