Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Пенсионни добавки: на всекиму според потребностите

Автор: Стоян Панчев / 03.06.2011
Оцени тази статия:

Очаквано, покрай наближаващите през есента избори, от представителите на правителството започнаха да валят обещания за финансово стимулиране на определени електорални групи. Стратегически министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов се насочи към най-голямата и лесно манипулируемата група – тази на пенсионерите. Той обяви, че за тях предстои еднократно „компенсиране” на доходите от 1 юли. Но тъй като средствата не достигат за еднаква компенсация за всички пенсионери, тази предизборна добавка ще бъде диференцирана. Тези с най-ниски пенсии ще получат най-голяма добавка, а тези с най-големи - съответно по-малка.

На първо четене различните предизборни добавки за пенсионерите изглеждат като инструмент на социалното равенство – тези, които се нуждаят най-много, получават и най-голяма помощ. Истината обаче е, че всъщност „уравниловката” изпраща погрешни сигнали към всички участници в обречената на крах пенсионна система. Не можем да я наречем справедлива поради две важни причини:

1.      Големината на пенсиите се определя от получавания по време на трудовия стаж доход и трудовия стаж. Една голяма пенсия е логично следствие от това, че даден човек е получавал голяма заплата и е работил дълго. Това възнаграждение е било изражение на добавената стойност на положения от работника труд и на неговия трудов стаж. Като решаваме, че такъв човек трябва да получи по-малко допълнителни пари, ние наказваме високата производителност и труда с по-голяма добавена стойност.

2.      От друга страна тези, които получават най-ниските пенсии, са хора, които или са работили малко и/или за ниска заплата, или изобщо не са. Тук се включват хора със социални пенсии – такива, които не са работили достатъчно, за да получат пенсия. С високата предизоборна добавка негласно награждаваме тези хора и ниския им принос към икономиката, макар и в минало време.

В същото време, както беше споменато по-горе, управляващите изпращат противоречиви сигнали към хората, които в момента са в работоспособна възраст. От една страна стратегията за стабилизация на публичната система за обществено осигуряване предвиждаше увеличение на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” с 1,8 процентни пункта от началото на тази година, което е пореден трансфер от икономически активните групи в обществото към останалите. А от друга, най-голямото парче от „пицата” на летните пенсионни добавки отива в групите, които  в миналото са били най-слабо икономически активни. Т.е. хем искаме работещите да се осигуряват на реалната си заплата, хем насърчаваме тези с ниски или никакви осигуровки в миналото посредством по-щедри пенсионни надбавки за тях.

Министър Младенов иска да каже на обществото, че няма кой знае какво значение колко работиш и как се осигуряваш за това какъв доход ще получаваш като пенсионер. На практика пенсиите са се превърнали в поредната програма за социални помощи.