Пенсионната реформа в България и в Европа

Дебатът за пенсионната реформа започва да се води с всичка сила и в Европа. Европейската комисия даде началото като публикува т. нар. Зелена книга (достъпна тук, включително на български). В този документ ясно се вижда, че преходът в Европа е от „намаляване на дела на държавните разходопокривни пенсионни схеми” към „засилване ролята на допълнителните, частни предварително финансирани схеми”, тоест от държавни трансфери към лични пенсионни сметки. На последната страница на документа е публикувана графика, която е едно от най-ясните доказателства за това накъде се върви в Европа и колко назад е България.

На графиката се вижда каква част от пенсията идва от спестявания в подобни пенсионни сметки, а не като трансфер от държавата в различни европейски страни. Графиката показва както ситуацията през 2006 г., така и прогнозите за 2046 г., когато реформите ще бъдат в сила. Разликата се получава от това, че ако един осигурен започне сега да внася в лична пенсионна сметка, то това не променя начина на изплащане на пенсии моментално, а ще повлияе чак за неговата пенсия, тоест след 30-40 години. Данните за 2046 г. са прогнозни, но те се базират на вече направени реформи, а не на предполагаеми такива. Публикуваме графиката точно както е в оригиналния документ.

От нея се вижда, че всички страни са предприели реформи за увеличаване на спестовния елемент в пенсионните си системи, за сметка на трансферите от държавата. Много от реформите са се случили през последното десетилетие и именно затова разликите между 2006 и 2046 г. са много големи. Сега пенсиите наистина се изплащат предимно от държавата, но това ще се промени, тъй като работещите вече се осигуряват и в лични сметки.

Измежду 16 европейски страни, България се нарежда на една от последните позиции, както сега, така и през 2046 г. Ниската частна вноска в България дава своето отражение и през 2046 г. се очаква едва около 20% от пенсиите да идват от тези спестявания. Това е много малко спрямо другите страни. В Холандия и сега пенсиите идват предимно от спестявания, а не от държавни трансфери. След 40 години пенсиите в Дания също ще идват предимно от спестявания. Страни като Словакия и Полша тръгват от нулата като нас, но след 40 г. ще бъдат много по-напред – почти половината пенсия ще идва от лични спестявания.

България изостава от другите европейски страни по отношение на пенсионната реформа, въпреки че пътят е ясен и се следва от всички. Реформи сега могат да променят това и картината след 30-40 години да изглежда по съвсем друг начин. За целта трябва да се направят по-решителни стъпки в посока лични спестявания за сметка на държавни трансфери.