Пенсионните фондове като свързващо звено между спестяването и инвестирането

Пенсионните фондове, заедно със застрахователните и инвестиционните дружества и договорните фондове заемат важно място на финансовия пазар в България. От една страна те са средство за спестяване за осигурените лица, от друга страна пенсионните фондове са институционални инвеститори, които управляват набраните чрез осигуровки средства в полза на осигурените. Въпреки че нетните активи на пенсионните фондове отбелязват впечатлителен ръст, в абсолютна стойност те представляват незначителна част и едва ли могат да посрещнат потребностите на бъдещите пенсионери след около 15 години, когато се очаква да се пенсионират първите осигурени във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване.

Нетните активи на пенсионните фондове (универсални, професионални и доброволни фондове) възлизат на 1 019 млн. лева към края на деветмесечието на 2005 г. спрямо 787.4 млн.лева към края на 2004 г. Нарастването на нетните активи на пенсионните фондове (29.4% спрямо края на миналата година) се дължи основно на увеличение на нетните активи на универсалните пенсионни фондове (50.6% ръст за деветмесечието на 2005г. спрямо 2004г. до 393 млн. лева).

Увеличението на нетните активи на професионалните и доброволните пенсионни фондове е с 19.6% и 18.5% съответно към края на деветмесечието на 2005 г., спрямо края на 2004 г. По-бавният ръст на нетните активи на доброволните пенсионни фондове се дължи на обстоятелството, че тази форма на пенсионно осигуряване все още не се възприема като възможност за спестяване и осигуряване на допълнителна пенсия.

 

Нетни активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване

(хил.лева)

2002

2003

2004

9-месечие на 2005

Универсалнипенсионни фондове

41,705

114,058

261,125

393,184

                                            – увеличение

 

173.49%

128.94%

50.57%

Професионалнипенсионни фондове

95,241

143,817

200,832

240,136

                                            – увеличение

 

51.00%

39.64%

19.57%

Доброволни пенсионнифондове

195,519

252,669

325,457

385,765

                                             – увеличение

 

29.23%

28.81%

18.53%

Общо нетниактиви

332,465

510,544

787,414

1,019,085

                                            – увеличение

 

53.56%

54.23%

29.42%

 

 Източник: Комисия за финансов надзор

 

Пенсионните фондове за задължително пенсионно осигуряване – универсалните и професионалните пенсионни фондове – набират средствата си чрез задължителните осигуровки (за УПФ размерът на вноската в момента е в размер на 3% от осигурителния доход, за сметка на работодателя и осигуреното лице, която се разпределя в съотношение 70%/30% съответно, а за ППФ – 12% за първа категория и 7% върху брутното трудово възнаграждение за втора категория, изцяло за сметка на работодателя). При доброволните пенсионни фондове действа принципът на самоинициатива на осигурените лица, както по отношение на решението за доброволна осигуровка, така и по отношение на процента от възнаграждението, което ще се отдели, желанието и възможностите им да спестят средства за допълнителна пенсия, както и за диверсификация на спестяванията им. Дотолкова доколкото част от вноските се приспадат от облагаемия доход (съгласно чл. 20, ал. 2 от Закона за облагане доходите на физическите лица, месечният облагаем доход се намалява с внесените лични вноски за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица в общ размер до 10 на сто от облагаемия доход) , осигуряването в доброволни фондове позволява и планиране на данъчното облагане на осигурените лица. Допълнително, при обратно получаване на внесените суми за доброволно пенсионно осигуряване преди изтичането на сроковете по договорите, получените суми в момента се облагат с 16% окончателен данък.

Към края на деветмесечието на 2005 г. нетните активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване представляват 2.46% от прогнозния БВП за 2005 г., спрямо 2.07% през 2004 г. Все още незначителният дял на нетните активи на пенсионните фондове в БВП е индикатор за това, че те не се възприемат като спестовен инструмент, алтернатива на банковите депозити. Ниският процент на активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване в брутния вътрешен продукт се дължи и на факта, че държавното обществено осигуряване все още заема доминиращо положение в осигурителната система. През 2004 г. общият размер на осигурителните вноски е 35.5% за работещите при условията на трета категория, като за лицата родени след 31.12.1959 г. тази вноска се разпределя по следния начин: 32.5% за Държавното обществено осигуряване (ДОО) спрямо 3% за Допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) за трета категория (т.е. универсалните пенсионни фондове). По данни на НОИ приходите на ДОО за 2004 г. възлизат на 3 270 млн.лева, спрямо 181.4 млн.лева постъпления от осигурителни вноски на универсалните и професионалните пенсионни фондове. Делът на приходите на ДОО представлява 94.7% от сумарните приходи на пенсионното осигуряване през 2004 г. Постепенно делът на държавното обществено осигуряване ще бележи намаление за сметка на увеличение на дела на допълнителното пенсионно осигуряване. Например, в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2006 г. се предвижда осигуровките да намалеят с 6%.

