Пазарен подход за развитие на земеделието

Докладът е представен от Георги Ангелов на националния работен семинар“Политики за стимулиране развитието на селското стопанство, хранително-вкусоватапромишленост и селските райони в България”, организиран от Стопанския факултетна Софийския университет на 4 юни 2004 година.

***
Преди 1984 година земеделието в Нова Зеландия е силно субсидирано и се развиваизключително бавно – производителността на труда нараства с 1% годишно.През 1984 година правителството решава да предприеме мерки, с които да променитова положение и извършва важна реформа – премахва субсидиите за земеделието.Резултатът е зашеметяващ – ръстът на производителността на труда в земеделиетонараства 6 пъти и е средно 6% годишно през следващите години. Въпреки очакваниятана някои наблюдатели, по-малко от 1% от земеделските компании фалират, афамилните ферми увеличават дела си. Земеделието увеличава дела си в брутниявътрешен продукт на страната и въпреки липсата на субсидии продукцията наотрасъла е конкурентна на международния пазар. Новозеландските производителиуспешно се конкурират на световните пазари със субсидираната земеделскапродукция от другите страни и Федерацията на фермерите в Нова Зеландия вярва,че опитът на страната „напълно развенчава мита, че земеделието не можеда просперира без правителствени субсидии“. Според Организацията заикономическо сътрудничество и развитие земеделската реформа в Нова Зеландия“има за резултат драматично намаление на пазарните изкривявания”, причиняваниот субсидиите.

***
За да се развива земеделието бързо е необходимо да се извършат определениреформи. Ще представя някои от тях:

1. Премахване на субсидиите
Субсидиите, както знае всеки икономист, изкривяват относителните цени истимулите на хората, задържат ресурси в нископроизводителни или губещи предприятияи от друга страна тежат на данъкоплатците. Затова една от важните реформив земеделието е премахването на субсидиите за земеделие. За да стане товаотносително по-безболезнено, е възможно при премахване на субсидиите дасе отпусне еднократна “приспособителна” помощ на досега субсидираните земеделскистопани с ниски доходи. Тази помощ ще им даде възможност да направят свояземеделски бизнес по-печеливш или да излязат от бизнеса и да се захванатс друга дейност.

2. Премахване на пречките пред международната търговия
В момента съществуват два вида пречки, които българското правителство поставяпрез международната търговия със земеделска продукция. Първата са митата,с които се облагат вносните стоки. Те пречат на развитието, тъй като задържат“в бизнеса” неефективни производства, които би било нормално да фалирати да дадат шанс на по-ефективните (или пък да станат самите те ефективни).Втората пречка пред търговията е пречка пред износа на земеделски продукти– тютюн, дървесина и други. Тези два вида пречки възпрепятстват нормалноторазвитие на отрасъла и интегрирането му в международното разделение на труда.

3. Продажба на земя на чужденци
В момента цената на земята в България е много ниска. Това не позволява насобствениците й да я използват за капитал. Например, те не могат да я заложатпред банка за получаване на кредит, с който да развият бизнеса си. Таказемята се оказва загробен капитал, подобен на описания от известния ХернандоДе Сото. Допускането на продажба на земя на чужденци ще ускори навлизанеточужди капитали в сектора и ще повиши цената на земята, което ще позволитя да се превърне в капитал за собствениците си.

4. Електронен кадастър
Земята в България е силно раздробена и заради това е трудно на човек дазакупи по-големи количества земя, оформящи общ масив. Допълнителен проблеме, че често земята е собственост на множество наследници, живеещи в различнирайони на страната. Наличието на електронен кадастър, достъпен в интернет,би могло да помогне на кандидат-купувачите по-лесно да се свържат със собственицитена земята, която искат да закупят.

5. Ниски данъци и подобряване на бизнес средата
Ниските данъци и добрата бизнес среда за земеделците и всички купувачи натяхната продукция ще гарантират по-бърз растеж на отрасъла и на икономикатакато цяло. Предложението за плоска ставка от 10% за преките данъци ще окажесъщо толкова ползотворно влияние на земеделието, както и на останалите сектори.

6. Фискална децентрализация
За по-бързо развитие на селските региони ще спомогне децентрализиранетона вземането на решения, касаещи местни въпроси. Става въпрос за определянена данъчните ставки по преките данъци – данък върху доходите, местните данъции такси. Разбира се, би могло да се предвиди и горна граница на тези ставки(например 10%), за да не се повишават те прекалено много. От друга страна,с децентрализирането на права за определяне на данъците трябва да се децентрализирати разходните решения на местните власти и те да поемат предоставянето навсички местни услуги. Това ще доведе до процес на експериментиране на различниподходи към управлението на местните финанси, което само ще е от полза заразвитието на регионите – добрите практики ще се разпространяват бързо,а лошите ще се отбягват. От друга страна, ще има възможности местните властида влияят върху бизнес средата в района си и да привличат повече инвестиции.

7. Неучастие в европейските фондове
Фондовете по общата селскостопанска политика на Европейския съюз са субсидиии за тях важат всички проблеми, споменати по-горе за субсидиите, но в ощепо-голяма степен. По тази причина след влизането на България в ЕС тя трябвада декларира, че няма нужда от европейски субсидии за земеделие.

8. Прекратяване на интервенциите на пазара
В момента сме свидетели на ситуация, при която министерството на земеделиетосе намесва на пазара на земеделска продукция винаги когато сметне, че ценатане удовлетворява. Това в отделни периоди или едновременно пречи както наземеделците, така и на отраслите, които ползват земеделска продукция.

9. Намаление на бюрокрацията
Наличието на голяма бюрокрация има тенденцията да резултира в свръхрегулиранена отрасъла и допълнително увеличение на бюрокрацията. Многото чиновници,от които зависят много неща са предпоставка и за значително ниво на корупция.В България в министерството на земеделието работят 20 пъти повече служителиот Нова Зеландия, което очевидно трябва да се промени.

10. Децентрализиране на програмите за развитие
Време е министерството на земеделието да осъзнае, че при пазарна икономикаотделните компании и лица имат планове за своето развитие, а централни плановене са необходими. Те само пречат на постигането на индивидуалните такива.

11. Приватизация на фонд “Земеделие” и фонд “Тютюн”
Прекратяването на субсидиите превръща тези фондове в ненужни в сегашнияим вид. От друга страна, при приватизацията им, те могат да се превърнатв нормални земеделски кредитни институции, от каквито безспорно има нужда.

12. Приватизация на държавните гори и земи
За да се използва ефективно тази собственост, тя трябва да отиде в ръцетена частни лица, които имат стимул да я използват по най-добрия възможенначин.

13. Либерализация на горския сектор
Вместо да се създава централизирана държавна Национална компания “Гора”е по-добре да се либерализира използването на горския сектор. Сегашнатаусложнена процедура, по която се разрешава отсичането на дървета, трябвада се премахне и да се замени с едно много просто и ясно правило – всекисобственик на гора е длъжен за всяко отсечено дърво да посади едно ново.Това заедно с приватизацията на горите ще премахне всички проблеми, свързанис кражби от държавните гори чрез създаването на стимули за опазването иму частните собственици. При това ще е възможно значително увеличение надобивания дървен материал и на заетостта в сектора.

Като заключение би могло да се посочи това, че извършването на реформине е самоцелно. То е необходимо условие за постигане на бързо икономическоразвитие и повишаване на благосъстоянието на българските граждани.

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).