Паричната свобода и нейната противоположност

Днес се намираме в повратен момент, отбелязващ началото на края на една икономическа ера през която щатският долар доминираше световната икономика. Доларът все още доминира световните финансови пазари и много световни валути, включително и китайската, са свързани с него. Все пак, доларът вече спря да увеличава влиянието си в световната икономика и има два нови конкурента, еврото и китайския юан. 

Златото вече надвиши 1000 долара за трой унция и търговските ни партньори са все по-разтревожени от инфлацията, която изнасяме към тях и от намаляващата стойност на щатските държавни ценни книжа, държани от централните им банки. 

Докато навлизаме в ера на упадък на долара, можем да очакваме, че ще се предприемат различни реформи, за да предотвратят този упадък и икономическата нестабилност, която той причинява. При все това, реформи, родени на Уол Стрийт или във Вашингтон, няма да работят и няма да са нищо повече от подкрепа за паричните интереси, контролиращи правителството. 

Единственият истински път към същинска реформа е паричната свобода. Преминахме от ситуация, при която парите бяха напълно независими от правителството към такава, при която правителството ги доминира напълно. В момента, вместо частно сечени от благородни метали монети имаме система от печатани от държавата хартиени пари. Вместо система на частно банкиране, която осигурява банкноти и чекове на базата на депозити имаме система от банки, напълно регулирани от централната банка и група други регулативни органи. Идеята, че сегашната финансова бъркотия е резултат от липса на регулации е направо смешна. Разбира се, процесът, който описах, се е развивал в продължение на векове. Отказвайки се от паричната си свобода – особено през последните сто години – позволихме на правителството да нарасне като размери и обхват и да постигне немислима преди власт. Всяка стъпка към правителствен контрол върху парите резултира в социален хаос и икономическа разруха. Реалната икономика нараства само в паузите, когато паричните вреди са свеждани до минимум. 

В момента щатското правителство е в неплатежоспособност –  не може да си плати сметките, не може да си плати дълговете и има бъдещи непокрити задължения със сегашна стойност от повече от 60 трилиона долара, и това беше преди въвежданите в момента пакети от мерки за спасяване на финансовата система!

При положение, че досега политическите партии не са направили нищо, за да оправят държавната финансова бъркотия или поне да намалят размерите й и при положение, че всичко, което са направили досега, включително държавните помощи за закупуване на лекарства по рецепта, войната в Ирак и спасяването на Уол Стрийт само влошават проблема, мога да си извадя едно от двете възможни заключения. Или "планират" да прибягнат към хиперинфлация,  за да платят за сегашната бъркотия, или колективно имат точно толкова мозък колкото торба конски екскременти. Да си спомним, че хиперинфлацията не  е просто неконтролируемо нарастване на цените –  тя е социален хаос и разпадане на обществения ред. На базово ниво животът ни е изграден върху ценова структура, която всички заедно определяме, но в условия на хиперинфлация няма солидна основа на цените и животът на всички нас потъва в хаос. Обществото става по-податливо на насилие и престъпност.Държавата също е по-склонна към насилие и извършване на престъпление спрямо собствените си граждани. 

При това положение, извършването на парична реформа е от първостепенна важност и познанията за правилния начин на извършване на реформата са по-важни от всякога. Ще започна като отбележа, че:

• трябва да се движим в посока парична свобода и по-малко правителствен контрол и намеса
• трябва да се върнем възможно най-бързо до ситуация, при която правителството няма контрол върху парите и банките; и 
• искаме частно сечени монети от скъпоценни метали като база на парите и банкирането, като след това оставим конкуренцията на свободния пазар да регулира и иновира паричните отношения.

Има някои реформи, които очевидно не искаме, и които няма да работят. Например, не искаме решение от страна на предлагането като Федералният резерв таргетира цената на златото – това би било много опасно. Определено не искаме "нова система Бретън Уудс", независимо как точно ще се изгради; такава система несъмнено ще остави твърде много власт в ръцете на правителството. Старата система Бретън Уудс не проработи и беше обречена на неуспех както предсказаха Мизес, Хазлит и Ротбард. 

Също така не искаме и връщане към стандарт, базиран на обмяна на злато, при който правителствата управляват повечето злато и издават хартиени пари за използване от обществото. Този подход е ненужен и неизбежно води до вредни последици, когато са издадени твърде много банкноти и не отговарят на съответното количество злато. 

Всъщност, дори не искаме да се върнем към системата на златния стандарт, която все пак остава твърде много възможности за манипулации на правителството. Всъщност, не искаме никакъв стандарт. "Стандарти" при парите означават държавна регулация. Подобен регулаторен подход доведе до проблемите на биметализма, където правителството определя фиксирано отношение между златото и среброто. Веднага щом реалността се отклони от плановете на държавните бюрократи или златните или сребърните пари практически излизат от обръщение. 

Когато Великобритания надценила среброто спрямо златото, всички сребърни моменти освен най-износените напуснали пазара и хората останали без пари за извършването на ежедневни разплащания и размени. Това било началото на златния стандарт, доста добър в сравнение с днешния "стандарт", но все пак неестествен резултат от държавен контрол. Горещо препоръчвам на читателя да прочете току що излязлата книга на Джордж Селгин "Добри пари", която разказва как пазарът е спасил индустриалната революция в Англия, като е произвел нужните тогава монети по частен път. 

