Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Пазар на труда

Автор: ИПИ / 09.01.2007
Оцени тази статия:

1) Минималната работна заплата беше повишена през 2006 година на 160 лв. Нарастването е с приблизително 6.7% и на пръв поглед изглежда нещо положително за хората с ниски доходи, но на практика има множество неблагоприятни ефекти. Плановете са минималната месечна работна заплата да бъде повишена до 200 или дори 220 лв. Сред отрицателните последствия можем да посочим:

  • Наличието на такъв минимум представлява пречка пред свободното договаряне на трудовите отношения между работодател и работник;

  • МРЗ и нейният растеж създават риск от по-голяма безработица, защото когато нараства пределният разход за един работник, а пределните приходи от него остават постоянни или спадат, тогава работодателят просто ще наеме по-малко на брой работници и така заетостта ще бъде по-малка в сравнение със ситуацията, при която няма такова ограничение пред работната заплата;

  • Когато заплатата расте по-бързо от производителността на труда, конкурентоспособността намалява и това води до по-малко чуждестранни инвестиции, съответно по-малко работни места и по-нисък жизнен стандарт;

  • Повишената МРЗ ще струва на бюджета значителни средства, но разходите за бизнеса ще са много по-големи. При една подобна мярка трябва да се разглежда целият ефект от нея, а не само отражението и върху бюджета;

  • Повишаването на МЗР ще допринесе за увеличаване на сивата икономика, тъй като част от работниците и работодателите ще предпочетат да продължат своите взаимоотношения при заплата по-ниска от минималната.

Казано накратко – министърът на труда трябва да се откаже от бъдещи повишения и да мисли за премахването и. Ако това не стане – единствената ни надежда е финансовият министър, който да спира категорично всякакви искания за повишение, а защо не и да настоява за намаляване.

2) Увеличиха се заплатите в бюджетния сектор с 6% от 1 юли. Доколкото увеличението не е в резултат на нарастване на производителността на бюджетния сектор, то считаме, че това накърнява правата на всички останали граждани в страната, които финансират това нарастване. Повишението на заплатите, комбинирано с постоянното нарастване на броя на администрацията и допълнителните привилегии на “държавната служба” са една от причините да не могат да се намалят данъците, а това спира растежа и повишаването на доходите в частния сектор в страната.

3) От февруари 2006 година се въведе задължителна застраховка „трудова злополука” за работниците, заети в рискови производства за сметка на работодателя.

Безопасността на труда е сложно понятие – винаги една работа може да бъде извършена по по-безопасен начин. Затова не може да бъде написан закон или регулация, която да изчерпва всички възможности и е необходимо много внимателно да се подхожда към норми, които могат да ограничат бизнеса прекомерно и разходите многократно да надхвърлят ползите. Е фектите от проекто-регулацията се очаква да бъдат: (1) Няма да се докладват инциденти, което ще бъде компенсирано от работодателя под формата на бонус за работниците; (2) Прилагащите и проверяващи органи получават допълнително влияние, което може да се прояви под формата на корупционни практики; (3) По-големите разходи на компаниите могат да имат обратния ефект – понижаване на безопасността на труда; (4) В по-дългосрочен план компаниите ще прехвърлят тези разходи върху потребителите чрез по-висока цена на продукция или върху работниците под формата на по-ниско заплащане; (5) Трябва да се има предвид структурата на българската икономика – около 90% от предприятията са малки (до 10 души). Инцидентите при тях не са толкова често явление и затова точно те ще понесат най-голямата тежест от тази регулация без да имат ресурса за това.

Доколкото не бяха представени сметки за очакванията на правителството за подобряване на условията на труд – тоест за наличието на връзка между застраховката и примерно инвестиции в работната среда, то никой не знае с колко се очаква да се намалят инцидентите по време на работа или заболеваемостта например. Също така, няма изчисления за наложените разходи на работодателите.

4) Социалният министър предложи републиканският бюджет да поеме част от осигурителната вноска за пенсия, която в момента се плаща от работодателите. Това означава, че на практика ще се понижи данъчното облагане върху труда. Така използването на средствата от излишъка на бюджета за подобно ефективно намаление на данъците е най-добрия вариант от гледна точка стимулиране развитието на икономиката.

5) Министерството на труда настоява за приемане на формула за регламентирано повишаване на заплатите в цялата икономика. Тази формула е замислена като компромисно решение след премахването на минималните класове за прослужени години и е залегнала в проект за наредба за формиране на работната заплата, която предстои да се разглежда в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Отрицателните ефекти от формализирането на заплатите имат двоен характер - от една страна остават недоволни голяма част от избирателите, защото процентите не им се струват разумни, справедливи и не отговарят на субективните им представи за цената на труда им. От друга страна подобна реформа ще има негативен ефект върху бизнес средата, макар че ще бъде само препоръчителна за частния сектор.

Като обобщение за водената политика на пазара на труда можем да кажем, че правителството въобще няма намерение да се оттегля от него, няма вяра в пазарните стимули и едва ли ще сме свидетели на положителни развития, от които така силно се нуждаем.