Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Пазарът на труда остава фрагментиран

Автор: Явор Алексиев / 22.05.2015
Оцени тази статия:

Първото тримесечие на 2015 г. донесе безспорно добри новини за пазара на труда у нас. Според данните на НСИ броят на заетите в икономиката се е повишил с 55,7 хил. души спрямо същия период на миналата година. Ръст бележи и коефициентът на заетост на населението. В периода януари-март 2015 г. заети са 47,7% от лицата на 15 и повече години при 46,5% по това време през миналата година.

На пръв поглед възстановяването на пазара на труда изглежда сравнително равномерно на територията на страната. В Северна България заетите са с 26,4 хиляди повече от същия период на миналата година, а в Южна България – с 29,1 хиляди. На годишна база най-висок ръст на броя на заетите се наблюдава във Варна (28,7 хиляди души), а най-сериозен спад – в Кюстендил (-4,4 хиляди души).

По-задълбоченият преглед на данните, обаче, показва че  пазарът на труда в Северна България като цяло разочарова, особено на фона на силния край на миналата година. Ако изключим Варна от сметките, Северна България всъщност губи работни места (Фигура 1).

Фигура 1: Промяна на броя на заетите на годишна база (хил. души)

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Вече не е новина за никого, че положението в Северозападния район на страната продължава да бъде изключително тежко. Единствената област в този район, в която броят на заетите се увеличава през първото тримесечие на 2015 г., е Ловеч. В същото време тя остава една от областите с най-ниска заетост в страната – работят едва 37,7% от жителите на 15 и повече години. Както броят на заетите, така и коефициентът на заетост отбелязват спад във Видин, Враца и Монтана. Загуба на работни места е регистрирана и в Плевен, но изпреварващият спад на населението и съответно работната сила прави така, че заетостта в областта всъщност се увеличава – от 43,2% на 43,4%.

Тенденцията за изпреварващ спад на работната сила е една от причините, поради които е добре анализът на процеса на възстановяване на пазара на труда да включва не само коефициентите на заетост в отделните области, но и номиналния брой на работните места. Именно трайна тенденция на увеличаване на последните (на фона на намаляващо население и работна сила в повечето области) може да се разглежда като ясен знак за подобряването на състоянието на пазара на труда.

На Фигура 2 сме визуализирали всяко второ поредно тримесечие на ръст на броя на работните места в отделните области (на годишна база) в зелено, а всяко второ тримесечие на спад – в червено. Белите полета показват промяна на наложилата се тенденция – т.е. ако предходното тримесечие е отбелязало спад, бялото поле показва ръст и обратно – ако предходното тримесечие е отчело ръст – бялото поле показва спад. Поредица от бели полета означава поредица от повишавания и спадове на броя на заетите на годишна база през последователните тримесечия – т.е. липса на трайна низходяща или възходяща тенденция.

Фигура 2: Поредни тримесечия на увеличение/спад на броя на заетите


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Няколко добри новини

1) Варна се възстановява бързо

По всичко личи, че 2015 г. ще е първата година от 2009 г. насам, в която средногодишният брой на заетите във Варна ще остане над 200 хиляди души. Значението на добрите данни за Варна е голямо поради две причини:

  • Областта се нуждае от висок брой работни места, за да постигне нивата на заетост отпреди кризата. Варна е една от малкото области в страната, чието население остава стабилно и дори нараства през някои от последните години (например 2014 г.). В области, чието население намалява, дори запазването на броя на заетите (или по-бавният им спад в сравнение с населението) води до увеличаване на коефициента на заетост. В области като Варна и София (столица), броят на заетите трябва да бъде по-висок от регистрирания преди кризата, за да може да бъда постигнат тогавашният коефициент на заетост на населението.
  • Област Варна е единствената в Северна България, към която е налице значима по обхват ежедневна трудова миграция. Това означава, че много хора от съседни области всеки ден напускат областта, в която живеят, за да работят на територията на област Варна. Подобряването на ситуацията на пазара на труда в област Варна оказва ефект и върху съседните области, като например област Шумен, където броят на заетите нараства на годишна база за шесто поредно тримесечие.

2) В Северна България има и други области, които се представят добре

Добри са тенденциите и в област Велико Търново, където броят на заетите отбелязва шесто поредно тримесечие на ръст на годишна база, задържайки се трайно над 100 хиляди души. Още през 2011 г. Велико Търново измести Русе като областта с най-голям брой заети в Северния централен район на страната – тенденция, която по всичко личи ще продължи и през следващите години. След дълъг период на спад на броя на работните места, позитивен обрат се вижда още в област Търговище.

3) В южната част на страната най-значимо е подобрението по отношение на заетите в област Стара Загора, където те нарастват с 11,1 хиляди души. Област Бургас също се радва на най-доброто си първо тримесечие от много години насам.

Няколко лоши новини

1) Добрите данни за Югозападна България се дължат само на София

Ако изключим София (столица) от сметките, пазарът на труда в Югозападна България остава в криза. В близките до столицата Софийска област и област Перник има някакво раздвижване, но Кюстендил и Благоевград продължават да регистрират негативни рекорди по отношение на броя на заетите. Възстановяването на пазара на труда в тези области тепърва предстои.

2) Пловдив губи заети за второ поредно тримесечие

След дълъг период на увеличаване на броя на заетите, Пловдив регистрира второ поредно тримесечие на спад. Предвид големият брой работни места в областта (около 280 хил. през последните тримесечия), загубата на няколкостотин заети едва ли ще окаже влияние върху коефициента на заетост за областта средно за годината и най-вероятно този спад ще бъде компенсиран още през второто тримесечие.

 

Въпреки че са безспорно позитивни за икономиката като цяло, данните за пазара на труда на областно ниво показват, че в големи части от страната (най-вече Северозападния и Югозападния район с изключение на столицата), пазарът на труда остава потиснат. Все още има области (като Благоевград и Кюстендил), които регистрират рекордно нисък брой на заетите лица. Забелязва се също така и прекъсването на някои благоприятни тенденции на ръст на броя на заетите (например в Пловдив). Засега, обаче, добрите новини преобладават, а едни силни за икономиката второ и трето тримесечия имат потенциала да „рестартират“ пазара на труда и в някои от по-неубедително представящите се области в страната.

 

Проектът „Активно гражданство и добро управление в борба с бедността” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Страница на проекта: www.bednostbg.info  

 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

http://www.ngogrants.bg/