Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Пенсионната реформа влошава баланса на НОИ

Автор: Десислава Николова / 03.07.2015
Оцени тази статия:

Т.нар. „пенсионна реформа” или пакет от промени в Кодекса за социално осигуряване бяха гласувани на първо четене от парламента на 2-ри юли. За съжаление, обаче, пакетът представлява амалгама от мерки за снижаване на дефицита на държавното обществено осигуряване (ДОО) и други, които целят точно обратното – увеличаване на разходите и съответно на дефицита. В крайна сметка, дори и официалните актюерски сметки (които придружават проекта), показват, че макар и в средносрочен план да се постига известно подобрение на баланса на ДОО, в дългосрочен план промените не само не подобряват дефицита в ДОО, но и го влошават. През 2037 г. - последната година, в която се простират промените, дефицитът в ДОО ще достигне 1,2% от БВП, при положение, че по сега действащия кодекс той би бил около 1,1%.

Т.е. в дългосрочен план новият пакет от мерки не постига основната си цел да снижи дефицита в разходопокривната система. И това, въпреки че осигуровките за фонд „Пенсии” на ДОО ще нараснат с 2 процентни пункта (с по 1 пр.п. съответно от началото на 2017 и 2018 г.), а възрастта за двата пола и за 3-те категории труд ще расте плавно до 2037 година. Излиза, че работещите не само ще плащат по-големи осигуровки и ще работят по-дълго, но и ще трябва да финансират (с другите си данъци) и по-голям дефицит в ДОО.

Причината за това е, че паралелно с мерките за увеличаване на приходите (най-вече по-високите осигуровки и нарастващата възраст за пенсиониране), се прокарват и мерки в посока увеличаване на разходите на държавната пенсионна система. Основната такава мярка е постепенното повишение (от 2017 г. нататък) на тежестта на един година осигурителен стаж при изчислението на бъдещата пенсия до 1,5%. Друга мярка, която ще увеличи разходите, е отпадането на тавана на пенсиите за новоотпуснати пенсии от 2019 година. И двете мерки товарят сериозно разходната част  на ДОО, като по официални сметки първата мярка ще доведе до по-големи разходи в размер на 1,5% от БВП в края на периода[1].

Освен че не подобряват по никакъв начин баланса на ДОО в дългосрочен план, което беше първоначалната и логична цел на цялото упражнение, мерките подкопават и действащия тристълбов модел на пенсионно осигуряване. Предвиденото увеличаване на вноската към универсалните пенсионни фондове с 2 процентни пункта от 2017 г. се отменя, което е в явно противоречие със замисъла на пенсионната реформа от 1999-2000 г. Този замисъл предвиждаше постепенно да се намалява  ролята на 1-вия, разходопокривен, стълб (както в осигуряването, така и последващото изплащане на пенсии) за сметка на засилване на ролята на 2-рия, капиталов, стълб предвид финансовата неустойчивост на първия стълб в лицето на демографските тенденции в България.

С последните промени в КСО, обаче, се прави точно обратното – засилва се ролята на разходопокривната система за сметка на личните пенсионни сметки във втория стълб. В тази посока беше и т.нар. „избор” за преместване на партиди от 1-вия във втория стълб, влязъл в сила от началото на 2015 г., който се детайлизира като замисъл с настоящите промени в КСО. Във финансово измерение това означава, че натрупаните средства по лични партиди в частните пенсионни фондове дългосрочно ще останат ниски. Това пък ще продължи да дава нужните аргументи за незначителността на втория стълб на тези (политици), които много биха се радвали да го закрият и да заграбят средствата в него.

Предвид всичко казано дотук, така необходимата реформа, която да осигури дългосрочна устойчивост на пенсионната система, може и да случи, но това няма да е този път.

 

 


[1] За отпадането на тавана не е публикуван дългосрочен разчет на финансовия ефект.

 

 

Проектът „Активно гражданство и добро управление в борба с бедността” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Страница на проекта: www.bednostbg.info  

 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

http://www.ngogrants.bg/