ПЕТИЦИЯ: СВОБОДНАТА ТЪРГОВИЯ Е НАЙ – ДОБРАТА ПОЛИТИКА

Спектърът на протекционизма се увеличава. Той винаги е бил опасна и глупава политика, но е особено опасна по време на икономическа криза, когато заплашва да навреди на световната икономика. Особеното условие на протекционизма е, че националният просперитет е увеличен, когато правителството гарантира право на монопол на местните производители. Както векове икономическо разсъждаване, исторически опит и емпирични изследвания много пъти са показали, това условие е крайно грешно. Протекционизмът води до бедност, не до просперитет. Протекционизмът даже не „предпазва" местните работни места или производства; той ги разрушава, като ощетява износните производства и производства, които зависят от внос, за да произвеждат стоките си. Повишаването на местните цени на стоманата чрез „защитата" на местни компании за стомана просто увеличава разходите за производството на автомобили и всички други стоки, произведени от стомана. Протекционизмът е глупава игра.

Но фактът, че протекционизмът влошава благосъстоянието не е най-лошото му последствие. Протекционизмът руши мира. Това е достатъчна причина за всички добронамерени хора, всички приятели на цивилизацията, да надигнат силен глас против икономическия национализъм, идеологията на конфликта, основана на невежеството и приложена чрез протекционизма.

Преди 250 години Монтескьо отбелязва, че „Мирът е естественият ефект от търговията. Две нации, които се различават помежду си, стават реципрочно зависими; ако едната има интерес да купува, другата има интерес да продава; и така техният съюз е на основата на техните общи нужди".

Най-ценният продукт от търговията е мирът. Търговията насърчава мира, отчасти като обединява различни народи в обща култура на обмен – ежедневен процес на научаване на чуждите езици, социални норми, закони, очаквания, желания и таланти.

Търговията насърчава мира като окуражава хората да правят връзки на общо-печелившо сътрудничество. Точно както търговията обединява икономическите интереси на Париж и Лион, на Бостън и Сиатъл, на Калкута и Мумбай, търговията обединява също икономическите интереси на Париж и Портланд, на Бостън и Берлин, на Калкута и Копенхаген – на народите от всички страни, които търгуват с други.

Огромният брой подробни емпирични анализи подкрепя идеята, че търговията насърчава мира.

Вероятно най-трагичният пример какво се случва, когато тази идея е пренебрегната, е Втората световна война.

Международната търговия се срива със 70% между 1929 и 1932 г., не и без помощта на тарифата Смуут-Хооли на САЩ от 1930 г. и отмъстителните тарифи на други нации. Икономистът Мартин Улф отбелязва, че „този срив в търговията е голям стимул за търсенето на автаркия и Лебенсраум, най-вече в Германия и Япония". Най-ужасните и смъртоносни войни в човешката история започват скоро след това. Като премахва войните, търговията спасява животи.

Търговията спасява животи също както увеличава просперитета и го разширява до все повече и повече хора. Доказателствата, че свободната търговия насърчава просперитета са просто съкрушителни. Просперитетът позволява на обикновени мъже и жени да водят по-дълъг и по-здрав живот. И с по-дълг и по-здрав живот те живеят по-мирно; хората, интегрирани към световната икономика имат повече време да се насладят на широкия обхват на културни преживявания, стигнали до тях благодарение на свободната търговия. Културата се обогатява от принос от целия свят, направено възможно от свободния обмен на стоки и идеи.

Без съмнение свободната търговия увеличава материалния просперитет. Но най-големият й дар не се измерва просто с пари. Най-големият дар са човешки животи, които са по-свободни, по-пълноценни и много по-малко вероятни да бъдат попарени или унищожени от жестокостта на войната.

Съответно ние, долуподписаните, се обединяваме заедно с молба към правителствата на всички нации да устоят на призивите на късогледите и алчните пречките пред търговията да се вдигнат. В допълнение, ние ги призоваваме да съборят сегашните протекционистки пречки пред свободната търговия. На всяко правителство ние казваме: позволете на своите граждани да се насладят не само на плодовете на вашите собствени полета, фабрики и гении, но на тези от целия свят. Възнаграждението ще е по-голям просперитет, по-богат живот и радост от благото на мира.

Фондацията за икономически проучвания Атлас и Международната мрежа за политика Ви канят да добавите Вашето име към тази петиция, която ще бъде открита за медиите на 1-ви април, в навечерието на сбирката на Г-20, на събитие в Мейфеър.

Стотици видни икономисти вече добавиха техните имена. Присъединете се към тях в противопоставянето на протекционизма.

ПОДПИШЕТЕ ПЕТИЦИЯТА!

––––––-

* Преводът е на Велин Пеев, стажант в Институт за пазарна икономика (http://www.ime.bg/)


Свързани публикации.