Пенсионните фондове, чрез средствата събрани от вноските на осигурените лица, са дългосрочен инвеститор с определени изисквания за риск и възвръщаемост и ликвидност, които съблюдават съответни законови ограничения за инвестиране (регламентирани в Кодекса за социално осигуряване).

Инвестициите на пенсионните фондове възлизат на 997 млн. лева към края на деветмесечието на 2005 г. спрямо 785.8 млн.лева към края на 2004 г. В резултат на близо 27%-тния ръст за периода от началото на годината до края на деветмесечието на 2005 г., делът на инвестициите на пенсионните фондове в БВП се увеличава от 2.1% през 2004 г. до 2.4% към деветмесечието на 2005 г.

 

Източник: OECD, Global Pension Statistics project

Източник: КФН, БФБ – София АД, собствени изчисления

По данни на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество (1), съотношението инвестиции на пенсионните фондове към БВП за Евро-зоната е 15.6%, а за света – 19.7% за 2003 г. По отношение на другия индикатор за развитието на пенсионно-осигурителната система – активите на пенсионните фондове спрямо пазарната капитализация на фондовата борса, България също значително изостава. През 2003 г. например по данни на ОИСР, средното съотношение на активите на пенсионните фондове спрямо борсовата пазарна капитализация е 54.4% а за България – 18.7%. В България тенденцията е към понижение на този показател: към деветмесечието на 2005 г. съотношението активи на пенсионните фондове към пазарна капитализация на БФБ е 11%.

По отношение на структурата на инвестициите на пенсионните фондове за 2003 г. представена от ОИСР в България и в някои от страните от Централна Европа – Полша, Унгария, Чехия – инвестициите в ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата на пенсионните фондове заемат дял от над 60% от активите на фондовете. Така в това отношение пенсионните фондове в България следват общата тенденция за по-висок дял на ценните книжа, издадени или гарантирани от държавата. От друга страна пенсионните фондове в България държат значителен дял от активите си в пари и банкови депозити (19.9% за 2003 г.), докато делът на парите и на банковите депозити в активите на пенсионните фондове в Полша, Унгария и Чехия е средно 5.7% като най-висок е делът в Чехия (7.9%), а най-нисък в Унгария (4.8%).

Инвестиционната политика на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване се определя от Кодекса за социално осигуряване. Така например, в Кодекса за социално осигуряване е заложен процент на инвестициите в ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата в размер на не по-малко от 50% от активите на пенсионните фондове за задължително допълнително пенсионно осигуряване и не по-малко от 30% от активите на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. От друга страна, недостатъчната ликвидност на българския капиталов пазар, рискът от значителни флуктуации в цените на корпоративните ценни книжа (основно акциите), както и липсата на деривати на ценни книжа (например пут-опции на индекси и облигации), търгувани на БФБ е причина пенсионноосигурителните дружества да прилагат консервативен подход при управление на фондовете и да акцентират предимно на държавни ценни книжа, банкови депозити и ипотечни облигации.

Портфейл на пенсионните фонове в България

1. Основната част от инвестициите и на трите вида пенсионни фондове представляват инвестициите в ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата – към края на деветмесечието на 2005 г. процентните съотношения на инвестициите в ЦК, издадени или гарантирани от държавата са следните: 56.3% за УПФ, 57.1% за ППФ и 46.6% за ДПФ. Тенденцията е към постепенно понижаване на дела на тези инвестиции в портфейла на пенсионните фондове и доближаване до минималната граница от 50% от активите, определена от КСО. За деветмесечието на 2005 г. най-осезателно намаление на инвестициите в ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата, се забелязва при доброволните пенсионни фондове – от 53.6% към края на 2004 г. на 46.6% към края на деветмесечието на 2005 г. Това се дължи на по-ниския изискван минимален размер на инвестиции в ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата и желанието на ПОД да повишат възвръщаемостта на ДПФ чрез инвестиране в корпоративни ценни книжа и банкови депозити. От друга страна, в момента пенсионните фондове не се нуждаят от висока ликвидност (първите пенсионери се очакват след около 15 години) и затова те могат да си позволят и поемане на малко повече риск.

