Паметна бележка за неслучилото се

Смисълът властта, в лицето на разните там министерства, агенции и т.н., да организира разните там съвети и обсъждания, е да бъде избран път (тоест закон, стратегия, решение), който да е максимално приемлив и максимално полезен за обществото. Към Министерство на правосъдието е създаден Съвет по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. Целта на съвета е да следи изпълнението на поредните усилия за реформирането на българското правосъдие, като членовете му обсъждат предложения за законодателни промени, анализират политиките по изпълнение на стратегията и приемат отчет за изпълнението ѝ. Съветът заседава от януари 2016 г. Съдържателен протокол от заседанията не се води, отбелязва се само кой е присъствал и какъв е бил дневният ред. Това продължава вече 3 години. И тази практика дава възможност на всеки от участниците да твърди каквото си иска за случилото се на заседанията. Това не би било проблем, ако държавното управление не изискваше писменото начало да е водещо при работата на институциите и взаимодействието им с гражданите и други лица.

Именно поради това отбелязваме, че на заседание на съвета към Министерството на правосъдието от 14 март 2018 г. бе сформирана междуведомствената работна група за изготвяне на предложения за законодателни промени, засягащи разследвания срещу представителите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.

Простичко казано работната група следва да обсъди и предложи законови промени, които да уредят по какъв начин се разследват председателите на върховните съдилища и главният прокурор.

За възложената на групата работа можем да кажем, че е концептуална грешна, тъй като и към настоящия момент председателите на върховните съдилища подлежат на разследване от прокуратурата. Големият проблем е, че няма механизъм, по който да бъде разследван главният прокурор, тъй като той е способен да възпрепятства всяко разследване срещу себе си. И това не е абстрактно твърдение, а горчив опит, потвърден от осъдително дело срещу Република България – делото Колеви.

За текущата работа на групата можем да отбележим само едно проведено заседание на 11 юни 2018 г. И  това също е проблем, но липсата на желание за реформа в прокуратурата е ясен факт.

Проблемно е друго, че в кратък срок се търси легитимация на концептуално грешни законови промени. Повод за това ни дава настояването работната група да бъде свикана на заседание с писмо от 15 май 2019 г., изпратено в 17:10 часа за заседание на 16 май 2019 г. в 14 часа. Без мотиви, без дневен ред. Освен тревожност за капацитета на администрацията и стила на управление в Министерство на правосъдието, това показва и друго – тоталитаризмът има ново лице и вече настъпва.

Но и това не е най-лошото – на 16 май 2019 г. в 10:52 е получено писмо, с което насрочената по спешност среща е отменена. Учудващо или не, работата на министерството, оглавявано от Данаил Кирилов, много прилича на работата на Комисията по правни въпроси към Народното събрание, докато я оглавява настоящият министър.

Та, това е паметна бележка за нещо, което не се е случило. Министърът на правосъдието Кирилов и неговите заместници, искаха, но нямаха желание. Безсмислено е да говорим за умения и политическа воля.

Материалът е изготвен по проект на ИПИ „Върховенство на закона и икономически растеж“ (№ BG05SFOP001-3.003-0049), финансиран по “Приоритетна ос № 3 „Прозрачна и ефективна съдебна система“ по процедура „Граждански контрол върху реформата в съдебната система“ на Оперативна програма „Добро управление”