Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Петролът ще продължи да поскъпва рязко и да поевтинява плавно*

Автор: Явор Алексиев / 27.07.2012
Оцени тази статия:

Малко са въпросите, които пряко могат да разбунят духовете както в държавата, така и сред бизнеса и гражданите. Такава тема е цената на горивата. Темата отново стана актуална у нас в началото на тази година, когато бензинът удари 2,70 лв., а дизелът 2,73 лв. Последва плавен спад, но от началото на юли горивата пак тръгнаха нагоре, като на 24 юли 2012 г. бензин А95 достигна 2,64 лв., а дизеловото гориво се продава средно за 2,71 лв.

Защо петролът поскъпва рязко, а поевтинява бавно?

Хората остават с впечатлението, че цената на бензина се покачва бързо в смутни времена и пада бавно след като страстите на пазара се поуспокоят. През тази година този феномен се дължи на три водещи причини:

  1. Нееластично търсене - Бензинът и дизелът са ключови суровини, чиято стойност оказва влияние върху дейността на всеки един бизнес или фирма. Това прави търсенето на суровината недостатъчно гъвкаво, за да реагира бързо на рязко поскъпване. Да вземем за пример една фирма за превоз и доставка на хляб, която има сключени договори и трябва да изплаща заплати на служителите си. Тя трудно може да си позволи да намали разхода си на бензин/дизел, без това да окаже влияние върху обема на дейността ѝ. При сегашните условия на слабо търсене, в случай на рязко поскъпване на горивата повечето такива фирми имат два избора: свиване на печалбата за сметка на запазването на позиции и персонал, или търсенето на други възможности за свиване на разходите като оптимизиране на персонала. И в двата случая, обаче, разходите на фирмата за горива ще зависят от пазарните цени и фирмите не могат да им повлияят.
  2. Несигурност на пазарите - Петролът се търгува активно на фючърсните пазари, което прави цената му изключително чувствителна и към най-малките рискове за нарушаване на доставките. Твърде често се случва нечие изявление или някоя гръмнала станция в рамките само на няколко часа да вдигне цената на суровината с 2-3 долара. Основните притеснения на инвеститорите и производителите, обаче, са свързани по-скоро с гарантирането на дългосрочните договори и вериги за доставка, тъй като добивът на петрол предполага мащабни дългосрочни инвестиции.
  3. Слабото евро - През последните 4 месеца еврото изгуби над 9% от стойността си спрямо долара, като за периода от 26 март курсът му падна от 1,34 до 1,21 долара за евро на 26 юли 2012 г. Тъй като петролът на международните пазари се котира именно в долари, а националната ни валута е с фиксиран курс към еврото, поевтиняването на европейската валута води до повишаването на цената на суровината за европейските производители на нефтени продукти и съответно – европейските потребители.

Компоненти на цената на бензина и дизела към 24 юли 2012 г.

 

Цената на бензина в България (1,34 евро към 24 юли 2012) остава доста под средната за Европейския съюз (1,53 евро към същата дата). Бензинът е по-евтин в Кипър, Естония, Литва, Полша и Румъния. При дизела, обаче, нещата стоят малко по-другояче. Последният е по-евтин в цели 11 държави, като цената у нас е едва 6 евроцента по-ниска от средната за ЕС цена от 1,44 евро за литър. Увеличаването на цената на бензина през летните месеци обикновено се обусловя от повишеното търсене. По принцип същото би следвало да е валидно за дизела през зимата. През тази година, обаче, последният остава на нива, близки до рекордните стойности, отбелязани през март месец.

Какво може да се направи?

Българското правителство може да направи изключително малко, за да повлияе на цените на горивата и е добре това да бъде разбрано от българските граждани. Намаляването на ДДС върху горивата крие опасности най-вече по линия на свиването на приходите в бюджета и евентуалния натиск на други браншове на свой ред да поискат данъчни облекчения. Акцизите, от своя страна, се определят на европейско ниво, като в България са въведени техните минимални ставки, които в момента възлизат на 710 лв. на 1000 литра бензин и 630 лв. на 1000 литра дизел. В редица държави тези акцизи са по-високи, но никъде не са по-ниски, отколкото у нас. През последните два месеца се заговори за въвеждането на по-различен модел за определяне на акцизните ставки, при който държавите с по-нисък БВП да плащат по-ниски ставки. Това предложение има своята икономическа логика, но поне на този етап неговото възприемане на европейско ниво изглежда малко вероятно.

Прогноза

Според редица анализатори времето на евтиният петрол вече свърши. През последните десетина години се появиха съмнения в способността на удобния за световната икономика картел, наречен OPEC (Организацията на страните, износителки на петрол), да омекотява ценовите шокове посредством увеличаването на предлагането. От една страна това се дължи на съмненията в допълнителния производствен капацитет, с които държавите-производителки твърдят, че разполагат, а от друга - на бавното, но последователно свиване на пазарния им дял. Допреди 30-тина години OPEC генерираше над 50% от производството на петрол, докато в момента този процент е около 42%.  В същото време много от държавите-износителки просто нямат интерес от трайното и чувствително поевтиняване на суровината поради собствените си финансови проблеми и нарастващите разходи за производство. Находищата стават все по-трудно достъпни, а някои от водещите конвенционалните такива са вече на изчерпване.

Геополитическото напрежение в Близкоизточния регион също казва своята дума. По този начин, като единствен фактор, подтискащ цените на петрола към момента, се обособява слабияt икономически растеж на водещите икономики и кризата в ЕС.

Какво остава за нас? Българските граждани могат да са сигурни, че докато курсът на еврото към долара продължава да се понижава, цените по колонките ще продължат да правят резки скокове. В краткосрочен план общо взето няма какво да се направи, докато в дългосрочен план изходът е в намаляването на петролната зависимост и постигането на по-голяма енергийна (включително петролна) ефективност. 

 

*Статията е публикувана за пръв път на 25 юли 2012 г. във вестник "24 часа". Оригиналнага публикация е достъпна тук.