Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Паметна бележка от гражданския активизъм за спасение на специализираното правосъдие

Автор: Иван Брегов / 02.03.2022
Оцени тази статия:

Една от основните теми по устройството на съдебната власт в България безспорно е закриването на Специализирания наказателен съд, неговата по-горна инстанция Апелативния специализиран наказателен съд и съответните им две звена на прокуратурата. Тази инициатива за малко не успя по времето на кратките два летни парламента. Сега Министерство на правосъдието е представило нов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, с който да бъде постигната тази цел. Чуха се вече обществени укори за забавянето на това начинание, но настоящите текстове са концептуално различни от летните такива. За съжаление, успехите на специализираното правосъдие се измерват предимно в благоустрояването живота на работещите в неговите структури.

Като част от равнопоставената обществена дискусия (демокрацията все още има това предимство) бяха изразени някои строги неодобрения. С такова послание се отличи иначе притихналият Граждански съвет към Висшия съдебен съвет. Създадената някога платформа за наблюдение и критична оценка на работата на съдебния съвет полека-лека се превърна основно в място за одобрително наблюдение на успехите на самия ВСС, работата на прокуратурата, КПКОНПИ, а напоследък и на двете специализирани съдилища и прокуратура. 

На свое нарочно заседание от миналата седмица мнозинството от членовете на ГС на ВСС излязоха със становище-призив до всички депутати, председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и до главния прокурор с искане да сезират Конституционния съд за това дали Народното събрание може да закрива съдилища. От тази позиция се разграничиха от Обединението на свободните адвокати, които подкрепиха проекта на ЗСВ за закриване на специализираните съдилища и специализираните звена на прокуратурата. Сезирането на Конституционния съд трябва да стане преди започването на процедурата по обсъждане на законопроекта според ГС на ВСС. Тази самобитна идея ГС на ВСС отгледа по предложение на ръководителя на Апелативната специализирана прокуратура Ивайло Ангелов.  Според Ангелов единствено Висшият съдебен съвет е компетентен да закрие спецовете. Аргументите за това са много, почти колкото критиките срещу това да бъдат закрити спецовете. Възгледите на Ангелов заслужават да бъдат цитирани, ползвайки тази статия за източник: „За да може Народното събрание да закрие орган на съдебната власт, трябва да се направи промяна в Конституцията.

И сега, уважаеми читателю, ти се надяваш да представим няколко страници ЗА или ПРОТИВ позицията на Ангелов, станала и позиция на ГС на ВСС. Но това далеч не е необходимо. Нужно е само да прочетем една разпоредба от българската Конституция, дори не цялата такава, а именно чл. 119, ал. 2 - със закон могат да се създават и специализирани съдилища. Очевидно е, че каквото е било създадено със закон преди малко повече от 10 г. със закон може да бъде и закрито, особено когато има защо да бъде закрито. Към това можем да добавим и незадължителния прочит на ал. 1 на чл. 119, в която изрично е посочено, че правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. Спецовете ги няма посочени.

Иначе колко му е Конституционният съд (КС) да изгледа още едно дело. Ясно е как всичко трябва да се извършва бавно и неправилно за назидание на величието на правната мисъл.

Нали все пак идеята да имаме КС е да държи всяка една от трите власти в рамките на техните правомощия, без да им позволи един другиго да изземват от „паничката“ си правомощия.

У нас контролът за конституционосъобразност, осъществяван от КС е последващ – тоест след като един закон вече е обнародван в Държавен вестник и влязъл в сила. Това, което може да направи КС е да даде задължително тълкуване на Конституцията. Но трябва ли повече от ясните конституционни текстове да бъдат тълкувани и не граничи ли това с абсолютното незнание на правото или използването му за лични и политически цели?