Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Паметна бележка за важността на ССБ по повод последното общо събрание на организацията

Автор: Иван Брегов / 24.09.2021
Оцени тази статия:

Защо е необходимо да се знае за Съюза на съдиите в България?

Съюзът на съдиите в България е най-представителната като брой членуващи съдии организация, която отдавна е доказала значимостта си не само за съдийската общност, а и за обществото ни като цяло. Исторически ССБ е инициатор на множество от идейните решения за преодоляване дефицитите на българските съд и прокуратура. От 90-те години насам ССБ застъпи идеята и положи усилията за изграждането на съдийско училище, прераснало в днешния Национален институт на правосъдието, въвеждане на конкурсното начало за постъпване и повишаване на съдиите и прокурорите, необходимостта от изменения на действащата Конституция с цел постигане на независимост на съдебната власт. Част от тези начинания първо бяха сведени до законови приложими решения, а впоследствие обезсмислени от политическата власт поради видимото си неудобство.

Различни могат да бъдат гледните точки към дейността на ССБ за неговото 24-годишно съществуване, но ефективността на тази организация е безспорна след като през годините се наложи политически фактори да се опитат да създадат неин клонинг, да опитат да я превземат отвътре и да откраднат името ѝ. А през последните пет години с непрестанните изменения на Закона за съдебната власт се стигна и до целенасоченото деклариране на членството на съдиите, за да бъде провокиран отлив на самите съдии от организацията – акт, осъден от Консултативния съвет на европейските съдии на Съвета на Европа. Въпреки това и към момента над 500 съдии са част от ССБ. Принципно решение на Висшия съдебен съвет се превърна членове на съюза да не бъдат избирани за председатели на съдилища и да не бъдат повишавани – двойното отхвърляне на съдия Нели Куцкова за председател на Софийския апелативен съд и след това неизбирането на Йордан Дамаскинов за председател на ОС-Русе без мотиви или само защото е част от ССБ е само потвърждение на гоненията срещу съдийската организация.

Към настоящия момент организацията е без служители, без финансиране, дори сайтът им е неиндексиран в търсачката Гугъл и поради това неоткриваем. И въпреки това организационно отстъпление, постигнато не без съдействието на доминиращите законодателната и изпълнителната власт политически фактори, на последното общо събрание на ССБ, проведено преди седмица, имаше солидно съдийско представителство от всички нива на системата и от цялата страна. Това само потвърждава, че в ССБ е останало най-важното – каузата на легитимна съдийска организация, чиито претенции не се свеждат до това колко нефинансирана е системата. Всъщност малко са професионалните организации у нас, чиято претенция не се свежда до финансова солидарност и искания за повече пари за гилдията, а до желание за реформиране на самата система.

Потвърждение за важността на организацията

Когато международните институции търсят решение за дългогодишните проблеми на българските съд и прокуратура се обръщат към ССБ. Потвърждение за това е например множеството позовавания на становищата на съдийския съюз в станалите банални доклади на Европейската комисия по CVM, становищата на Венецианската комисия и др. Доказаната необходимост за разделяне на ВСС на две професионални колегии - на съдии и на прокурори - застъпена през 2015 г. от Венецианската комисия и основен предмет на последното изменение на Конституцията от 2015 г. има своите основания в становище на ССБ още от 2012 г.

Когато самите съдии имат професионални проблеми и биват обект на неоснователни медийни атаки или неоправдано дисциплинарно посегателство от самия Висш съдебен съвет, отново съдействие се търси от ССБ дори и уязвените съдии да не са членове на организацията.

За държавните институции от законодателната и изпълнителната власт ССБ е нежелан, но неизбежен партньор през последното десетилетие. Едва сега има заявено желание за промяна в отношението. Доказа го подновената традиция министърът на правосъдието да посещава събранията на съдийската организация и там да говори по ключови проблеми на правосъдието, без обилието на празнословния церемониал. Първоизточник на едно такова действие са речите на бележити министри на правосъдието на събранията на предвоенния съдийски съюз, за какъвто правоприемник ССБ е определен от академичните среди, макар и да липсва пряко правоприемство.