2. Банковите депозити представляват вторият по значимост елемент на портфейла на пенсионните фондове. Те заемат 18.02% за УПФ, 18.72% за ППФ и 23.61% за ДПФ от портфейла на фондовете към деветмесечието на 2005 г. Тенденцията по отношение на банковите депозити е запазване на относително постоянен процент на средствата, съхранявани в банки (за УПФ и ППФ) или покачване на този процент (за ДПФ). Причината за това, че пенсионните фондове в България предпочитат да държат значителни дялове в банкови депозити се дължи на нарастването на лихвените проценти по депозитите, предлагани от банките, комбинирано с добра ликвидност и нисък риск. От друга страна, последните промени на БНБ, целящи ограничаване на потребителското кредитиране може да доведе до понижаване на лихвените проценти по депозитите, което от своя страна ще стане причина пенсионните фондове да се насочат към други инвестиционни възможности, например инвестиране в дялове на договорни фондове (те все още не са обхванати от КСО, т.е. до приемането на промени в Кодекса, пенсионните фондове въз основа на приети вътрешни правила ще се съобразяват с изискването за инвестиране в акции на публични компании – в размер до 10% от активите). Предимството на договорните фондове е, че те предлагат диверсифициран портфейл с конкретни рискови характеристики (балансиран, високодоходен и консервативен). Очакванията са през следващите две години договорните фондове да придобият значителна популярност и постепенно да започнат да изместват банковите депозити от портфейла на пенсионните фондове. От гледна точка на осигурените лица, това ще допринесе и за повишаване на популярността на самите пенсионни фондове, защото те имат по-големи възможности за диверсификация, комбинирани с по-големия размер на средствата и дългосрочен инвестиционен хоризонт, за разлика от индивидуалните инвеститори.

3. Третият основен елемент са ценните книжа, приети за търговия на регулираните пазари на ценни книжа, а именно корпоративните облигации и акциите. Агрегираният процент на тези инвестиции към деветмесечието на 2005 г. е 15.08% за УПФ, 13.81% за ППФ и 13.72% за ДПФ. Корпоративните облигации преобладават в портфейла от ценни книжа, приети за търговия на регулираните пазара, като съотношението е 58% за УПФ и ДПФ и 59% за ППФ. Ограниченията, описани в КСО са не повече от 10 на сто от активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани в акции, издадени от български емитенти и търгувани на регулирани пазари и не повече от 20 на сто от активите на фонд за допълнително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани в корпоративни облигации, издадени от български емитенти и търгувани на регулирани пазари.

4. Инвестициите в ипотечни облигации са четвъртият основен елемент от структурата на инвестиционния портфейл на пенсионните фондове. Към деветмесечието на 2005 г. инвестициите в ипотечни облигации представляват 8.8% от инвестициите на УПФ, 8.37% за ППФ и 11.48% за ДПФ.

5. Общинските облигации, инвестиционните имоти и инвестициите в чужбина заемат минимални дялове в инвестиционните портфейли на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общият им процент за деветмесечието на 2005 г. е 1.8% за УПФ, 2.0% за ППФ и 4.6% за ДПФ. По-големият размер на тези инвестиции при доброволните пенсионни фондове се дължи основно на по-висок дял на инвестиционните имоти (3.4% за деветмесечието на 2005 г.), което пък се дължи на по-либералният режим на инвестиции в инвестиционни имоти за ДПФ съгласно Кодекса, в размер до 10% от активите, спрямо изискването за УПФ и ППФ (до 5% от активите).

 

Структура на инвестиционния портфейл на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване

 

УПФ

ППФ

ДПФ

 

2004

9м 2005

2004

9м 2005

2004

9м 2005

Ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата

57.2%

56.3%

57.4%

57.1%

53.6%

46.6%

Ценни книжа, приети за търговия на регулираните пазари на ценни книжа

11.1%<


Свързани публикации.