Пазарът на енергия ще е силно регулиран
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
На страницата на правителството вече е достъпен проект на концепция за енергийна стратегия на Република България. ( повече )
Концепцията е дотолкова противоречива, че не дава възможност за рационални предвиждания.
1/ При определянето на целите и принципите не става ясно дали държавата ще бъде регулатор на пазара, или пряк участник. От една страна се декларира намерение държавната намеса да се ограничи до създаване на прозрачни условия за развитие на енергетиката. Другите цели, свързани с инвестиции, цени, финансова дисциплина, предполагат, че държавата ще продължи да бъде собственик и съответно – играч на пазара.
2/ За разлика от предишната стратегия и действащия закон за енергетиката, в новата концепция се предвижда премахване на модела „единствен купувач“. Това би означавало (ако се случи) възможност за договаряне между производители и потребители на енергия при гарантиран достъп до преносните мрежи според предварително уточнени правила. По този начин правителството се съобразява с препоръките на Световната банка за реформи в енергийното регулиране.
3/ Дори напълно осъществени, намеренията в концепцията ще допуснат само частична свобода на пазара.
А/ Упражняването на частната собственост ще бъде ограничавано чрез контрол върху цените. На практика това ще стане чрез специални условия при приватизацията.
Б/ Вносът на електрическа енергия ще бъде ограничен. Декларираното намерение е да се възпрепятства „ценовия дъмпинг“; стопанският смисъл на това е недопускане на внос на по-евтина енергия от външни производители.
В/ Най-вероятно пазарът на природен газ няма да се либерализира. Виждането в концепцията е Булгаргаз да бъде „единствен купувач“, при достъп само на някои (определени от правителството) компании до свободно договаряне и/или внос.
4/ В предвижданата силно регулирана среда е малко вероятно да се появят частни инвеститори в електропроизводството. Няма как да съществува „полупазар“ – рисковете и разходите да се понасят от частните инвеститори, докато правителството да си запази правото да определя цените и възвращаемостта. Подобна регулация, съчетана с присъщия на страната висок политически риск (независимо от благоприятните донякъде развития през последните 5 години), прави икономически безсмислено да се навлиза на пазара, освен ако не се очакват някакви специални политически привилегии.