Затова и министърът на правосъдието Янаки Стоилов се спря на няколко ключови теми като проблемите с реформирането на териториалното разпределение на българските съдилища, известно като промяна на съдебната карта, неуспешното, скъпо и неефективно налагане на Единната информационна система на съдилищата. Проф. Стоилов напомни за силата на съдебната власт да отменя незаконосъобразните действия на изпълнителната власт и за присъщата необходимост това да се извършва от независими съдии, за да бъде легитимно:   „Правосъдието няма как да бъде осъществявано от хора, които не са независими както в своите индивидуални прояви, така и в отношенията си с останалите институции. Това не изключва взаимодействието между властите.“.

В последната година отново се възроди и друга предвоенна традиция на необходимата взаимопомощ между юридическите съсловия, за да бъде по-добра средата за работа. Така естествен поддръжник на тезите за съдебна реформа на ССБ стана и Висшият адвокатски съвет и редица колегии в страната, изразени чрез представителя на ВАдС на събранието проф. Ангел Калайджиев. Председателят на Софийската адвокатска колегия Стефан Марчев припомни как заради общата и единна работа на съдиите, прокурорите и адвокатите в началото на миналия век България става една от водещите нации в Европа. 

Професионална солидарност изрази и председателят на Асоциацията на прокурорите в България Владимир Николов. 

Задочно поздрави към събранието отправиха председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков, също и проф. Екатерина Михайлова и проф. Даниел Вълчев - декани на юридическите факултети на НБУ и СУ „Св. Климент Охридски“. Олег Темников поднесе приветствие от името на съдията в Съда на ЕС  Александър Арабаджиев – председател на Българската асоциация по европейско право. Някои от важните акценти от обръщението са пряко признание за ролята и значението на ССБ: „В момента, може би повече от всякога, България е изправена пред наложителността за отстояване и възраждане на независимата съдебна система. Съществена роля в този процес трябва да играят именно юристите – съдии и адвокати, които естествено са в най-силна, но и най-отговорна позиция в тези процеси. Особено като се има предвид неспособността на натоварените с тези функции да идентифицират реалните проблеми и да намерят верните решения.”. Това протоколно уважение е важно, тъй като от академичната общност, от адвокатурата и гражданските организации се очаква да бъдат силно активни в подновяването на конституционния дебат за утвърждаване на независимостта на българските съдии.

Трудните дела пред новата управа на ССБ

За председател на ССБ бе избрана Татяна Жилова от Административен съд София-град. Съставът на Управителния съвет се попълва още от Красимир Мазгалов и Десислава Попколева от Софийския градски съд, Стою Згуров от Софийския районен съд, Цветомира Велчева от Районен съд – Ловеч, Владислава Цариградска от РС-Луковит Атанас Димов Атанасов от Окръжен съд – Стара Загора. Представителството на съдии от страната в УС е съществено за по-добрата чуваемост на проблемите на различните съдебни райони.

Новоизбраният състав на УС на ССБ препотвърди действията на досегашното ръководство като обяви нарочно обръщение към българските правници:

1. Настояване за оставка на членовете на действащия осми състав на Висшия съдебен съвет поради неспособност за провеждане на своевременни и честни конкурси за повишаване и преместване на съдиите; провал в изграждането на ЕИСС, системата за натовареност на съдиите, а оттам и на справедливи, основани на реалната работа и сложност на делата възнаграждения.

2. Категорична подкрепа на позицията на съдията от Софийския апелативен съд Милен Василев от 3 септември 2021 г., и призива му съдиите да не участват в гласуването за частичен избор на двама членове на Висшия съдебен съвет, насрочено за 10 октомври 2021 г. 

3.  Подновяване на конституционния дебат, в който  ССБ поема инициативата да бъде активен и съзидателен участник в междуинституционалните и професионалните дискусии.  

Съдийското съсловие в лицето на ССБ има волята, но няма властта да променя средата в България. На практика то се явява слабата страна във властовите взаимоотношения както сред останалите две власти, така и в самата съдебна власт, с други думи – лишено е от способи да влияе на политическите фигури, обективно и на законодателния процес, и това му целенасочено изолиране от тези процеси го затвърждава като реалния отдалечен от политиката елемент от съдебната власт. Което гарантира автентичността на позициите на самото съдийство, представено от ССБ.