Пенсионна реформа

През 2010 година фокусът ни отново е върху пенсионната система. Години наред говорим за проблемите в настоящата система и за възможните алтернативи, но реформата продължава да не се случва.

Как е в момента?

Пенсионната система в България не работи. Системата, при която работоспособното население плаща на пенсионерите, а след години се надява на следващото поколение, се доказа като крайно проблемна и в крайна сметка неработеща. Млади и стари нямат избор – едните нямат избор къде и колко да внасят за пенсия, а другите нямат избор кога да се пенсионират и каква пенсия да получават.

В същото време, общественият конфликт е налице – за едните осигурителната тежест е висока, а за другите пенсиите са ниски. Когато няма директна връзка между това, което влиза в системата (осигурителните вноски) и това, което излиза от нея (пенсиите), то конфликтът и последвалото напрежение са неизбежни. Всички тези проблеми са видими в България и по всичко личи, че ще става все по-зле. Пенсионерите ще нарастват като брой и ще искат все по-високи пенсии, а работещите ще намаляват и ще искат по-ниски осигуровки – тази картина не вещае добро бъдеще пред този пенсионен модел.

Всъщност, идеята, която стои зад пенсионния модел в страната ни отдавна се е провалила. Правилото е, че осигуровките, платени от всички работещи трябва да покрият пенсиите и така да се осигури т. нар. „договор между поколенията“. Неговото прилагане обаче се оказва практически невъзможно. Само за 2009 г. ще бъдат изплатени пенсии в размер на 6.3 млрд. лв. (фонд „Пенсии), които пак подчертаваме, би следвало да са финансирани от вноските на работещите. Въпреки това, вноските за пенсии (тоест вноските на работодатели, работници и самонаети лица) за 2009 г. ще се равняват на едва 3.3 млрд. лв. Дупката от 3 млрд. лв. се покрива от бюджета (под формата на 12% вноска на държавата и субсидия), тоест от приходите от други данъци като ДДС и акцизи например. Този пример чудесно илюстрира, че пенсионният модел в България не работи и единствената причина да не е окончателно провален са трансферите от бюджета.

Изводът е, че проблемите пред пенсионната система в страната са структурни, тоест те са вкоренени в самата система. Каквито и да е било промени в детайлите (като пенсионната възраст, например) не могат да решат тези проблеми, а единствено да ги задълбочат и да забавят решаването им. Именно затова ние предлагаме промяна на пенсионния модел.

Какво предлагаме?

Предложението на ИПИ е за промяна на пенсионния модел в страната и преминаване към система на лични пенсионни сметки. Всеки работещ ще внася минимум 10% от заплатата си в избран от него частен пенсионен фонд. Хората сами ще определят къде и как да бъде управлявани средствата по личните им сметка – според риска и очакваната възвръщаемост. При тази система няма строга пенсионна възраст (всеки сам решава кога да се пенсионира), а размерът на пенсията зависи от

а) натрупаните осигурителни вноски,

б) времето, за което са били инвестирани и

в) доходността (в случая се говори за голям период на инвестицията, при който „балоните“ и кризите нямат осезаем ефект).

Средствата, натрупани по личната пенсионна сметка са лични и съответно могат да бъдат наследявани.

В същото време, обещанията към сегашните пенсионери следва да бъдат спазени – техните пенсии ще бъдат изплащани изцяло от държавния бюджет – фискален резерв, сребърен фонд, приходи от приватизация и други данъци. Така на практика реформата не се отнася за сегашните пенсионери – те така или иначе ще получат пенсиите си, а засяга именно трудоспособното население – след години то няма да разчита на следващите поколения, а на себе си.

Именно трудоспособното население ще изнесе тежестта на реформата, като то една страна ще спестява за старините си (вноски в лична пенсионна сметка), а от друга страна ще финансира преходния период (пенсиите на сегашните пенсионери, плащани от бюджета).

Точно затова предлагаме да бъде реформа по избор – който иска ще отделя по 10% от заплатата си в лична пенсионна сметка, като в бъдеще разчита само на себе си и не получава нищо от държавата (нито обещания, нито пък пенсия), а който иска да остане в старата система – ще плаща вноски към държавния фонд срещу обещанието за държавна пенсия в бъдеще. Изборът ще се прави от всеки работещ и за първи път ще даде възможност на хората наистина да поемат отговорността за пенсионирането си.

Ефекти

Системата на лични пенсионни сметки ни дава:

• Избор – къде и колко да внасяме, кога да се пенсионираме, как да получим парите си и дори колко да ни е пенсията (определяйки желаната от нас пенсия, можем да нагодим поведението си спрямо тази желана стойност);
• Независимост и лична отговорност – пенсията ни зависи от собствените ни решения, а не от състоянието на бюджета когато се пенсионираме;
• Достойнство – по-висока пенсия и сигурност.

Разликата между едната и другата система е в това, че в единия случай сами носим отговорност за пенсията си, а в другия чакаме с трепет резултатите от проведените избори, за да разберем какво ще се случва с пенсията ни. Именно възможността за личен избор, независимостта и личната отговорност са в основата на едни по-спокойни и достойни старини.

Ефектите за икономиката от смяната на пенсионния модел също не са за пренебрегване. Личните пенсионни сметки автоматично означават увеличаване на частните спестявания в икономиката и развитие на капиталовия пазар (чрез пенсионните фондове). Ефектите за трудовия пазар са също лесно предвидими – по-гъвкав пазар на труда, увеличаване на заетостта и излизане „на светло“ на работещите (вече няма да имат стимули да укриват доходи). Всичко това, наред с по-високите разполагаеми доходи (поради по-ниската вноска), ще означава и ускорен икономически растеж.