Перспективи пред българската икономика: поглед отвън

В изследване на известен институт, публикувано в края на август 2001г., се анализират перспективите пред развитието на българската икономика. Основната препоръка към българското правителство е да запази финансовата стабилност, която е от изключително значение в условията на паричен съвет. Според изследването, ако предизборните обещания на правителството действително бъдат спазени, това ще доведе до финансова криза и отдалечаване от евентуалното членство в ЕС и НАТО. Очакваното отделяне на 3% от БВП за повишаване на жизнения стандарт и борбата с престъпността и корупцията се оценява като рисково за бюджета. Авторите смятат, че изпълнението на това намерение вероятно ще има сериозен дебалансиращ ефект върху икономиката през 2002г. Вероятно тази оценка е повлияна и от едно друго обещание на правителството – за масово предлагане на безлихвени кредити с цел насърчаване на бизнес активността в страната.

Очаквани резултати

1/ Прогнозираният растеж на икономиката е между 5 и 5.5%, с инфлация под 5% през 2001г. Като основна причина растежът на икономиката да не надмине 5.5% се посочва все още високата данъчна тежест в страната. Освен това се отчита, че растежът на производството през първите шест месеца на 2001 г. е по-нисък спрямо аналогичния период през миналата година. Това се обяснява с незначителният растеж на търсенето на български стоки от нерезиденти, както и слабото нарастване на потреблението в страната. По-ниската годишна инфлация на база юли 2000-юли 2001 г. (8.5 %) се обяснява със спада на цените на основни хранителни стоки и на електроенергията, а също и с забавяне на покачването на държавно администрираните цени за различните комунални услуги. Според авторите именно тези фактори обуславят забавянето на ръста на годишната инфлацията след декември 2000 г (11.3%). 2/ Прогнозира се дефицита по текущата сметка да се колебае около 5.5% от БВП през 2001г. Като основание за това се посочва, че за първите шест месеца на годината той е 300 млн. дол. (или 6,5% от БВП) при 450 млн. дол. през същия период на миналата година. Предвид очакваните приходи от туризъм е съвсем нормално да има спад в дефицита по текущата сметка през втората половина на годината, така че прогноза за годишен дефицит от 5.5% изглежда разумна. 3/ Очаква се намаляването на данъците и обявеното увеличаване на държавните разходи през следващата година да се компенсира само частично от намаляване на разходите на администрацията и борбата с корупцията. На тази основа прогнозата е за 3% бюджетен дефицит, което е два пъти повече от договорената стойност в споразумението за асоциране с ЕС в средносрочен план. Освен това се посочва, че МВФ едва ли би се съгласил на ново споразумение с България при дефицит в бюджета от 3%.

Възможни проблеми

1/ Правителството широко прокламира намаляване на данъците, така че най-вероятно това наистина ще стане. При това положение е вероятно новото правителство да не е в състояние да изпълни съвместно разработените с МВФ и ЕБВР планове за обратно изкупуване на брейди книжа. Това може значително да намали доверието на международните финансови институции към България. 2/ Финансовата стабилност на страната може да бъде поставена под въпрос, въпреки решението за предварително определяне на 1.5% бюджетен дефицит (за сравнение през 2000г. предварително зададеният дефицит в бюджета е 1.1%). Основание за това авторите виждат в очертаващия се натиск върху правителството да изпълни предизборните си обещания.


Свързани публикации.