Писмото на Гарет Саутгейт и закъснялата реформа на футбола у нас

В навечерието на Европейското първенство по футбол Гарет Саутгейт – националният селекционер на Англия – се обърна към английските привърженици с емоционално писмо (виж „Dear England“). Саутгейт започва с това, че преди всеки мач на Англия казва на играчите си две неща. Първото е, че излизайки на терена пред тях се отваря възможността да създадат моменти, които хората ще помнят до края на живота си. Второто е, че са част от нещо, което остава в колективното съзнание на нацията. Тези думи само показват, че футболът е сложен феномен, който отива далеч отвъд комерсиалните измерения на играта.

Дейвид Голдбрайт, в своята книга „The Game of Our Lives” (виж тук), описва в детайли културните измерения на най-популярната игра. В нея, наред с много други елементи, той говори за създаването на общност и моментите на колективен екстаз. Колективното съзнание на нацията и моменти на колективен екстаз – Саутгейт и Голдбрайт изглежда тръгват от сходна основа в разбиранията си за футбола. Единият, за да мотивира своите играчи да разберат значението на случващото се и да дадат всичко от себе си на терена. Другият, за да положи основата и да обясни огромната промяна в английския футбол от края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век.

На 11 май 1985 г. избухва пожар на стадиона на Брадфорд Сити, който убива 56 зрители. В дните след пожара английските медии описват футболната игра като „бедняшки спорт, игран на бедняшки стадиони, все по-често наблюдаван от хора от бедняшките квартали, които възпират свестните хора да се появят“. Само 18 дни по-късно се случва трагедията на „Хейзел“. През 89-та идва и „Хилзбъро“. Тази поредица от инциденти маркира упадъка на футбола в Англия от края на 80-те години, както в комерсиално, така и в културно измерение. Именно в тези условия, частично и в резултат на инцидентите, се заражда голямата реформа в английския футбол, която го превръща в една от най-успешните и бързо развиващите се развлекателни индустрии на Острова.

Ключовият момент от промяната в Англия от началото на 90-те години е създаването на Премиър лигата, която поема комерсиалното управление в топ дивизията на английския футбол. Големият пробив е по отношение на телевизионните права, като новият формат успява да привлече рекордни договори. Ролята на държавата в промяната на английския футбол е в инвестициите в спортната инфраструктура, което е важно както за справяне с футболното хулиганство, така и за комерсиалното развитие на играта. Интересното е, че промените в Англия не са хаотични, а резултат от сериозни аналитични усилия – особено по отношение на стадионите и футболното хулиганство, както и от чисто комерсиален интерес на големите клубове.

Пресният опит за сформиране на т. нар. Суперлига в Европа и последвалата бурна реакция от привържениците на стария континент, показаха и другата страна на монетата, а именно, че футболът е сфера, в която неизбежно се търси баланс между чисто търговските въпроси и традицията, защитавана от обикновените привърженици. Собствеността във футбола често стъпва както на формални институции – например мажоритарен пакет акции или членство, така и на неформални такива – традиция и принадлежност на голяма група хора към съответния клуб. Именно неформалните институции и традицията поставят футболните клубове в една различна светлина от обичайните търговски дружества. 

Футболът у нас комбинира интересите на клуба – като търговско дружество, привържениците – като пазители на традицията, федерацията – като обществена организация и на държавата, която създава рамката и в общия случай е собственик на инфраструктурата. Създаването на работещ модел изисква промени на всяко едно от тези нива. Модел, който намира баланса между традицията и комерсиалното управление, стъпва на повече прозрачност и контрол в собствеността и управлението, гарантира частния и обществения интерес при управлението и делението на телевизионните права, премахва ненужни регулации и дава повече свобода за реклама.

Днес започва поредното голямо първенство, на което националният отбор няма да участва. В основата на тези неуспехи, наред с чисто спортно-технически въпроси, стоят и неуредици в общата рамка, организацията и бизнес управлението на ниво лига и отделни клубове. През идните седмици ИПИ ще представи специален доклад, който цели по-дълбока реформа в родния футбол. Докладът стъпва на опита на най-големите първенства в Европа, дава конкретни предложения и отваря полето за дискусия по множество въпроси.