Пенсионна реформа? Може…ама друг път

В-к 24 часа, 18 февруари 2010 г.

Една от култовите фрази на българското кино е „Татко ще ми купи колело..ама друг път”. И като че ли въпреки гръмките предизборни обещания на ГЕРБ, реформата в пенсионната система може и да се случи, ама в някой друг мандат. На 25 януари Министерството на труда и социалната политика представи пред медиите пакет от мерки, които да залегнат в предстоящата пенсионна реформа. Част от въпросните мерки бяха толкова далеч от модерните пенсионни модели, които се надяваме да бъдат скоро наложени в България, че с нетърпение очаквахме старта на широко обществено обсъждане на пенсионната реформа, което министърът обеща. Е, явно за Тотю Младенов широкото обществено обсъждане се изразява в няколко срещи с бившия си шеф от Подкрепа, колегите си от КНСБ и анкетата направена от вестник 24 часа. Защото само за 15 дни обсъждането свърши и Министърът обяви отлагането на реформата. И за повече авторитет подчерта, че това решение било обсъдено с премиера Борисов. 

Очевидно е че никакво обсъждане не е имало. А така ни се искаше например министър Младенов и членовете на Националния Консултативен Съвет по пенсиите (който включва и бившите социални министри Иван Нейков и Лидия Шулева) да помислят дали няма рационалност в предложението на читателката на 24 часа Павлина, която в отговор на анкетата на вестника пише: „Трябва да има само изискване за минимум стаж, например 30 години, и всеки сам да решава кога ще се пенсионира. Съответно да бъдат определени прагове. Например, ако се пенсионираш 5 години по-рано, ще вземаш 80% от полагащата се пенсия, и т.н. Всеки човек има различна физиология. Имам колежки по на 60 г., едната едва вече работи, а другата е като 20-годишно момиче. Така че трябва всеки сам да решава за себе си кога ще се пенсионира”.

Всеки който познава в детайли държавната пенсионна система в България и демографските тенденции е наясно, че сегашната система обрича не само сегашните пенсионери, но и сегашните студенти на ниски пенсии. И че без сериозна реформа втората пенсия (която ще получават само тези родени след 1960 г) е „далечна и малка” както казва  Никола Абаджиев, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. И въпреки това политическото късогледство, популизма и желанието за няколко поредни управленски мандата от управляващите досега винаги са били спирачка пред стартирането на дълбока пенсионна реформа. И не се е намерил досега Премиер, който ясно да каже, че за да имат поне сегашните студенти пенсии, които да им осигурят достойни старини трябва да се промени коренно досегашната система. Премиерът Борисов има висок рейтинг, каза, че ще управлява минимум два мандата – е в третия ли възнамерява да прави пенсионна реформа?

Напоследък съседна Гърция ни дава доста поводи за размисъл. В Гърция заплатите в държавния сектор са над средните в ЕС. А пенсиите, с изключение на тези на някои групи държавни служители – видимо под средните в ЕС. Защо ли?  Гърция е страната с най-ниска възраст за пенсиониране в ЕС. И с една от най-ниските изисквания за минимален осигурителен стаж даващ право на пенсия. И със слабо развито частно пенсионно застраховане. Накратко – позната Балканска картинка   От много години няколко гръцки правителства се опитват да направят пенсионна реформа, но заради липса на достатъчно политическа воля и  съпротива от синдикатите такава реформа така и никога не беше направена – нито в пенсионната система, нито в други публични сектори. И днес Гърция е практически фалирала и макар че е твърде вероятно да избегне фалита с помощта на ЕС и/или МВФ, това ще е на цената на още кредити, който ще изплащат и внуците на сегашните гръцки пенсионери.

Когато реформите не се правят навреме, цената е изключително тежка. Това гърците го научават днес по най-трудния начин. Ние също го знаем, тъй като липсата на реформи до средата на 90-те години доведе до тотален колапс в икономиката и хиперинфлация през 1996-1997 година. А т.н. социализъм и наложения непазарен команден модел на управление на икономика в периода 1944-1989 г не само изяде натрупаните пенсионни резерви (които са растели даже и по време на втората световна война) и остави пенсионната система без нито един лев спестявания, но и ни остави в наследство многомилиардни задължения, които доведоха до фалит на България в началото на 1990те години – и макар и частично опростени от кредиторите, многомилиарден дълг, който още изплащаме.

За съжаление Министър Тотю Младенов май е тръгнал по пътя на Гърция. Той отложи за неопределено време пенсионната реформа, макар, че доскоро твърдеше, че реформата ще стартира 2012 година (макар, че според нас нищо не пречи тя да стартира и тази година). Сега твърди, че поради нарасналата безработица, ситуацията на трудовия пазар (която министърът не си прави труда да обясни каква е), започналата здравна реформа и затрудненията на бизнеса от кризата, пенсионната реформа трябва да се отложи.. Оправдава се, че в криза трудно се правели реформи. Преди седмица, обаче, не мислеше така – което показва, че не това е обяснението. Явно се е уплашил от синдикатите, които са против. Точно това правят и гръцките министри, заради страх от синдикатите никога не могат да направят никаква реформа, което сега довежда до фалит на страната.

Това би било най-лошото за България. Ние не трябва да следваме самоубийствения подход на Гърция. В управлението на публичните финанси и пенсионната система ние трябва да правим обратното на това, което прави Гърция. Заради страх от реформи, Гърция винаги е била сред най-бедните страни в Западна Европа. Ако следваме техния пример, ще си останем най-бедни в Източна Европа завинаги.

Министър Тотю Младенов е предложил още нещо, минималната пенсия да стане равна на минималната заплата. Пълен популизъм. Ако това стане, не само ще разори държавния бюджет (цената на подобно предложение е над милиард лева годишно). Това също така би разбило всякакъв стимул хората да се осигуряват върху реалните си заплати. Защото всички ще получават почти еднакви пенсии, независимо дали укриват доходи или се осигуряват върху реалните си доходи.

България не трябва да отлага и замразява реформите, нито трябва да завива към популизъм. България трябва да ускори реформите, за да стане богата и модерна европейска страна. Пенсионната реформа не само не трябва да се отлага, но трябва да се направи истинска и радикална пенсионна реформа. Истинската пенсионна система трябва да отговаря на две условия – стабилност и избор.

Всеки холандец знае, че когато се пенсионира ще получи добра пенсия. Защо? Защото в холандските пенсионни фондове има натрупани над половин трилион евро. И когато човек се пенсионира, от тези средства му се изплаща пенсия. Ето това е стабилна пенсионна система.

А какво означава избор в пенсионната система? Означава човек сам да избере кога да се пенсионира. Ако иска да се пенсионира по-рано, ще внася по-високи пенсионни осигуровки. Или ще получава по-ниска пенсия след пенсионирането си. Ако иска да се пенсионира по-късно, ще плаща по-ниски осигуровки. Или ще получава по-висока пенсия от тези които са се пенсионирали с по-малък трудов стаж. Когато има избор, няма нужда от държавно определяне на пенсионната възраст. Пенсионната възраст може и да се отмени. Звучи ви невъзможно? Преди 6-7 години, когато за първи път беше предложена идеята за нисък плосък данък общ доход, повечето икономисти и политици казаха – невъзможно. Но бе направено. И доведе до ръст на данъчните приходи, изсветляване на икономиката и увеличение на инвестициите и спестяванията. Нашето бъдеще е в нашите ръце!