Пенсионната реформа и партийните програми*

За пенсионната реформа вече доста се говори, но на практика нищо не се случва. Същото е положението и при партийните програми – говори се за някаква реформа, но всъщност не се предлага нищо значимо. Истината е, че пенсионната система не е сбъркана в детайлите, а е грешно замислена и приложена сама по себе си. При нея на практика имаме две различни групи, между които нямаме никаква директна връзка.

Едната група е тази на работещите в момента, които правят всичко възможно да внасят по-малко в системата, а другата е тази на пенсионерите, които правят всичко възможно да вземат повече от системата. И ще се стигне до момент, когато това, което се внася на входа, е по-малко от това, което се очаква на изхода и съответно системата ще е пред провал.

Алтернативата може да бъде само една. Това е система, при която хората отново отделят част от своя доход, но не за пенсиите на другите, а за своята собствена такава. Всеки спестява в своя лична сметка, с която може да разполага по много различни начини. Именно това е ключовият момент – тази сметка е лична, тя не е безименна Ако някой почине преди пенсионна възраст примерно, неговите вноски не се губят в общия фонд, а биват наследявани, тъй като това не са пари на пенсионната система, а лични пари на осигурения.

Това е система, която не може да бъде оспорена, тъй като е логична, справедлива и в същото време дава повече свобода на хората. Единственият спорен момент е как да се премине към нея. Очевидно трябва да има преходен период, през който да се изпълнят обещанията към настоящите пенсионери, т.е. данъкоплатците ще заплащат по един или друг начин пенсиите на по-възрастните хора, без да искат нищо в замяна. Този преходен период крие някои трудности, но те отново са породени от старата система (на измисления „договор“ между поколенията), а не от новата такава (на личните сметки). Въпреки това промяната е възможна и е наложително да се случи колкото се може по-скоро, защото колкото повече се чака, толкова по-труден и скъп ще бъде преходът заради трупащия се скрит пенсионен дълг.

* Статията е публикувана за първи път във в-к „Монитор“ на 22 юни 2009 година.