Списъкът на неща, които не искаме в паричната си система е кратък. На първо място, не искаме Федералния резерв – централната банка – под каквато и да е форма, включително и като издател на банкноти. Всички законови задължения, които има в момента, като например център за изчистване на сметки и уреждане на чекови плащания, може да бъде поета (и в много случай е поета) от частния сектор. Не искаме правителствен контрол – под каквато и да е форма – върху парите, банкирането, лихвените проценти и паричното предлагане.  

Второ, не искаме федерално застраховане на депозитите. Това създава морален риск, при който данъкоплатците плащат за лошите решения на банкерите. Застраховката на депозитите е естествен морален риск и следователно банковите депозити са незастраховаем риск. Банки и вложители могат да преодолеят проблема, като просто банките биват лицензирани, ако държат 100% резерви срещу всички свои свободно изискуеми депозити. В пазарна икономика, вложителите ще плащат такса, за да съхраняват парите си в банки и да пишат чекове на базата на депозитите си. 

Списъкът с нещата, които искаме в паричната си система, също е кратък. Първо, знаем, че парите са възникнали на пазара и са били произвеждани от пазара. След като светът е достигнал достатъчно ниво на взаимообвързаност златото, среброто и медта са започнали да се използват като пари. Тяхната най-полезна форма е била монетите и доминиращия вид са били сребърните монети. Най-очевидното нещо, което искаме, е завръщане към сребърните монети, деноминирани според теглото им. Това са парите, които светът е използвал като база за икономически просперитет и повишаващи се жизнени стандарти, тъй като те са стимулирали търговията и са били лесни за пресмятане. Чековете, дебитни и кредитни карти и всичко останало може да се адаптира към злато и сребро. Нуждаем се от свободата да държим парите си едновременно в златна и сребърна форма без между тях да има фиксирано от правителството съотношение. 

От какво се нуждаем сега?

Първата стъпка е да премахнем законите, определящи легалните платежни средства, за да елиминираме монопола на правителството и Федералния резерв върху парите, които използваме. Така ще си възвърнем правото да определяме кои пари да предлагаме и приемаме при транзакциите. 

Второ, трябва да започнем да позволяваме и други пари да се конкурират с банкнотите на Федералния резерв, като например частно сечени златни и сребърни монети, като премахнем всички пречки пред използването на златото и среброто като пари, като например данъчното облагане на капиталовата печалба при повишението на цената на златото. 

Тези два хода ще направят много за ограничаването на възможностите на Федералния резерв да увеличава паричното предлагане  и да манипулира икономиката. Всяка инфлация, произтичаща от Федералния резерв, ще довежда в крайна сметка до по-високи цени на благата, изразени в долари, по-ниски цени на благата, изразени в злато и до повече хора, пренасочващи спестяванията си от хартия към злато. 

Крайната цел е да започнем процес на ликвидация на Федералния резерв, при който всички активи на резерва, включително златния резерв във Форт Нокс и останалите места за съхранение на златните резерви и цялата недвижима собственост ще се използват, за да задоволят претенциите на държателите на банкноти, издадени от Федералния резерв. Този процес ще се ръководи от адвокати и счетоводители, както всеки процес на ликвидация, а представители на Австрийската икономическа школа могат да служат за консултанти при определянето на това какво точно ще бъде използвано за погасяване на задълженията. Ротбард предлага конкретен план  за това в книгата си "Мистерията на банкирането". Оттам нататък доларът ще бъде просто име на парична единица, която съответства на съвсем малко количество злато.

Възстановяването на паричната свобода ще доведе и до рязко намаляване на големината и силата на правителството. Федералното правителство ще заема пари много по трудно от преди и ще трябва да си намали разходите. Точно както държавния контрол върху парите позволи на правителството да се разрасне, паричната свобода ще го накара да се свие. Нововъзникващи разходи ще трябва да се покриват от нови данъци, тъй като взимането назаем и данъчното облагане чрез инфлация няма да са повече възможни. Балансираният бюджет ще принуди Сената да взима тежки решения. Например, нахлуването в Ирак дори нямаше да се подлага на обсъждане, нито пък държавните помощи за закупуване на лекарства по рецепта и множество други държавни програми. Намаляването на разходите ще добие равноправни позиции с държавните разходи, а може би и привилегировани, и политиците ще са по-склонни да закриват цели държавни програми и да продават държавни активи. 

Мизес писа, че ерата на инфлацията ще приключи чак, когато хората разберат, че инфлацията е непрекъснато протичащ процес без обозрим край. Тогава хората ще спрат да държат долари и активи, деноминирани в долар. Индивидите, които са наясно с механизмите на инфлацията, ще са в процес на прехвърляне на доларите и активите си, деноминирани в долари, в недоларови активи. Например, всеки на практика може да премине към собствен златен стандарт, като държи спестяванията си в злато и сребро, а не в долари.

Като заключение: нуждаем се от парична свобода и трябва да премахнем и разрушим нейната противоположност, Федералния резерв. За да отпразнуваме завръщането на паричната свобода в САЩ, може да запалим гигантски огън от вече станалите излишни банкноти на Федералния резерв.

* Марк Торнтън е старши изследовател в института "Лудвих фон Мизес" и редактор на "Quarterly Journal of Austrian Economics". Преводът е на Любен Иванов, стажант в ИПИ. Оригиналната статия е достъпна тук.