Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Партийната система след изборите – към консолидация и маргинализиране на малките партии

Автор: Адриан Николов / 31.03.2017
Оцени тази статия:

Парламентарните избори, провели се в края на миналата седмица, неизбежно внесоха значителни изменения в партийната система. Въпреки че в хода на кампанията част от публичния дискурс станаха няколко нови и като цяло нетипични като профил за страната партии, само една от тях успя да стане част от новия парламент. За сметка на това, партийната система в близко бъдеще ще бъде доминирана все повече от двете основни партии в ляво и дясно.

Малко история

Развитието на българската партийна система[1] започва подобно на повечето постсоциалистически държави – основната разделителна линия е между новосъздадените демократични сили и реформираната комунистическа/социалистическа партия. Провалът при ясното дефиниране на идеологическите граници и консолидиране на дясното обаче неизбежно доведе до неговата фрагментация в началото на новото хилядолетие с идването на власт на поредица от центристки партии и появата на няколко алтернативни десни обединения. Като цяло обаче повечето новопоявили се партии се оказаха с относително ниска трайност. Изключение от това правило е единствено етническата ДПС, която се радва на стабилна подкрепа през целия период от създаването си до днес. През последните години номинално дясноцентиската (но на практика до голяма степен идеологически неутралната) ГЕРБ доказа способността си да се класира високо в изборните състезания и се превърна в системно-определящ играч.

Докато през първия период основната разделителна линия в партийната система беше конфликтът между поддръжниците на стария режим и демократите, както и отчасти - разделението на етнически принцип, то от началото на хилядолетието насам все по-голяма важност придобиват социалното и икономическото (а и отчасти регионалното) разслоение, сблъсъкът между поколенията и напрежението между националистически и евроатлантически настроения. Съчетани с отношението към борбата с корупцията и превземането на държавата, тези сблъсъци до голяма степен предопределиха вида на партийната система, каквато я виждаме днес.

Консолидация и центробежни сили

До изборите през 2014 г. нямаше особено съмнение, че партийната система е в период на фрагментация. Това беше особено ясно видимо от формирания след тях парламент, в който присъстваха седем отделни партии, няколко от които обединения на по-малки политически субекти. Към 2017 г. обаче не може да се каже, че има единна тенденция за цялата партийна система. От една страна, различните националистически формации успяха да намерят общ език и да започнат да действат заедно. От друга, ГЕРБ и БСП успяха значително да увеличат подкрепата си спрямо предишните избори, което им позволява да продължават да действат като самостоятелни играчи без особена външна подкрепа. В същото време изборният провал на десните формации е много вероятно да бъде последван или от опит за обединение или от следващо разделение в това пространство вследствие от създаването на нови проекти на многобройните лидери, доказали в близкото минало че трудно успяват да работят заедно, особено дълготрайно. Станахме и свидетели на поредното разделение на традиционната подкрепа за ДПС, въпреки че конкурентът на движението не успя да откъсне достатъчен брой симпатизанти, за да изпрати депутати в народното събрание.

Българският Орбан?

Разпределението на парламентарните сили след последните избори извиква паралела с развитието на политическата сцена в Унгария през последните години. Подобно на близките отношения между дясноцентристката Фидес и националистите от Йобик в периода 2010 – 2014 г., много вероятно е България да бъде управлявана до следващите избори от ГЕРБ, подкрепяна от Патриотичния фронт. Сходствата между лидерите на двете партии също са много – и Борисов, и Орбан си служат широко с популистка реторика, фаворизират близки бизнеси и раздават щедри обществени поръчки, докато практически олицетворяват своите партии. И двамата се ползват с много по-голяма популярност от който и да било представител на партиите си, а останалите ключови фигури често се оказват заменяеми и не особено трайни; обратно, малко хора биха си представили ГЕРБ или Фидес без емблематичните си лидери.

Историята на двете партии също е доста сходна – те се оказаха победители от сблъсъците между новите демократични сили и постсоциалистическите партии, и се възползваха от подкрепата на уморените от безплодните конфликти избиратели с помощта на послания за стабилност и икономически растеж. Също подобно на Орбан, Борисов в близко бъдеще вероятно ще е в позиция да измени коренно избирателната система в страната, което от своя страна ще му позволи да аранжира по свой вкус бъдещия ѝ облик. Ключовата разлика между положението, в което се намират Фидес и ГЕРБ, обаче е във възможностите на основната опозиция – докато унгарските социалисти никога не успяха да се възстановят от срива в популярността си в средата на миналото десетилетие, то българските през последните години демонстрират нов, траен ръст на популярността си, което ги превръща в жизнеспособна опозиция. По тази причина БСП е в състояние да играе ролята на пречка пред монополизирането на политическата система от Борисов и да предотврати концентрацията на власт в него и в партията му ала Орбан.

2+2 и поглед в бъдещето

В крайна сметка, парламентарните избори очертаха четири партии, които видимо ще се задържат в политическата система и ще разполагат със значително влияние в близко бъдеще. На предни позиции застават ГЕРБ и БСП, а основните сблъсъци между тях се очертават по линията на външнополитическата ориентация на страната и социалните политики. От гледна точка на избирателите, ГЕРБ се възприема от по-дясно настроените избиратели като последната крепост срещу бившите комунисти, т.е. вотът за ГЕРБ е до голяма степен антикомунистически.

Промени се обаче ролята на балансьора, традиционно заемана от ДПС. Тя неведнъж е било в позиция да разрешава и разтурва парламентарни мнозинства, но в последните два парламента на сходна позиция се радва и националистическото обединение. Докато продължава вълната от национализъм и популизъм в Европа, част от която беше и възходът на патриотичните формации, най-вероятно националистите в България ще затвърждават това си положение. Този процес ще бъде подпомогнат от роенето в ДПС и много вероятното ѝ неучастие в следващото правителство, което ще я запрати още по-далеч от прожекторите.

Далеч по-несигурно е бъдещето на по-малките партии – ВОЛЯ е заплашена от съдбата на политическия проект ББЦ; и двете партии са в чист вид популистки и подкрепени от определени бизнес интереси, като почиват единствено на популярността на лидера си, но не разполагат със значителен управленски ресурс. Вдясно, завръщането на политическата сцена зависи най-вече от способността на партиите да преодолеят различията си.

Ключов фактор за бъдещето на партийната система ще бъдат потенциалните изменения в избирателната система. Ако се приеме обсъжданият мажоритарен принцип, то управляващите ще са в състояние да извършат районирането така, че да си осигурят лесни бъдещи мнозинства. По този начин процесът на консолидация на партийната система ще се ускори до пълното маргинализиране на малките партии.

 


[1] Описанo в подробности от Георги Карасимеонов (2010), Партийната Система в България, РК Ник