Статии ISSN 1313 - 0544

План за икономическа стабилност или предизборна агитация?

Автор: Адриана Младенова / 04.02.2009
Оцени тази статия:
 

В наскоро публикувано изследване, посветено на световната криза,  експертите от изследователския екип на Световната банка защитават идеята, че „свещените крави" на съвременния финансов свят и макроикономическата политика, които се уповават на принципите на капитализма, не са мъртви. След обстоен анализ на причините за кризата, авторите заключват, че настоящото икономическо сътресение не е отражение на провала на свободните пазари, а е реакция на пазарните участници на изкривени стимули. Този извод е особено важен от гледна точка на правилната стопанската политика, която правителствата трябва да провеждат през идните месеци. Според авторите планът за възстановяване на икономиката трябва да включва дългосрочни цели и да бъде насочен към провеждане на структурни реформи и коригиране на несъвършенствата в институционалната рамка, които пречат на пазарните сили да се разгърнат или подават грешни сигнали на пазарните участници.  

Прегледът на научната литература и опитът на страните в справянето с различни кризи показват еднозначно, че субсидиите, държавните гаранции и вливането на ликвидност в различни сектори на икономиката не помагат кризата да премине по-бързо и безболезнено, а напротив - в по-голямата част от случаите дори забавят проявлението й, засилват негативните последици върху реалния сектор и в крайна сметка увеличават фискалната цена, която се понася от данъкоплатците в страната. Това е така, защото интервенциите на държавата са продукт от политически интереси и лобиране на групи със специални интереси, а не на пазарната логика. Ресурсите отиват не в най-производителните сектори и предприемчиви хора, а по усмотрение на политиците.

За съжаление, тъй като кризата силно застрашава политическото бъдеще на правителствата на власт обикновено се поставят приоритети с краткосрочни цели, които звучат популистки и се стремят да върнат доверието на гласоподавателите. А това често става с допълнително изкривяване на пазарните сигнали и създаване на дори по-голям морален риск в дългосрочен план.

Именно това се случва и в България.

В края на миналата седмица правителството публикува план „Станишев", който описва стъпките на правителството за противодействие на ширещата се глобална криза.

Планът "Станишев" е пълен с обещания за субсидиране на заетост, земеделски помощи, осъществяването на инфраструктурни и енергийни обекти, които звучат предизборно, но не и достатъчно далновидно от гледна точка на дългосрочната визия за развитието на икономиката. Допълнителните разходи ще струват на данъкоплатците около 6 млрд. лв. или средно 2700 лв. на нетен данъкоплатец (работещ в частния сектор), а ползите за икономиката са недоказани и съмнителни.

Предоставят се 500 млн. лева на Българската банка за развитие, въпреки че има голям набор от доказателства не само, че държавните чиновници не са по-добри банкери, а точно обратното - по-лоши са и целите, които преследват, се разминават с пазарните правила и икономическа логика.

Близо 450 млн. лв. ще отидат в Ж.П. сектора, като субсидирането на Български държавни железници продължава. Липсата на ясна стратегия за привличането на частния сектор при управлението и стопанисването на предприятието и поставянето му в конкурентни условия само ще продължи агонията му и ще откаже все повече потенциални клиенти от идеята да ползват услугите му.

Стъпка назад се прави и по отношение на стабилността и прозрачността на публичните финанси - вместо разгръщане на програмното бюджетиране сме свидетели на прибързани решения и допълнителни необосновани харчове от страна на правителството за милиарди левове.

Намаляването на осигурителната тежест с 2,4 процентни пункта е безспорно положително, но не достатъчно. Според базата данни на индекса „Правене на бизнес" на Световната банка бизнесът в България отделя средно 35% от печалбата си под формата на корпоративни данъци, социални осигуровки за сметка на работодателя, непреки данъци (ДДС, мита, акцизи) и други такси. Това е все още прекалено много. Има накъде да се намали осезателно данъчно-осигурителната тежест за бизнеса и гражданите, което е равнозначно на пряк стимул, но без да се преминава през бюрократичната машина за преразпределение на средствата. За да се осъществи това, разбира се, трябва да се върви в посока намаляване на разходите в бюджета, а не допълнителни харчове.

В сферата на здравеопазването и висшето образование няма реален план за провеждане на структурни реформи, въпреки очевидната необходимост от това. По отношение на подобряване на бизнес средата е поет ангажимент, че ще се намали минималният капитал за стартиране на дружество с ограничена отговорност от 5 хил. лв. до 100 лв., но не е ясно дали има достатъчно политическа воля за осъществяването на тази идея. В същото време няма други конкретни стъпки за допълнително намаляване на административната тежест за бизнеса и премахване на ненужните административни пречки. Според индекса „Правене на бизнес" областите, в които България изостава значително и следователно, имат нужда от подобряване, са получаване на разрешително за строеж, регистриране на собственост, защита на правата на инвеститорите, търговия през граница.

Институт за пазарна икономика предложи три стъпки, които гледат напред в бъдещето: 1) рязко ограничаване на държавните разходи за 2009 г.; 2) увеличаване на възможностите на гражданите и бизнеса свободно да реагират и да се приспособяват към всякакви развития в бъдеще - чрез намаление на данъците и рязко подобряване на бизнес средата; 3) забрана за харчене на допълнителни средства под формата на анти-кризисен план. Това е нашата рецепта за растеж, повече работни места и минимизиране на сътресенията от кризата.